Калин Терзийски: За ползите

Калин Терзийски Последна промяна на 01 април 2020 в 17:06 3796 0

Калин Терзийски

В Гардиън пише: Филмите на ужаса сгрешиха! Пандемията вместо да ни превърне в плътоядни зомбита ни превърна в добри съседи.

И аз съм съгласен с Гардиън.

Там се дава една много добра колекция от примери за това как по света хората се активизират и - водени от смел колективен дух и от желанието си да помагат и проявявайки наистина трогателна изобретателност – осъществяват какви ли не дейности на взаимопомощ.

Дори хакерите имат образувани групи за помощ на нуждаещи се – естествено, там, където хакерите биха могли да са най-полезни – в IT сферата.

А в Дъблин има дори и „балконно бинго”. За да не се отдават на отчаяние скучаещите (и страхуващите се) по домовете си хора, те играят. В междублоковото пространство стои „ръководителят” на играта (не знам как се казва този, който казва излезлите числа на бинго-език) и с мегафон казва числа, хората от балконите залагат... и кипи весело оживление. Бих казал: Малко е хистерично това веселие, но – какво от това!

Всъщност, ако се замислим – дали всяко човешко веселие не е донякъде хистерично? Все пак винаги, когато се смеем и веселим, някъде в ъгъла на съзнанието ни стои мисълта за бъдещето, а там, неминуемо, се разполага и мрачната сянка на неминуемата смърт (защо ли пък задължително трябва да я описвам като „мрачна”, това все още не мога да разбера). Така че – когато човек се смее, в ъгълчето на окото му винаги има и малко плач. И в ъгълчето на ума му – малко отчаяние. Това, струва ми се, е едно от най-великите свойства на човека – умението да се смее през сълзи и да плаче през смях.

Бинго по време на ковид 19! От това би могло да стане една много хубава летяща фраза за времената ни.

Но аз се замислих върху друго.

Тъй като определено харесвам идеите на утилитаристите от 19 век, такива като Джеръми Бентъм и Джон Стюарт Мил, аз се захванах да поразсъждавам: Щом така или иначе човек винаги бива движен от стремежа си към „полза”, какво... може да се направи?

Как да осмислим ситуацията на пандемия, на криза – през идеите на този славен утилитаризъм? И как да го „утилизираме”?Как да извлечем полза от самите идеи на утилитаризма, как те да ни послужат в тия трудни времена?

Основната идея на утилитаристите, техен девиз е: Винаги постъпвай така, че да предизвикваш максимално количество щастие.

Тоест - те са водени от мисълта, че „полза” за човека е това, което носи на максимален брой хора възможно най-много щастие.

Ето, примерно, на мен ми носи щастие мисълта, че пишейки такива „ерудирани неща”, аз ще изглеждам много начетен и умен в очите на хора, които си представям винаги като много хубави и умни. И аз ще бъда харесван от тях, а още повече – ще им донеса полза и удоволствие с писанията си (някои от утилитаристите казват, че самото удоволствие, само по себе си, е полза, независимо до какво води след това). А когато те, тия мои хубави и умни читатели, изпитат удоволствие – ще ме заобичат. А това да те обичат, е истинско удоволствие (но как се опосредства това удоволствие – не бих се наел да анализирам).

Русо казва (перифразирам по спомен): Тъй като мъжете винаги ще правят такива неща, с които да се харесат на жените – нека научим жените да се възхищават (и да очакват от мъжете) на благородни и извисени дела.

И така - всички сме движени от стремежа към „полза”. И тези благородни и донякъде смешни или малко тъжни опити да се облекчи животът на другите по време на пандемия, са също водени от стремежа към полза.

Джеръми Бентъм до края на своя дълъг живот е блъскал главата си над това – какво е всъщност „ползата”?

Тоест – кое е това, което донася максимално щастие на максимален брой хора.

Но неговият предан последовател Мил много предвидливо ни е спасил от изкушението да си помислим, че под „полза” и „максимално щастие” може да се разбира тотално егоистично благоденствие сред планини от чувствени наслади (да вкараме малко звучене ала Шехерезада). Той просто е казал: По-добре е да си неудовлетворен Човек, отколкото доволна свиня; по-добре недоволен Сократ, отколкото доволен глупак.

„Ползата”, съвсем ясно, е нещо, което е много далеч от вулгарния смисъл, който често се влага в тая дума. Особено вулгарно се интерпретира думата „полза” в наше време и нашия край; за мнозина „полза” означава „финансова или друга материална изгода”.

И когато аз спомена това, че всеки е воден от „ползата” – получавам взрив от негодувание. Защото повечето хора не искат по никакъв начин за тях да се мисли като за елементарни преследвачи на някакви пошли материални интереси.

Това е тъжно, защото означава, така или иначе, че мнозина не могат и да допуснат, че има „и други ползи” освен материалните.

Да се върна на "Гардиън". В статията, с която започнах, се дават много примери за човешка активност, която, в разгара на криза, е насочена към общото благо. И изглеждат изключително... алтруистични и даже себеотрицателни.

Но аз определено виждам ползата във всяка една такава активност. Ползата не само за „другите”, а и за този, който я осъществява.

Тук ме вцепенява мисълта, че куп хора могат да си помислят, че говоря за ползата именно в оня просташки и вулгарен смисъл, ползата, разбирана като „келепир”. Но аз говоря за оная истинска полза, която извлича всеки цивилизован човек, нека я нарека така: ползата от чуждото щастие.

Защото цивилизованият човек получава наистина най-голямо и пълноценно удоволствие не от някакво (всъщност съвсем невъзможно) „лично щастие”. Човек е щастлив само от щастието на другите, а най-вече от това щастие на другите, което е предизвикал самият той!

И тук с един замах ще завърша с това, че вероятно има и куп хора, които в тия мрачни времена извличат полза и по оня, вулгарния, долен и просташки начин – в смисъла на „материална изгода, келепир, печалбица”.
Виждаме как се прави това – чрез всевъзможни долни спекулантски номера.

Но аз съм убеден, че хората, болшинството, именно водени от своя стремеж към „полза” в благородния смисъл, може би точно тоя, който е използван в израза „за ползу роду”, но сега не само „роду”, а за „ползу человеку” – ще направят чудеса. За да предизвикат максимално щастие на максимален брой Други хора.

А може би съвършеното щастие е да направиш щастлив самия Творец?! Да направиш така, че Той да гледа и да се усмихва щастливо отгоре.

Но за това ще трябва да помисля още.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !