Калин Терзийски: Имунитети

Понякога ме обхваща гняв при мисълта за изчезналия имунитет.

Аз и мнозина от моето поколение имахме доста добре изграден имунитет срещу държавната лъжа, официално лансирана и добре подкрепена от факти, наречена пропаганда.

Ние бяхме закърмени с мляко от лъжи и винаги, когато ни го поднасяха – повръщахме през смях.

Пак ли ще ни убеждавате колко сме добре?! – изкрещявахме ние без глас и се смеехме в шепите си.

Ние и пиехме доста и това също беше част от гневния ни и подозрителен скептицизъм; трудно можеха да ни излъжат.

А те и не се опитваха особено много. Лъжите на соцпропагандата не бяха създавани, за да им се вярва. А за да накара хората да показват лоялност, като се правят, че им вярват.

Даже не беше необходимо и да се правиш, че им вярваш. А че си готов да продължаваш и занапред да ги търпиш.

Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим. Идеално си беше, нали така?

Ние бяхме цинични, защото изискваха от нас да се правим на идеалисти.

А цялата помия, с която ни заливаха беше, на всичкото отгоре, една научнообоснована помия.

Всичко, което трябваше да ни убеди, че животът при социализма е по-добър, беше опаковано в чудесен статистически пашкул. И с методите на статистиката, на психологията и на зараждащата се социалистическа социология, ни показваха: ние не ви лъжем как да е! Ние се стараем, другари, стараем се!

Имаше цели институти, които се занимаваха с това - да доказват по научен начин, че да живееш с по-малко хубави неща в живота е много по-хубаво или най-малкото – много по-полезно.

Ние знаехме всичко това.

Усмихвахме се с презрение, пиехме, псувахме и продължавахме напред. И наричахме статистиката с едно друго, по-подходящо име - Стъкмистика.

По-късно вече живеехме в свободни времена, но силният ни имунитет към всяка официално лансирана истина, която в основата си е манипулация и лъжа, пар екселанс, си остана.

Кой каквото и да ни кажеше, какъвто и Галъпинернешънъл да ни праснеха в челото – ние се подсмихвахме: бяхме чели вече за Confirmation bias - този извечен и особено дълбок феномен на човешката душа, при който, ако имаш някакво предубеждение, ти винаги ще намериш достатъчно факти, за да го докажеш! Психиката на човек, казано по друг начин, има потребност да намира доказателства на това твърдение или на тая хипотеза, които са изгодни за самата нея.

Когато си болен, несъзнато търсиш безброй доказателства за това, че не си. И колкото и странно да е – намираш ги.

Когато обаче си хипохондрик, колкото и да си здрав – механизмът Confirmation bias ще направи така, че да намериш достатъчно факти за това, че си болен.

Статистиката е чудесен начин да се лъже – знаехме ние.

Когато искаш да докажеш на другите нещо, ти просто можеш да извадиш на бял свят и да подчертаеш много дебело именно и точно тези факти, които доказват твоите твърдения.

Тези факти няма нужда даже да изопачаваш, просто трябва да ги извадиш и да ги представиш извън контекста, за да придобият те особено значение, да започнат да звучат по съвсем друг начин. По начин, който удовлетворява твоето становище.

Медиите правят това винаги. Да речем – казват: Смъртността в България е най-висока.

И това веднага трябва да означава, че България е много зле, ужасно бедна и окаяна. Но никога не споменават, че сред първите по смъртност страни в света са и такива като Латвия, Литва, Естония и други западноевропейски страни. Което не означава въобще, че и те са много зле. По-скоро една такава статистика показва, че тези страни имат твърде много стари хора, които умират.

Но фактът на една такава смъртност сам по себе си е стряскащ. И поднесен извън базата за сравнение, изиграва своята чудесна роля. А именно – да ужаси, да потресе, да уплаши и да накара читателя (зрителя) да изпадне в отчаяние.

А какво по-хубаво от отчаян зрител? Няма да спра да повтарям: колкото по-отчаян и уплашен е един човек – толкова по-добър консуматор е и толкова по-лесно е да го убедиш да купи абсолютно всеки ненужен му боклук. А още повече - отчаяният и уплашеният е и извънредно лесен за манипулациите на властта. Той е лек и удобен за управляване.

Но ние имахме имунитет срещу цялата тая огромна и чудесна способност на Системата да ни манипулира, без да дава лъжливи факти, а само като изтъква тия, които да потвърждават това, което иска да ни внуши (ако не приемате такива обобщителни термини като „Система”, добре – Държавата; макар че сега виждаме, че не може да се говори за отделни държави).

А сега е друго.

Сега младият човек получава един куп статистически данни. Те са му дадени от авторитетен източник. Този източник е авторитетен, защото сам се нарича авторитетен. Системата сама по себе си – имайки власт дори и не само в комуникационната сфера, а и в най-физически аспект – има авторитет. И освен това винаги работи добре със семиотиката на властта и на авторитета. Всички знаци и атрибути, носещи авторитет, са и под ръка.

Ако искаш да ти вярват – простичко е – сложи един човек с пагони да говори.

Ако, естествено, нямаш срещу себе си хора, развили много отдавна идиосинкратична непоносимост към авторитети с пагони (от генералисимус Франко, през Аугусто Пиночет – до Войчех Ярузелски).

Но ние бяхме именно такива хора. Сегашните хора не са. Те са беззащитни.

Някой ще каже – ти и твоите хора не сте ли от „сегашните хора”?

Не, някак си не сме. Човек, както казах, има склонност да потвърждава сам, без да осъзнава това, от което има нужда.

Повечето хора, масовите хора, имат най-вече нужда от сигурността, която им носи конформизма. И самата им критичност (скептичност, подозрителност) за тях е нещо, което им вреди и ги дразни - тя пречи на конформирането им.

Тоест – за мнозинството хора това да са подозрителни към посланията на авторитетите е направо непоносимо.

И те – по един невинен, абсолютно неосъзнат начин, изключват своята критичност. И приемат всичко, което им се казва, особено по авторитетен начин - за чиста монета.

Така всяка статистика, представена именно за да докаже някакво пропагандно послание, за тях е свещена истина.

Не умеейки да усетят, интуитивно да разграничат обикновените послания от пропагандните, те гълтат всичко, което им се поднася и гледат с широко отворени очи. Неимунизираните срещу лъжата на пропагандата винаги казват: но това е вярно, защото е статистика!

И никога не виждат, че има и друга статистика, също толкова вярна, колкото и тая, която са им представили – но силно подкопаваща значението на първата. Примерно – по статистика са умрели от новата епидемия цели 25 души! – изглежда наистина страховито. Но съпоставено с друга статистика, например че от последиците от тютюнопушенето в същото време са починали около 300 души – това статистическо-пропагандно послание напълно променя своята внушителност; цялата му пропагандна сила отива на вятъра.

А защо някой сега има потребност да индоктринира, да внушава на хората това или онова?

Аз споменах – смачканият от страх е лесен човек!

Него само го хвани за юздите и кажи "дий". Но в най-конкретен план – защо се прави настоящата пропаганда и защо статистиката се използва именно така, както се използва... и каква е далечната и мътна цел на всичко това – ще има да чакаме, за да видим.

Ами, ако Бил Гейтс, доказаният алтруист, просто иска да направи добро на планетата? Ще поживеем, ще видим.

Следете новините ни в GoogleNews