Хейтът към Дара като политическо оръжие

Пропагандата няма за цел да те убеди в собствените си позиции - целта е да те усъмни в твоите, в общите нагласи, да разруши доверието и от там - обществения дебат, обществената тъкан.

Намира пролука, проблем, казус и се вклинява със завиден замах, с точкови удари по чувствителни емоционални зони и чрез умели психологически похвати (тук наистина има много наука).

А когато повлече естествени човешки преживявания, страхове и нагласи - полученият микс е взривоопасен.

DARA - еволюцията на една антикампания

Наченките на недоволство се появиха сравнително органично след избора на участник за Евровизия. Бяха плод на изцяло изгубеното доверие към БНТ през последните години и насочени по-скоро към организаторите на селекцията. Със сигурност обосновани критики, естетическа и/или културна дискусия са напълно обичайни, дори задължителни, когато се избира представител за подобен форум, но видяхме обаче почти веднага как яростно избуяват езикът на омразата, обвинения и обиди, главно в социалните мрежи, а впоследствие - координирани атаки, включително чрез обичайните рупори на пропагандата в България. За съжаление наблюдавахме и напрежение, нагнетено от нейните защитници - с несъзнателно разпространение и преекспониране на хейта, всъщност търсена от атаката цел.

Първият сигнал - светкавично разпространен скрийншот уж от сайта на БНТ, който показва различен от обявения зрителски вот. Абсолютно недоказаният ресурс, категорично отречен от БНТ като автентичност, мина като цунами през социалките, предизвиквайки недоволство от процеса в част от потребителите и възмущение от нападките в останалите - разделението бе налице, традиционната рецепта за обществен смут проработи безотказно.

Последваха веднага по-обработените (и отработени) манипулативни атаки, често срещани през последните години по различни поводи. Включиха се познатите вече говорители, свързани с руската пропагандна машина. Сайтове, подкасти и профили в социалните мрежи подеха вълната, обличайки един чисто естетически казус в тежкия политически разказ за „сатанизма“, “заплашените християнски ценности” и „моралния разпад на Европа”. В деня след финала пък се появи изказването на руския външен министър Лавров, че “Евровизия е сатанинска територия.”

Така една тема, възникнала като напълно легитимен обществен дебат — особено след редицата скандали около Евровизия в национален и международен план — постепенно бе яхната от пропагандни и манипулативни наративи, превръщайки се в яростна линия на обществено разделение.

В материала “Смеещото се човече под картините на ужаса” подробно разгледахме философията и организацията на т. нар. тролски фабрики. Сега, няколко години по-късно, технологията на операциите е значително по-усъвършенствана, а мащабът чувствително по-голям, но белезите им няма как да бъдат пропуснати.

След финала на Евровизия, на сутринта - ясно се забеляза активна тролска дейност под позитивните постове на по-влиятелните гласове във Фейсбук. Появи се нов наратив. Акаунти с например един приятел и шест публикации, други с история само от по няколко смени на кориците, често с една и съща снимка в различен контекст, започнаха да пускат по едно стегнато изречение с малки разлики, но с общ смисъл: “Не ни харесват нас, всички са против Израел.” Но и публика, и жури гласуваха, без да знаят, че Израел ще стигне до второто място.

В доклад за пропагандата на известната аналитична организация RAND се казва, че организираните кампании не целят да убедят публиката в една истина. Вместо това те наводняват инфопространството с крайно емоционално съдържание (хейт, гняв, конспирации), което предизвиква свръхполяризация и далеч по-висок резултат в налагането на неверни тези, които могат да са различни, да се променят, заменят, но остават достатъчно деструктивни за обществения дебат.

Тук говорим за реално оръжие - когнитивната война (cognitive warfare), която в научна разработка за явлението от Кристоф Депе и Гари С. Шаал, анализирано в контекста на NATO ACT, е дефинирана като “експлоатацията на човешкото познание и технология за нарушаване, подкопаване, влияние или промяна на човешкото вземане на решения”.

През последните години бе нарушена осезателно възможността за водене на публичен разговор, дебат или обсъждане по същество - с аргументи и идеи. Всичко бе прехвърлено умишлено и деструктивно в сферата на внушенията, емоциите и откровените манипулации. Не е важно каква е истината - важно е да няма разговор и хората да останат отблъснати от публичните процеси, политически решения и действия.

Агресивният тон и поведение, “махленският”, дори нецензурен език, стана ежедневие (съвсем нарочно при това) - от трибуната на Народното събрание, през телевизионните студия до социалните мрежи, където безнаказаността и известната анонимност зад клавиатурата дадоха огромно гориво на агресията, езика на омразата и нескончаемите оплаквания. Най-честите обекти на атака са политиците, публичните фигури, хората, които формират мнение и обществени нагласи, но и просто - инакомислещите потребители, а темите са нескончаеми. На всеки няколко дни избухва нова разделителна линия, умело подклаждана от съответните ретранслатори на очернящи кампании. Формира се токсична и крайно опасна поляризация, характеризираща се с високи нива на лоялност към вътрешната група на човек (собствения балон) и презрение или дори омраза към външните групи - балоните на другите.

Най-тревожното е, че дори без централизирана намеса социалните мрежи започват сами да възпроизвеждат ефектите на пропагандна машина. Алгоритмите награждават емоцията пред аргумента, конфликта пред нюанса, идентичността пред истината и скоростта пред проверката на фактите. В такава среда обществените различия естествено се превръщат в поляризация, а поляризацията — в агресия.

Този път обаче цялата антикампания срещу Дара попадна в една неестествена и неочаквана за нея среда - световен и безапелационен свръхуспех, особено за нашите мащаби, и нещо изключително важно - осветляване на цялата хейт процедура, която се изпълни.

Достигнахме ли точка на пречупване

През последните седмици станахме свидетели на две огромни по мащаб и успех за България събития - колоездачното състезание Giro d'Italia, започнало в България и достигнало до стотици милиони зрители и победата на Дара на Евровизия със същия мащаб на отразяване.

От гледна точка на публичната реакция преди, по време и след събитията се откроиха два абсолютно различни процеса.

Giro-то, извън запалените си фенове, мина някак незабелязано за широката публика и социалните мрежи като подготовка и организация. Много хора не осъзнаваха неговия мащаб и значение, този път фокусирано върху България, както и размаха на неговото отразяване пред света. Именно поради това някак си не се породиха различия, не се формираха условия за разделение и хейт и не се създаде почва за генериране и разпространение на пропагандни и деструктивни наративи. Отделно, разбира се, е важно да се спомене, че спортното събитие няма такъв политически оттенък и културно-идентичностен заряд, какъвто има Евровизия.

И провеждането на трите начални етапа избухна като неочакван и възхитителен празник. Един процес, преминал по-скоро офлайн, с многобройни и пъстри предварително подготвени акции покрай трасето доказа, че изненадващо огромната българска публика е изключително гостоприемна, креативна и ентусиазирана. Това, освен че предизвика възторга на организаторите и на редица коментатори, създаде у нас онова чувство на чисто тържество, обединение и гордост от добре свършена работа и положително представяне пред света, което с малки изключения (масовото падане, което винаги е било “част от играта”), не бе помрачено от агресивна хейтърска кампания.

От друга страна беше един формат, песенният конкурс Евровизия - символ на западната либерална свобода, пъстрота и различност, който естествено се превърна в изключително подходяща и търсена цел за атака. От самото начало селекцията на Дара бе съпроводена с огромна, агресивна негативна енергия, която умишлено бе усилена и изострена, като недоволството от БНТ се прехвърли към певицата и бе напът да я откаже. Дара все пак го преодоля и така постигна най-зашеметяващия успех за българския шоубизнес, хвърляйки цялата страна, Европа и света дори в еуфория със своя безспорен хит.

Описаните по-горе два пътя, два различни събитийни модела, ни отвеждат обаче до общи изводи и уроци, за които е настъпил критичният момент и следва да научим.

Животът е офлайн

Да не го забравяме - социалните медии са паралелна реалност, алгоритмично построени бизнес империи, които монетизират гнева, мощни канали за манипулации и влияние, превърнали се в токсична комуникационна среда с чиито особености следва да сме запознати, адаптирани и предпазливи при ползване.

Българо-румънската обсерватория на дигиталните медии (BROD), хъб на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), проследи реакциите във Facebook от последната седмица преди финала и излезе с доклада “Възмущението, което не се случи, или как българският момент на Евровизия се противопостави на собствените си критици”. Засечена бе негативната вълна и отрицателни наративи, но резултатите сочат, че малки, но шумни дигитални групи могат да произведат усещане за национален морален конфликт, морална паника (moral panic), но без това да отразява реалното обществено мнение. Реакциите около Bangaranga показват ясно разминаване между внушаваното обществено възмущение и реалните нагласи на аудиторията. Вместо масова негативна реакция, чувствително доминират подкрепа, ирония към нападките или безразличие.

Нещо повече. След финала на Евровизия се случи нещо необичайно - “хейтът” бе споменат и заклеймен от всеки един репортер, водещ, журналист и гост в контекста на историята на Дара и нейния успех, включително и от чужди коментатори, наблюдатели и журналисти. За пръв път в големите медии се артикулира, при това недвусмислено, явлението “хейт” и образа на “хейтъра” с крайно негативна конотация - дебат, който е изключително закъснял и крайно необходим за провеждане. Време е да го развием!

Институционално и в международен мащаб се правят редица усилия за борба с дезинформацията, когнитивната война и агресивното поведение на потребителите в социалните мрежи в няколко посоки - образование; информационна “ваксинация” - обучение за разпознаване и противодействие на манипулациите; засилване на ролята на журналистиката с високи стандарти; непрекъснато изследване, мониторинг и регулация на самите платформи.

Научните изследвания от последните години на Станфорд и Кеймбридж, например от Лабораторията по социално вземане на решения в Кеймбридж, водена от проф. Зандер ван дер Линден, доказват, че традиционното оборване на лъжите (debunking) е неефективно, след като емоционалната отрова вече е подействала. Ключовото оръжие днес се нарича „prebunking“ (превантивно изобличаване) или „психологическа имунизация“ - когато публично се осветли самият технически механизъм на манипулацията. В нашия случай - как се взема един еуфоричен казус, органичен вътрешен спор и реакция на обществеността, включително по културни и естетически теми, и му се лепи вече наложен геополитически етикет за “сатанизъм” по шаблон. Ако тази анатомия бъде внимателно разгледана и представена, има шанс обществото да изгради когнитивни антитела. Говоренето в големите медии за хейта на сутринта след победата на Дара бе точно такава закъсняла, но необходима ваксина и разговорите не трябва да спират.

Но… личната проактивност, роля и реакция на всеки от нас също са ключови. Нека имаме предвид няколко насоки, които можем да следваме, за да защитим себе си и обществото като цяло.

Хейтът, като социално поведение, следва да е укорим. За него, като явление, трябва да се говори публично, честно и безкомпромисно. Хейтърите са шумни, но не са мнозинство - напротив. Не трябва да се ретранслират конкретните им тези: да се оборват, цитират, споделят - това е горивото им за разпространение и разколебаване на публиката. Хейтът трябва да се игнорира от потребителите - като влияние и значение, като самооценка и като отправна точка за вземане на решения.

Изключително вълнуващ е разговорът на Дара на тази тема в американския подкаст за психичното здраве на деца и младежи „The ZarahRocks Show“, където тя разказва за критичния си момент на срив и начина да проведе честен разговор със себе си – да се убеди коя е, каква е нейната стойност, нейната мисия и как да абсорбира, филтрира и игнорира атаките на хора, които дори не я познават, за да продължи напред.

Ако Дара се беше отказала, хейтърите (и силите зад тях) щяха да победят, ние нямаше да изпитаме върховните моменти на щастие като нация и да сме домакини на шоуто идната година.

Колко много би изгубила цяла една държава, ако един човек се бе поддал на незаслужената (и дирижирана) агресия на малка част от своите съграждани.

А сега - сега светът е Bangaranga!

Следете новините ни в GoogleNews