Пеканов: Очакваме голям процент от средствата по ПВУ, загубите ще са много малко

Очакваме голям процент от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат получени, а средствата, които ще останат за държавния бюджет, ще бъдат в много малък размер.

Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов по време на изслушването си в парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове днес, предаде БТА.

До 30 септември трябва да бъде подадено искането за петото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) , чиято пълна стойност е 1,8 млрд. евро и обхваща 59 етапа – 49 инвестиции и 10 реформи. Вицепремиерът Пеканов посочи, че през последните месеци е постигнат „огромен напредък“ и в голяма степен са завършени целите, свързани с петото плащане.

По думите му не може предварително да се каже каква сума ще бъде изплатена, тъй като това зависи от оценката на Европейската комисия. По думите му има елементи от някои реформи, които не са изпълнени и за тях може да бъдат удържани средства, но очакването е това да не е в голям размер.

Като примери Пеканов посочи реформата за Антикорупционната комисия (КПК), при която не е избран пети член, дела на обществените поръчки с един оферент (бел.ред. лице или компания, фирма, която прави оферта) и броя на обученията за дигитални умения по проект на Министерството на труда и социалната политика. Той посочи и незавършения до края на срока един от общо 10 индустриални парка – този в Свищов.

„Не очакваме някакви големи глоби“, каза Пеканов и отбеляза, че големите реформи, поставени като цели, са изпълнени, включително реформите в Антикорупционната комисия, Българския енергиен холдинг (БЕХ) и по отношение на държавния служител.

По думите му плащането по петото искане трябва да бъде извършено тази година, като дали това ще стане в края на ноември или началото на декември е технически въпрос, който зависи от Европейската комисия (ЕК).

В отговор на въпрос на Томислав Дончев от ГЕРБ Пеканов посочи, че към началото на юли разплатените средства към крайните получатели са били 3,3 млрд. евро, а към момента са 5,1 млрд. евро. Това представлява нарастване с близо 50%, отбеляза той.

Пеканов каза, че разплащанията могат да продължат и след официалния край на механизма на 31 август, тъй като водещи са постигнатите резултати. Той изрази надежда проектите да бъдат завършени и разплащанията да приключат до края на тази година.

На въпрос на Богдан Богданов от „Продължаваме промяната“ (ПП) каква сума може да бъде удържана от ЕК Пеканов каза, че е твърде рано да се посочи точна цифра. Той определи оценката за получаване на около 90% от средствата като „много консервативна долна граница“ и заяви, че очаква процентът да бъде „много над нея“.

Във втория кръг на въпросите Пеканов представи и част от работата по подготовката на следващия програмен период 2028–2034 г. Той посочи, че процесът е започнал, но все още няма готов вид нито на инвестиционните проекти, нито на реформите, които ще бъдат включени в бъдещия план.

По думите му на европейско ниво продължават преговорите за размера и правилата за следващия програмен период. България има ясна позиция, че в европейския бюджет трябва да бъдат застъпени основно традиционните политики, кохезионната политика и земеделските фондове.

Пеканов посочи, че по предварителните и неофициални насоки, получени от ЕК, новият механизъм се очаква да бъде комбинация между класическите оперативни програми, кохезионната политика и ПВУ. Неговото впечатление е, че съотношението ще бъде по-скоро 80 процента модел на ПВУ и 20 процента оперативни програми.

Той обясни, че се предвиждат отделни инвестиционни проекти, групирани по различни приоритети, министерства или стратегически цели, които ще вървят заедно с реформи. Като основни хоризонтални политики, които се очаква да бъдат включени, Пеканов посочи върховенството на закона и антикорупционните политики.

Сред сферите, в които България има идентифицирани слабости и които могат да намерят място в бъдещия план, той посочи образованието, транспорта, околната среда, регионалното развитие и здравеопазването. Пеканов добави, че вече са проведени първоначални разговори с министерствата на правосъдието, образованието, регионалната политика, здравеопазването, труда и социалната политика, както и на икономиката и индустрията.