Кризата във властта в Киев: какво стои зад кадровите рокади на Зеленски

Последните събития в Украйна поставиха на преден план въпросите за управлението на страната и мотивите зад поредните кадрови промени във властта. През целия си мандат президентът Володимир Зеленски нееднократно сменя министри и цели правителствени състави, като причините за тези решения невинаги са били ясно обяснявани на украинското общество.

Особено озадачаваща беше последната смяна на кабинета, ръководен от Юлия Свириденко, който последователно следваше политиката на президента и изпълняваше неговите решения. Ако действително е съществувал конфликт между главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна генерал Олександър Сирски и министъра на отбраната Михаило Федоров, това само по себе си трудно може да обясни освобождаването на цялото правителство.

Макар че обществото като цяло реагира сравнително спокойно на оставката на кабинета, освобождаването на министъра на отбраната Михаило Федоров предизвика така наречените „картонени протести“ в редица украински градове. Президентът очевидно беше изправен пред избор между двамата висши държавни представители, но вместо да подкрепи единия, освободи и двамата.

Случаят е необичаен за най-новата история на Украйна. За първи път граждани излязоха на протест не с искане за оставката на министър, а в негова защита. Това закономерно поражда въпроса: защо беше освободен Михаило Федоров, след като в продължение на седем години беше един от най-близките съратници на Зеленски?

По време на мандата си Федоров предприе мащабна реформа на системата за обществени поръчки в отбраната. Бяха въведени открити конкурентни процедури за закупуване на въоръжение, създадени бяха нови дигитални инструменти за управление на процесите и механизъм за ускорено внедряване на военни иновации. Според неговия екип тези промени са прекъснали утвърдени корупционни практики и са спестили на държавата милиарди долари.

Като пример се посочва, че след реформата държавата е започнала да икономисва приблизително по 1000 долара при закупуването на всеки артилерийски снаряд от чуждестранни доставчици. Това е само една от илюстрациите за ефекта от промените.

Сред ключовите нововъведения беше преминаването към открити търгове за доставка на дронове и далекобойни артилерийски системи, които замениха практиката на непрозрачни договори. Според представените данни само пилотният търг за доставка на 155-милиметрови артилерийски боеприпаси е довел до икономии в размер на над 100 милиона долара.

Паралелно с това Министерството на отбраната въведе ускорена процедура за обществени поръчки на нови технологии и софтуер. Това позволи иновативни продукти да достигат директно до бойните подразделения за изпитания в реални условия. При доказана ефективност съответните технологии незабавно се включваха в държавните програми за отбранителни поръчки.

Реформите в обществените поръчки и съпротивата на системата

Сред най-съществените промени, инициирани от Федоров, беше въвеждането на нов модел за планиране на обществените поръчки. Вместо те да се основават на формални хартиени заявки от различните ведомства, решенията започнаха да се вземат въз основа на реалните потребности на фронта. По този начин в отбранителния сектор бяха приложени управленски практики, характерни за високотехнологичния бизнес.

Успоредно с това Министерството на отбраната въведе строги вътрешни одити както в собствените си структури, така и във военните бригади, с цел да бъде проследена ефективността при разпределението на ресурсите. Допълнително беше създадена система, позволяваща до 70% авансово финансиране на отбранителни поръчки чрез дигиталната платформа Brave1 Market, което значително ускори процеса по внедряване на нови технологии.

Според екипа на Федоров именно тези реформи са прекъснали дългогодишни корупционни практики и са спестили на държавата милиарди долари. В същото време промените засегнаха интересите на утвърдени структури и прекъснаха редица непублични схеми за възлагане на поръчки. Това доведе до сериозно напрежение между Министерството на отбраната и Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна, което впоследствие се превърна в една от основните причини за оставката на Федоров през юли 2026 г.

Реформата на Териториалните центрове за комплектуване

Особено чувствителен остава въпросът за реформата на Териториалните центрове за комплектуване (ТЦК) – институциите, които замениха бившите военни комисариати.

През последните години Зеленски освободи ръководителите на редица ТЦК, но тези кадрови промени не доведоха до съществени резултати. Представители на центровете, често със съдействието на полицията, издирваха подлежащите на мобилизация в различни райони на Украйна. Нееднократно бяха отправяни обвинения за нарушения на основни човешки права, включително случаи на мобилизиране на хора със здравословни проблеми.

Омбудсманът на Украйна Дмитро Лубинец многократно е сигнализирал за нарушения на правата на гражданите при действията на ТЦК. По информацията, изложена в статията, най-много подобни случаи са били регистрирани в Западна Украйна, докато в Кировоградска и Черниговска област практиката е била значително по-умерена.

Именно в тази сфера Михаило Федоров предложи най-радикалните промени. Вместо да се разчита на досегашния модел, той призова за сключването на нов обществен договор между държавата и гражданите, който да промени из основи подхода към мобилизацията и окончателно да се преодолеят наследените съветски практики.

Федоров открито заяви, че „хора с палка не са необходими“, като определи принудителната мобилизация в сегашния ѝ вид като неефективна заради организационния хаос и системните слабости в работата на ТЦК.

Нов обществен договор

Според концепцията на Федоров реформата трябваше да започне с пълна прозрачност. Вместо решенията да се вземат задкулисно, мобилизационната политика следваше да бъде публично обсъдена с обществото, парламента, експертната общност и военното ръководство. Целта беше да бъде възстановено общественото доверие чрез ясни правила и открит диалог.

Той нееднократно настояваше държавата да прекрати комуникацията с гражданите чрез „лъжи, хаос и безотговорност“. По негово време Министерството на отбраната вече беше започнало въвеждането на нови краткосрочни договори за военна служба със срок от 14 месеца и две години. Идеята беше те да предложат ясна алтернатива на безсрочната служба и да създадат по-предвидими условия за военнослужещите.

Федоров постави акцент и върху необходимостта държавата да гарантира ясни права за мобилизираните граждани – предварително определени срокове на службата, достойно отношение от страна на командирите, възможност за преместване между подразделенията и ефективна социална подкрепа както по време на службата, така и след нейното приключване.

Наред с това той настоя за мащабна проверка на работата на Териториалните центрове за комплектуване, включително цялостен одит на дейността им и дълбока организационна реформа, която да отстрани натрупаните с години слабости.

Конфликтът между Министерството на отбраната и Генералния щаб

Въпросът защо реформата на Териториалните центрове за комплектуване не беше реализирана остава един от най-спорните в украинската политика. Според Михаило Федоров причината се крие във вътрешния конфликт между Министерството на отбраната и военното ръководство.

Бившият министър твърди, че вторият етап от реформата, който е трябвало да обхване мобилизационната система и дейността на ТЦК, е бил блокиран заради остри разногласия с Генералния щаб. По думите му Териториалните центрове за комплектуване са подчинени на Сухопътните войски, които от своя страна са в структурата на главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна генерал Олександър Сирски.

Според Федоров именно Сирски е възпрепятствал инициативите на Министерството на отбраната и е отказвал открито да признае натрупаните проблеми в системата за мобилизация. От своя страна генералът е защитил противоположната позиция, заявявайки, че реформата на мобилизационната система е преди всичко законодателна задача на Министерството на отбраната и че Генералният щаб е очаквал необходимите нормативни промени.

Така противопоставянето между двете институции постепенно прераства в институционална безизходица, белязана от взаимни обвинения и липса на координация. Именно този конфликт, според изложената версия, става една от непосредствените причини за оставката на Михаил Федоров през юли 2026 г.

Кадровите решения на Зеленски

След задълбочаването на кризата президентът Володимир Зеленски предприема мащабни промени във военното ръководство.

Генерал Олександър Сирски беше освободен от поста главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна. За негов наследник беше предложен генерал Михаило Драпатий, който преди това е работил съвместно с Михаило Федоров в Министерството на отбраната.

Успоредно с това Зеленски освободи и началника на Генералния щаб генерал Андрий Хнатов. На негово място беше назначен генерал-майор Игор Скибюк, дотогавашен командир на украинските въздушнодесантни сили.

След кадровите промени украинският президент заяви, че вече е определено по какъв начин Александър Сирски и Андрий Хнатов ще продължат да служат на отбраната на страната.

„Важно е всички компоненти на нашата армия да продължат да функционират координирано. Съвместно определихме и как Олександър Сирски и Андрий Хнатов ще служат за отбраната на нашата държава в бъдеще.“

Зеленски съобщи още, че по време на среща с изпълняващия длъжността министър на отбраната Евгений Хмара и новия главнокомандващ Михаило Драпатий са били обсъдени развитието на киберсилите, подготовката на военнослужещите, укрепването на бойните способности на подразделенията и по-нататъшното развитие на корпусната система.

По думите на президента ефективният и практически приложим модел на мобилизация остава сред ключовите условия за поддържане на бойната готовност на украинските въоръжени сили.

Зеленски благодари и на Силите за отбрана за изпълнението на дългосрочната санкционна политика срещу Русия, както и за реализирането на операции по нанасяне на удари със среден и голям обсег. Според държавния глава именно Евгений Хмара отговаря за координацията на снабдяването, свързано с тези способности.

Каква ще бъде ролята на Федоров?

По думите на Михаил Федоров президентът Зеленски му е предложил нова длъжност, която да му позволи да обедини технологичния сектор на украинската държава и да координира неговото бъдещо развитие.

Остава единствено Федоров да приеме това предложение. Ако това се случи, ще се потвърди ли старата поговорка, че „и вълкът сит, и агнето цяло“? Засега категоричен отговор няма. Предстои да се види дали кадровите промени ще доведат до реално преодоляване на натрупаните противоречия или ще се окажат поредният етап от продължаващата вътрешнополитическа криза в Украйна.

Б. ред. - Проф. Михаил Станчев е известен учен историк от Украйна. Той е етнически българин, роден в Казахстан по време на репресиите на Сталин срещу нашите сънародници в СССР. Основната част от научната дейност на проф. Станчев е свързана с град Харков. Там той продължава да преподава в Харковския университет. Във висшето училище дълги години Михаил Станчев ръководеше катедра „Нова история“. Автор е на голям брой книги и монографии, част от които са преведени и на български език. Сред тях са „Третата световна. Битката за Украйна“ (в съавторство в Юрий Фелщински), „Д-р Кръстю Раковски – държавник, политик, дипломат“ и други.

Следете новините ни в :