Дебатът за религията в класната стая: Между нравствения пример и риска от разделение

Не стана ясно какво ще е името на новия предмет, свързан с добродетелите или религиите. В комисията по образованието и науката към Народното събрание днес се проведе поредната дискусия за евентуалното включване на нов предмет в учебната програма. От една страна управляващата "Прогресивна България" (ПБ), ГЕРБ и "Възраждане" предлагат въвеждането на предмет "Добродетели и религии". "Продължаваме промяната" (ПП) настоява за своя версия на предмета с друго име - "Добродетели и ценности". 

На кръглата маса присъстваха зам.-министър на образованието и науката Таня Банчева, деканът на Богословския факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" Ивайло Найденов, представители на Регионалното управление на образованието-София-град, Българската православна църква в лицето на митрополитите Гавриил и Серафим, както и главният секретар на Св. Синод епископ Герасим. В залата част от последвалата публична дискусия станаха представители на гражданските организации "Асоциация Родители", "Заедно в час", "Национална мрежа за децата", "РОД Интернешънъл", УНИЦЕФ в България, "Нашият дом е България" и "Православно младежко сдружение".

Заседанието на образователната комисия ще продължи следващата сряда с обсъждане на още законопроекти по друга тематика преди да се премине към гласуване. 

От МОН изразиха принципна подкрепа за предложенията на ГЕРБ и "Възраждане", изцяло подкрепиха законопроекта на ПБ. Законопроектът на  ПП, представен от акад. Николай Денков, не срещна подкрепата на образователното министерство. 

По време на публичната дискусия се сблъскаха двете основни тези по темата. Докато едните наблягат на ценностното възпитание чрез религиозното познание, другите се фокусират върху разделението, което според тях ще се създаде сред децата при задължително изучаване на конфесионално насочен предмет, свързан с религията. Част от присъстващите изразиха резерви към връзката между вероучението и изграждането на критично мислене. 

Какво предлагат партиите?

Ангел Янчев от "Възраждане" представи предложението за въвеждане на учебния предмет „Добродетели и религии“ като задължителен в средното образование. Председателят на образователната комисия Димитър Здравков от ПБ лансира предложение за предмет със същото име, който да става по утвърдени от министъра на образованието и науката алтернативни учебни програми. Николай Денков от ПП изложи проект за предмет "Добродетели и ценности", който да набляга най-вече върху изграждане на общочовешките ценности. Красимир Вълчев от ГЕРБ заяви, че законопроектът е до голяма степен идентичен с тези на "Възраждане" и ПБ. 

В законопроекта на ПБ се предвижда възможност за делене на паралелката на групи, както и индивидуално обучение по предмета при липса на достатъчно желаещи без елементи на конфесионално обучение. Проектът предвижда въвеждането на часа да стане последователно, като от учебната 2028/2029 г. се започне от първи клас. Оценки няма да се пишат. Ще има избор между алтернативни учебни програми: с елементи на конфесионално обучение с акцент върху религиите (като религия Православие или религия Ислям) или без елементи на конфесионално обучение с акцент върху добродетелите.

Николай Денков от ПП набеляза няколко проблема, които според него ще възникнат, ако бъде въведен такъв предмет. Денков призова да не приема нещо, което по думите му разделя децата и "създава рискове за националната сигурност и териториалната цялост на държавата". Така предложен предметът ще дели децата по религиозен признак от първи клас (и етнически в смесените райони), а това създава предпоставки за радикализация, смята той. Има и дискриминация към семействата, които не са нито православни, нито изповядват исляма, допълни още депутатът. Вместо вкарване на вероучение в училище Денков предлага да се дава личен пример, осигуряване на безплатни извънкласни дейности по спорт и изкуства, както и преценяване рисковете от хазарт и наркотици. 

Становище на Синода на Българската православна църква

Св. Синод изразява своята принципна и последователна подкрепа за въвеждането на учебния предмет „Добродетели и религии“ в раздел А на учебния план и за неговото изучаване в задължителните учебни часове, прочете епископ Герасим пред Комисията синодалната позиция. Според митрополитите предвидените три възможности (за православие, ислям или етика и гражданско образование) съчетават правото на избор със задължението на държавата да осигури пълноценно духовно-нравствено образование.

"Целта на предмета не е индоктриниране или намеса във вътрешния свят на детето, а придобиването на базисна религиозна грамотност и систематично знание", подчертава се в позицията на БПЦ. 

Архиереите обаче уточняват, че е по-добре в закона да се използват „конфесионално обучение“ и „неконфесионално обучение“, вместо изразите „с елементи на...“ и „без елементи на...“. Според тях при конфесионалното обучение трябва да бъде установен ясен принцип на съгласуване със съответното вероизповедание относно програмите и изискване за препоръка от духовното ръководство за преподавателите.

"Член 13, ал. 3 от Конституцията определя Източното православие като традиционното вероизповедание в Република България. Това конституционно признание удостоверява историческата и духовната връзка на православието с българската държавност, култура и народностно съзнание. Българските деца имат право да познават тази традиция. Тези ценности не са чуждо тяло в образователната система. Във време на дълбоки разделения училището не бива да се отказва от задачата да възпитава съвестта наред с ума", заявява Синодът.

Новият предмет е необходимо да бъде поне веднъж седмично, като се запази възможността за смяна на избора при следваща учебна година. "Така свободата на съвестта ще има практическа, а не декларативна защита", допълва се в позицията. Синодалите обаче са на мнение, че по предмета трябва да се поставя оценка на придобитите знания и умения - както по останалите задължителни и избираеми часове. "Личната вяра на ученика не може и не бива да бъде предмет на оценка", пише още в посланието. 

Как протече публичната дискусия?

Мария Брестничка от "Национална мрежа за децата": Нека не превръщаме този разговор в сблъсък „за“ и „против“ религията

Мария Брестничка от "Национална мрежа за децата" акцентира върху важността на обсъжданите промени, като припомни, че решенията тук засягат над 700 000 деца. Тя предаде на комисията над сто страници становища, които призовават да не се превръща този разговор в сблъсък „за“ и „против“ религията. "Ролята на вярата е да обединява, а не да разделя", категорична е Брестничка. Тя призова разговора да бъде по същество - с данни и доказателства.

Давид Александров, "РОД Интернешънъл": Нашите деца и сега се карат за някакви неща, а ние продължаваме да не сме актуални

"Сдружение „РОД“ застава зад хилядите родители, които ни подкрепят и очакват религията и добродетелите да бъдат част от образователната система. Аз самият съм протестант, но подкрепям предмета „Религия и добродетели“ във формата, в която се предлага", заяви Давид Александров. Той припомни, че откакто е започнал дебатът през изминалата година, досега много се е променило и са се случили страшни неща, като даде пример с убийството на Младежкия хълм в Пловдив. 

Калин Ангелов, ПП "Зелено движение": На фона на сегашните проблеми с образованието, идеята за задължителна религия е ретроградна

"Зелено движение" настоява депутатите да защитят светския харакатер на българското образование. Те призовават да се запази обучението по религия като незадължително и неподчинено на конкретно вероизповедание. Макар да отдават дължимото на приноса на християнството и православната църква в българската история и култура, от партията са несъгласни с въвеждането на задължително религиозно обучение. "На фона на сериозните и задълбочащи си проблеми по отношение на качеството на образованието в България, идеята за задължително религиозно образование е ретроградна и неадекватна", каза Ангелов. 

Асен Александров: Дали разделението по избор е по-добро от сплотяването без избор

"Замислих се, когато говорихме за това как се разделят децата – дали разделението по избор е по-добро от сплотяването без избор. Аз навремето си спомням, че трябваше да държа изпит по История на БКП. Не исках да държа История на БКП, но иначе не можех да вляза с математика", започна по неочакван начин председателят на Сдружението на директорите в средното образование в Република България Асен Александров. По думите му тук е спорно дали децата се разделят. 

Той даде пример, че в 51 СУ, на което е бил директор, във всяко свободно време, във всяка минута, когато има свободен час, тогава се говори на децата за добродетели. Според него е нужен фокус върху върху важността на възпитанието: върху възпитанието в добродетели, ценности или други етични норми. Александров допълни, че сме обединени, че децата трябва да учат добри неща, а спор как точно да стане това, е имало винаги. 

Ирина Манушева: Вярата има своето място, но трябва да бъде много ясно разграничена от науката

Ирина Манушева, родител и застъпник за качествено образовяание критикува липсата на достатъчно анализи, които да подплатят нуждата от въвеждането на такъв предмет. Манушева зададе въпроса кой образователен проблем се решава с въвеждане на "Добродтели и религии". Тя спомена резултатите от PISA, функционалната неграмотност и липсата на критично мислене в младите хора, която е на "жизнеопасно ниво". 

"Защо не мислим за това всички тези знания за религиите и за българската история, разбира се, и за ролята на християнството в българската история, да не се изучават по-ефективно в сегашните учебни програмите, така или иначе са залегнали там? Защо искаме да размием още повече границата между знание и вяра, между факти и мнение?", допълни още Ирина Манушева. 

Цветелина Пенчева: Важно е да разбираме защо трябва да бъдем добри

Ценностите и добродетелите не висят във въздуха – те имат своя философски и религиозен фундамент, посочи Цветелина Пенчева от Православно младежко сдружение „Свети Иван Рилски“. Тя акцентира, че светският характер на училището не означава забрана или изключване на религиозно образование. Пенчева предложи правото на избор да важи и за учениците, избрали конфесионална програма. "В проектозакона за неконфесионалния подход е предвидена възможност за индивидуално обучение при липса на достатъчно ученици за група, но същото право не е предвидено за конфесионалния подход", уточни представителят на младежкото сдружение. 

"За мен като човек, майка, учител и православен християнин е важно да не лишаваме децата от разбирането на този фундамент – именно защо трябва да бъдем добри и защо е важно да сме милосърдни", завърши Пенчева. 

Злоупотреба с религията?

Николай Денков е на мнение, че въпросът със злоупотребата на религията остава без отговор. 

"Не мога да подмина злоупотребата с източното православие, каквато в момента имаме в Русия. Как може една източноправославна църква не просто да подкрепя, а да благославя война? Как се връзва това с общочовешките ценности, с ценността на живота, с това, че искаме мир?

И ако Българската православна църква беше взела поне отношение досега, аз бих бил доста по-спокоен. Но тя не е. А руският патриарх издаде наскоро книга за ползата от войната, благославяйки ракетите, които паднаха в Киевско-Печорската лавра. И това не е единственият случай", каза Денков. 

Изводи

Има нужда от ценности. В това са съгласни всички страни от дебата за религията в училище. Разминаването в позициите обаче остава фундаментално: дали възпитанието в ценности трябва да се обързва с религиозен избор, или да остане до нивото на общочовешки ценности с фокус върху критичното мислене. Прави впечатление, че за привържениците на втория подход критичното мислене и вероучението са несъвместими. В този контекст е нужно да се отбележи, че едни от най-уважаваните учители в християнския свят характеризират "разсъдливостта" като най-висока добродетел. 

Заседанието на комисията по образованието завърши с отворен край.