Кои са боршчаговските българи – първите български заселници край Киев?

Когато се говори за българските общности в Украйна, обикновено вниманието е насочено към Бесарабия и Таврия. Малко известен остава фактът, че едни от първите български преселници в южните земи на Руската империя се установяват не край Черно море, а в района на днешен Киев.

Историческите извори ги наричат боршчаговски българи – по името на село Боршчаговка, където през втората половина на XVIII век се заселват първите български семейства. Днес Боршчаговка е голям жилищен квартал на украинската столица, но преди повече от 250 години представлява малко селище, принадлежащо на Киево-Братския манастир.

Според Всеукраинското преброяване от 2001 г. в Киевска област живеят около 2000 българи, като повечето от тях са в град Киев. Историческото значение на района обаче се дължи не на съвременната общност, а на факта, че именно тук възниква едно от първите български поселения в пределите на тогавашната Руска империя.

Пътят на българите към Киев

Заселването на южните райони на Руската империя с преселници от Балканите има дълга история. Българи участват още в първите сръбски хусарски полкове, сформирани през първата половина на XVIII век, а след царския манифест от 1763 г. руските власти започват активно да насърчават преселването на чуждестранни колонисти. На новите заселници са обещани редица привилегии – земя, финансова помощ и данъчни облекчения. Това превръща Руската империя в привлекателна дестинация за много българи, живеещи под османска власт.

По това време Боршчаговка представлява малко селище, разположено върху земите на Киево-Братския манастир. Днес то е част от западните квартали на украинската столица. Името му произлиза от река Боршчаговка, а според една от версиите е свързано със земите, предоставяни на манастирите за земеделие и градинарство. По бреговете на реката са съществували пет села с името Боршчаговка – Братска, Петропавловска, Софийска, Михайловска и Николаевска, три от които впоследствие се вливат в разрастващия се Киев.

Първите преселници

През декември 1765 г. десет български семейства от село Богданов дол, днес в Пернишка област, се заселват в Братска Боршчаговка край Киев. Тридесет и пет години по-късно, със специален указ на Сената от 11 август 1800 г., към тях се присъединяват още 28 семейства.

Българите получават разрешение да обработват земите на Киево-Братския манастир, в чиито сгради днес се помещава прочутата Киево-Могилянска академия. Свещеникът и краевед Лаврентий Похилевич отбелязва, че потомците на първите преселници постепенно се смесват с местното население, забравят родния си език, но продължават да пазят белези на своя южен произход.

Архивните документи съхраняват имената на част от първите заселници – Дмитрий, Иван и Георги Искра, Петър и Марк Димитрови, Павел Николаев, Милош и Любен Златанови. Те научават за манифеста на Екатерина II чрез преводача Василий Миролюбов и йеромонах Прохор, които разпространяват информацията за възможностите за преселване в пределите на Руската империя.

Пътят към новия живот обаче далеч не е лек. Българите преминават през Могилев-Подолски, където попадат в ръцете на посредници, злоупотребили с отпуснатите за преселването средства. Част от парите, предназначени за издръжката им по време на пътуването, са присвоени, а преселниците са подведени да продадат конете си на безценица с обещанието, че в Киев ще могат да закупят нови животни значително по-евтино. Оказва се точно обратното.

Борба за оцеляване

След пристигането си българите подписват договор с манастирското училище за обработване на земята, строеж на жилища и доставка на селскостопанска продукция. Макар да им е предложено да се преселят в новосъздадената Новоросийска губерния, те предпочитат да останат край Киев като свободни арендатори.

Скоро става ясно, че обещаната държавна подкрепа няма да бъде отпусната. През март 1768 г. преселниците молят Киевската губернска канцелария за заем от 550 рубли, необходим за започване на стопанска дейност. В молбата си те предупреждават, че без тази помощ са заплашени от разорение.

Властите отпускат само 450 рубли при условия на взаимна отговорност между всички членове на общността. Решението поставя началото на продължил години спор между българите и губернската администрация.

Особено показателно е писмото на граф Пьотр Румянцев до киевския генерал-губернатор Фьодор Воейков от май 1768 г. В него се изтъква, че преселниците обработват манастирски, а не държавни земи, поради което според действащите разпоредби нямат право на финансова помощ от държавната хазна.

Следват години на съдебни спорове, отсрочки и опити за събиране на дълга. Част от отпуснатите средства са вложени в закупуване на добитък, но стопанството не носи очакваните приходи. Епидемията в Киев допълнително затруднява продажбата на животни и земеделска продукция, а общността не успява да изплати навреме задълженията си.

Конфликти с манастирските власти

Финансовите трудности не са единственото изпитание. Българите са принудени постоянно да предоговарят условията за ползване на земята с игумените на Киево-Братския манастир, които нееднократно променят размера на наема и условията на договорите.

Подобни проблеми възникват и за друга група български преселници, установили се върху земите на Киево-Софийския манастир. В края на XVIII век светските власти дори се намесват, настоявайки манастирът да върне на българите обработваемите земи, които те сами са разчистили и превърнали в ниви и ливади.

Списание „Киевска старина“ описва българите като трудолюбиви земеделци и отлични градинари, които упорито защитават правото си да обработват земята.

Следите, останали до днес

Въпреки че децата на преселниците получават възможност да учат в манастирските училища, а по-късно и в духовната семинария и Киево-Могилянската академия, постоянните конфликти с местните власти постепенно разпръскват българската общност.

Според изследователя Гавриил Занетов значителна част от боршчаговските българи по-късно се установяват в град Нижин, а други се включват в снабдителните служби на руската армия по южните граници на империята.

Въпреки това паметта за тях не изчезва. И до днес в покрайнините на Софиевска Боршчаговка съществува местност, известна с неофициалното име „Булгари“ – своеобразен спомен за първите български заселници в Киевска област.

Историята на боршчаговските българи показва, че българското присъствие в Украйна започва много преди създаването на големите бесарабски колонии. Макар общността им да не оцелява като компактно население, тя оставя своя отпечатък в историята на Киевския край и представлява една от най-ранните страници в българската миграция към Източна Европа.

Б. ред. - Проф. Михаил Станчев е известен учен историк от Украйна. Той е етнически българин, роден в Казахстан по време на репресиите на Сталин срещу нашите сънародници в СССР. Основната част от научната дейност на проф. Станчев е свързана с град Харков. Там той продължава да преподава в Харковския университет. Във висшето училище дълги години Михаил Станчев ръководеше катедра „Нова история“. Автор е на голям брой книги и монографии, част от които са преведени и на български език. Сред тях са „Третата световна. Битката за Украйна“ (в съавторство в Юрий Фелщински), „Д-р Кръстю Раковски – държавник, политик, дипломат“ и други.

Следете новините ни в :