Ден 526: Тарифи, петиция, досиета. Канадските дневници на Райна Александрова

Утре трябва да влязат в сила новите американски тарифи/мита за Канада - в случай че не се постигне споразумение на точещите се вече с месеци търговски преговори.

Преговарящите от канадска страна заявиха преди дни, че не очакват някакъв прогрес - предвид, че преговорната "стратегия" на САЩ може да се окачестви с хубавия български израз "Иди ми - дойди ми". Да речеш, че е от два месеца така, ами то две години ще станат - и някак всички се умориха и обръгнаха.

Всеки път като пусна телевизора и загледам журналистите, акредитирани във Вашингтон да "отразяват", имам чувството, че едвам си сдържат прозявката. И аз така. Не че работата им е някаква скучно-приятна, работиш и си подремваш, напротив. Чели сме за разни северни експедиции, как един от последните етапи на замръзването се предшества от полудрямка, в която на човек му е напълно все едно какво се случва. И пада и умира. И тия преговори са на точката на замръзване - и съответно умиране. Ако и участниците в тях да се стараят да не дават вид за такова нещо, ама просто се движат като след впряг кучета из Далечния север - в пълен унес и без особен ентусиазъм.

Вчера Карни заедно с премиерите на Квебек и Нюфаундленд и Лабрадор обявиха старта на голям енергиен проект - за производство на чиста електроенергия от граничния за двете провинции водоем Чърчил. Става въпрос за проект на стойност над 70 милиарда долара. Който ще произвежда още от така нескъпата водна енергия, с една стратегичска цел - да станем още по-независими от САЩ.

В Нюфаундленд и Лабрадор (една провинция се води, нищо че е с две имена) са едни от най-големите находища в света на ценни редки минерали - и осигуряването на електроенергия в изобилие ще подпомогне много самостоятелния и ефективен добив. Така че нека преговорите/кучетата си лаят, канадският керван си върви през Севера и не се обръща на юг - евентуално на Изток към Европа и на Запад към Азия. Elbows up! ми напира да извикам още тука.

Също вчера петицията за изгонването на американския посланик от Канада премина двеста хиляди подписа - като за внасяне в Долната камара на парламента са необходими само 500. Толкова сме му набрали значи. Петицията е не само да го обявят за персона нон-грата, ами въобще да се извинят от американска страна за това отношение, както и за връзките на посланика и насърчаването на сепаратистите от Албърта (тия, дето ги каниха във Вашингтон). Абе тръгнали да заговорничат срещу канадския суверенитет на най-високо държавно ниво - и петицията държи да се запише и прочете това в парламента.

Иначе тези петиции, за съжаление, нямат задължителен характер - могат да се разглеждат, но може и нищо да не се предприеме, парламентът е длъжен в срок да приеме и разгледа, но няма срок да действа. В случая обаче изокването е далеч по-важно - Хойкстра (посланикът) е обратното на дипломат и възпитан човек. Не знам как по-сдържано да го кажа, пуста канадска любезност, даже в най-българските кости се просмуква...

Но Хойкстра нямаше да е възможен, ако не беше такъв шефът му - който пак "изби рибата" със следващо безобразие, по-голямо от предишното му. Наистина доста се постара тоя път - като прати цял самолет с журналисти, плюс Марко Рубио и Скот Бесент (съответно външен и финансов министри), както и говорителката на Белия дом Каролин Левит, да се реят като мюре за предполагаеми ирански ракети, докато шефът им тайно се измъква от самолета в Анкара на борда на кетъринг количка - и се прехвърля на малък военен самолет, предупреден от службите, че му се готви покушение.

Тази случка отпреди месец, когато небрежно споменаха, че президентът е трябвало да смени самолета при излитането в Анкара от съображения за сигурност, и е летял с военен самолет до американска база в Англия, щеше да остане незабелязана като много други безобразия, но изглежда се е разчуло това позорно изоставяне на целия антураж и в Сената почнаха да задавт въпроси, даже изслушвания назначиха. И се почна скнадалът...

Вместо да проведе някакъв кризисен ПР, макар и жалък, 47 с присъщата си безцеремонност даде да се разбере, че той се счита за най-важен, а другите - кучета ги яли. (много кучета в тоя репортаж се събраха май). Като пряк резултат, или поне така се спекулира, вярната му помощница и Първа лъжкиня на Белия дом Каролийн Левит напусна светкавично. Сега за "лъжкиня" не съм го измислила аз - журналистите постоянно я хващат в крачка, а тя продължава(ше) да лъже. Зевзеците викат, че в прессъобщението рекла, че се оттегля, за да прекара повече време в лъгане на семейството си. Няма да плачем за нея, друга ще намерят.

И тя като Пам Блонди и Кристи Ноем си мислеше, че 47 няма "да я хвърли под автобуса", по популярния американски израз, а ето - той направо в самолет я захвърли, да я целят иранските ракети. Поне разбрахме докъде стига тая фалшива лоялност - и истинския непукизъм на нарциса начело на държавата.

Друга една обаче приближена на президента - личната му асистентка Натали Харт - се оказа сред "спасените" във военния самолет заедно с 47. И съответно влезе в речта на сенатор Джон Ософ от Джорджия. Та той сега предизборно рекъл, че 47 въобще не се интересува от това да работи, а искал да строи бална зала и да обикаля света с въпросната Натали. Което предизвика пък една журналистка да запита 47 на брифинг в Белия дом как ще коментира тази част от речта на Ософ. По обичая си, 47 я нарече "фейк нюз и слаба журналистка", без да я удостои с отговор.

За сметка на това, пресслужбата само след половин час написа в официалния акаунт на Белия дом, че децата на тази журналистка един ден ще се срамуват от майка си, какви въпроси е задавала на президента... адски ниска топка. Това ви го споменавам, без да знам има ли връзка с факта, че Каролин напусна и сега някой се бори за нейното място... измисляйки още по-големи низости от обичайните. Тепърва ще разберем. Понякога не знаем какво губим, като се разкара Обикновеното зло.

Същото стана с мястото на Пам Блонди - сега като утвърдиха на нейното място доскоро временно изпълняващия длъжността главен прокурор Тод Бланш... стана още по-зле. Всяка прилика с Гешев и Сарафов е напълно случайна. Напълно. Бланш е все пак бившия (уж) криминален адвокат на Тръмп.

За тоя пък дето замести Кристи Ноем не ми се почва. Къде ги събират с конкурс тия...

И докато разните журналисти и хранени тръмпови хора се тресяха от отвращение как са ги зарязали да летят в правителствения самолет без президента, последният успя да изплиска легена още по-силно, тъкмо докато се чудехме къде повече от това... наричайки севернокорейския диктатор Ким Чен Ун свой приятел и заканвайки се на Южна Корея, щото пък му рекли, че не искат да се бият с Иран, като ги помолил.

Едва ли е чувал, че САЩ и в момента са във война със Северна Корея - защото не са подписвали мир, а само временно примирие - но на човек, дето се е откачил успешно от казармата, даже няколко пъти, за какво му е да знае такива смущаващи факти.

От друга страна, най-големият специалист в света по примирията е именно той - като на практика демонстрира как едно примирие може да е в суперпозиция - бидейки и не бидейки факт във всеки един момент от времето. Но темата за Иран е далеч назад в приоритетите му - важното е да се построи балната зала и да се освободят от данъчно преследване той и семейството му за в бъдеще.

Последното искаше да го прокара покрай оня уж уреден спор с данъчните власти - в процеса, в който съди себе си, т.е. той като ищец съди данъчните, на които в момента е шеф, че преди няколко години разкрили тайната на данъчната му декларация. И ги съди тях (правителството си) за десет милиарда - като се престори, че уж са се разбрали (той сам със себе си се е разбрал) извън съда да му дадат едни 1.7 милиарда фонд "по споразумение" - демек бърка в държавния джоб, за да ги премести в частния си. И при това се опрощава, та да не го преследват в бъдеще. Е, тази наглост не можа да мине пред една федерална съдийка - която толкова се възмутила, че постановила не само че нищо такова няма да разреши, ами му забранила всякакви обжалвания на казуса. Направо го закатинарила.

По подобен начин постъпи и Върховният съд по делото му за сексуално посегателство - дето трябваше да плати едни 5 милиона на жена, която го съди и за публично злословие.
Но най-шокиращото решение преди две седмици беше това на съдията по иска за отваряне файловете на Епстийн, заведено от журналистката Кейти Фанг - една истинска фурия. Тя завежда дело срещу Министерството на правосъдието, оглавено от същия тоя Тод Бланш - че не са извадили всички файлове на Епстийн, по гласувания в конгреса закон, Епстийн трансперънси акт. И като Бланш се опита да шмекерува, съдията разпореди да му се донесат всички документи по случая, нередактирани, за да прецени той дали редакциите са били в полза на жертвите. И направи всички авдокати на министерството на бъзе и коприва, както се казва. Та сега чакаме да ги прочете, след като миналата седмица даде срок на Бланш до вторник.

Тия последните съдийски изпълнения ви ги разказвам, защото те са индикация, че търпението към 47 се изчерпва и с наближаващите мид-търм (междинни б. р.) избори през ноември, атаките в съда ще продължават във възходящ ред. Досега той атакуваше съдии с обвинения в пристрастия и активизъм. Обаче махалото се залюля в другата посока.
С картината на това закономерно движение от физиката ви оставям.
Слава на Украйна!
Свобода за Иран от аятоласите!
2547Taco!
Elbows up! 

Следете новините ни в :