Дуел в писма Х: Добрите времена правят слаби мъже, слабите мъже правят лоши времена, лошите времена правят силни мъже

След кратко празнично прекъсване продължава Дуелът в писма между либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски. В последния си текст проф. Дайнов изложи тезата, че "Ако ЕС се разпадне, войната е неизбежна".
Ето отговора на Тончо Краевски:

Не мисля, че някой, който е с всичкия си, може още да поддържа мантрата, че ЕС предотвратява нова война в Европа. Аз вярвам и зная, Евгений, че ти положително все още си с всичкия си, затова единственото обяснение, което ми остава е, че просто не си искрен. Инвестирал си твърде много време, четене, писане, говорене - да кажем биографичен ресурс - в тази теза, затова вече не можеш да се отвърнеш от нея, дори когато реалността видимо те опровергава.

Аз се надявам никога да не се окажа в подобна ситуация. Това усещане за неискреност ми пречеше да ти напиша писмо през последния месец. То е като с любовта или музиката, ако не е автентично, вършенето му се превръща в тежест. Осъзнах обаче, че аз съм млад и имам щастието да бъда буквално вчерашен в тези времена, когато биографията тегли хората надолу като воденичен камък, вързан за шията им. Това е моето най-голямо предимство, най-ценното ми качество, заради което ме канят да пиша и да говоря навсякъде. Аз съм най-обогатен от нещата, които не съм. Същото е било и с теб някога. Дават ми думата не защото съм много умен, а дори и да бях, това щеше да е чисто съвпадение. Дават ми я, защото никой не ме познава, защото съм млад и крия в себе си неограничени възможности; мога все още да се превърна във всичко и всеки мой доброжелател се надява да стана онова, което на него ще му хареса, на него ще му послужи. Е, смятам сега да използвам необременената си младост, за да говоря искрено, защото след някое и друго десетилетие, когато консерватизмът победи, установи се и започне да гние, когато неговите меркелици, юнкеровци и макроновци наложат изкуфялото си, цинично управление, аз може вече да не съм в позиция да казвам истината.

Европейският съюз не е никаква мироопазваща институция. Това е било идеята на мъжете, които са основали Общностите в началото - мъже като Аденауер, Шуман, Спинели и дьо Гол, които са лежали в арести, били са разпитвани и претърсвани от гестаповци, водели са правителства в изгнание и изобщо са знаели какво означава политиката. Знаели са, че истината не се отстоява, а се излежава, както казва Солженицин. Изпитали са на своя глава смъртната опасност, която неизменно носи участието в политиката. Няма ли опасност за живота ти, значи това с което се занимаваш не е политика, а нещо друго. Днешните европейски политици нямат нищо общо с онези мъже. Те паразитират върху постиженията на своите предшественици и кръвта на своите бащи. Шарл дьо Гол е бил последният истински политик в Европа, последният от онова поколение и затова последният способен да запълни гигантската празнина с форма на крал, която зее днес във Франция. Днешните ни европейски лидери, отгледани в мирни времена, изнежени от удобствата на икономическия напредък и уникалния шанс да могат да се занимават с политика без да залагат главата си за това, не могат опазят никакъв мир. Прекалено са безобидни, за да прибере някой сабята си, респектиран от тяхното присъствие. Путин не ги взе насериозно, когато анексира Крим, британците не ги взеха насериозно когато гласуваха за Брекзит, а ислямските терористи хич не ги е страх от тях. За да пазиш мира, първо трябва да те взимат много насериозно.

Съюзът сега е една административно-съдебна псевдодържава. Казвам административно-съдебна, защото суверенните решения в нея се взимат от чиновниците и от съдиите. Чиновници организираха нелегалната Тройка - ЕЦБ, ЕК и МВФ - която да преговаря с Гърция за дълга (още не си ми отговорил как съществуването на Тройката се вписва в концепцията за върховенство на правото); а съдиите от Люксембург решиха миналия месец, че те и само те могат да преценят дали Великобритания или друга държава в хипотезата по чл. 50, може да оттегли процедурата и да се върне (същинско съдебно нормотворчество, което не е основано на никакъв закон, но дава безпрецедентна политическа власт на СЕС).

Представителите в парламента имат формалната роля да гласуват директивите и регламентите, за да валидират от наше име решенията на чиновниците и съдиите. Те всяка седмица гласуват по безброй нови законови текстове и е невъзможно някой от тях да бъде наистина в течение със собствената си работа. В течение са експерите в комисиите, генералните директори в ЕК и разбира се - лобистите. Самите наши представители, на които сме делегирали своя безценен суверенитет, наподобяват царски регент (настойник), който окован и упоен, подписва с вързани очи указите, които му се бутат. Той е нужен на онези, които в действителност упражняват властта, само заради своя подпис - подписът, който утвърждава всеки “апокрифен акт на суверенитет” и го превръща в легитимен, демократичен закон. В този си съдебно-административен вид, в който суверенитетът се упражнява апокрифно, в който работата на народните представители е сведена до подписването на документи на конвейер, Съюзът не е и не може да бъде мироопазваща институция. Той е просто легален форум, на който икономическите елити се договарят помежду си, а депутатите подписват резултатите от договарянето. Днешните наши парламентьори са станали нотариуси, които с държавна сила скрепяват сделките между бизнес лобитата. Френските земеделци, немските индустриалци, британските финансисти - всички ползват нашия парламент за нотариална заверка.

Не ме разбирай погрешно, аз не им се гневя. Бизнесът трябва да върви, по един или друг начин това винаги ще става. Но появи ли се чрезвичайната ситиация, която изисква политически мерки, политически инстинкти, тази нотариална кантора не може да защити интереса на европейските граждани, не може да опази реда. Бакалската пресметливост няма да ни защити от Путин и Ердоган, нито ще ни предпази от ислямския радикализъм. Тя дори няма да ни преведе през четвъртата индустриална революция, въпреки всичките си технократични претенции (Юнкер ползва нокиа с копчета, за Бога). Тези политици не само не са пазители на реда, ами те със своята безобидност и наивност, по-скоро представляват предпоставка за война. Да кажеш, че настоящият ЕС е гарант за мира е като да кажеш същото за Ваймарска Германия.

“Концепциите на борба и конфликт”, проповядвани от “войнствено настроени германски философи като Маркс и Шмит” (мигар твоят любим Хегел не е праотец на техните идеи) не са измислени за забавление на войнолюбците, фашистите и другите кошмарни сънища на Юнкер. За разлика от НПО учените, които “докато анализират реалността, всъщност я конструират” (нали така беше), тези философи описват каквото виждат, независимо дали им харесва. Конфликтът и войната са неотделими от нашето битие. Най-опасни са онези хора, които си затварят и ни затварят очите за този факт; най-много войни са предизвикани от малодушие и отлагане на важни решения; от посредствени безобидни душици, които не са имали силата да пуснат малко кръв навреме.

Сега моето поколение из цяла Европа ще трябва да носи кръста на малодушието и кабинетната безобидност на днешните управници. Не се притеснявай - нито ти, нито Юнкер ще трябва да нарамвате оръжие, когато Франция се превърне в Босна. Tази работа ще свършат младите и те ще вкусят от горчивата тайна, която е била забравена от европейския свят след смъртта на дьо Гол.

Предишните писма можете да прочетете тук: 

Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите

Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният проект е Вавилонска кула

Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да направим така, че някои хора да не решат, че са по-висши

Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме всъщност?

Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари

Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравенство е плод на човешката свобода

Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение

Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа

Дуел в писма IX: Ако ЕС се разпадне, войната е неизбежна

Следете новините ни в GoogleNews