За какво се сещате, когато чуете Пловдив? За мнозина името на града е символ на древна история, култура и най-вече изкуство - по малките улички на Стария град и Капана, в множеството галерии и най-вече събития на открито.
Едно от събитията, които ежегодно събират хора от всички краища на България и света, е "Нощ / Пловдив" - със сигурност най-големият "тринощен" форум за изкуство и едно най-разпознаваемите културни събития у нас, които ще ни представят по време на "Пловдив - Европейска столица на културата 2019".
Зад него стои фондация "Отворени изкуства" - организация, на която не само града, а и цяла България дължи много. Освен, че организира мащабното събитие, екипът на фондацията се е заел да популяризира съвременното изкуство у нас - една не съвсем позната зона за съвременния българин, но която започна все повече да се "намества" в културните програми на страната, а интересът към нея се увеличава ежегодно.
И това съвсем не е случайно. Една дама носи на раменете си отговорността за популяризирането на българското съвременно изкуство, а нейното име е Веселина Сариева.
Освен че оглавява "Отворени изкуства", тя е основател и на галерия "Сариев" (Sariev Contemporary) - организациите, стоящи зад първото излизане на съвременното изкуство извън университетските аудитории и тесни експертни кръгове - "Въведение в съвременното изкуство". Ежегодно тя се нагърбва със задачата да организира лекции с изтъкнати личности не само от българските, но и от световните културни среди. Благодарение на събитието тази година за първи път у нас пристигна куратор от един от най-големите и известни музеи за съвременно изкуство в света - "Тейт" (Tate Modern), а интересът към събитието се увеличава с всяко издание.
Веселина Сариева и Изабела Мейдмънт - куратор от галерия "Тейт" - Лондон, по време на лекциите "Въведение в съвременното изкуство"
Веселина е родом от Пловдив, но признава, че се "чувства навсякъде". Завършила е сръбска и хърватска филология, през 2004 г. открива галерия "Сариев" за съвременно изкуство, малко по-късно се появяват и "Отворените изкуства", както и първата онлайн платформа у нас за културни събития и световни новини в областта - "Artnewscafe".
И с това далеч не се изчерпва работата ѝ като представител на българско съвременно изкуство у нас и по света - алтернативна карта на Пловдив, колекционерски форум, организация за подкрепа на млади български артисти... Благодарение на цялостната и работа в продължение на повече от десетилетие можем да кажем само едно - Веселина е един от двигателите на изкуството в България, благодарение на които пред нас се разкриват нови хоризонти на мисълта и естетическото разбиране.
Какво я провокира да разгърне толкова мащабна работа, трудно ли е да организираш подобен тип събития на родна почва и къде се намира страната ни по отношение на съвременното изкуство си говорим с нея - Веселина Сариева:
Какво Ви обърна към изкуството и най-вече към съвременното такова и защо решихте да го популяризирате у нас?
Израснала съм в среда, за която изкуството беше начин на живот и отношение към света. Прабаба ми, дядо ми и баща ми бяха колекционери, баща ми беше и поет и експериментираше със словото и образа. Към съвременното изкуство ме обърна моята визия за света и отговорите, които получавах от него. А колкото до популяризирането - липсата на познания за съвременно изкуство в българската среда и необходимостта от създаване на контекст за публика, както и разширяване на хоризонта в естетическото и етическо мислене извън родното и клиширано оценяване на стойности.
Къде се намира в момента съвременното изкуство в България, на какъв етап от своето развитие е в сравнение с другите европейски държави като например Великобритания?
В България, а и извън нея, има много български съвременни артисти, които са съизмерими с най-добрите автори и са напълно в тенденциите на съвременното изкуство в света. Друг е въпросът за тяхната популярност в България и липсата на институционална политика към българското съвременно изкуство, не само за визуалните изкуства, а въобще.
Не е въпросът за таланти, а за отношение на държавата, на традиционни формации, на цялата образователна система, за които съвременното изкуство е нещо екзотично, не е носител на “национална гордост”. С малки изключения наблюдаваме доминираща ретроградност, доза провинциалност и нежелание за нищо ново България.
Защо решихте да организирате лекциите "Въведение в съвременното изкуство"?
Както вече споменах, този модел на образователна дейност се наложи от необходимостта за генериране на контекста на съвременното изкуство в България. Контекст, чието развитие би дало ефект върху широк кръг ангажирани с културния сектор, но и общественото развитие като цяло. Така “Въведение в съвременното изкуство” помага за професионалното позициониране или израстване на художници, куратори, музейни експерти, галеристи, търговци на изкуство, но и също така осветява важни обществени теми чрез изкуството, което представя.
Отворени ли са сънародниците ни към подобен тип събития? Те са сравнително ново явление - прави ми впечатление, че няма много подобни събития, отворени за широката аудитория, а не само за академичните среди.
Започнало като бутиково събитие, “Въведение в съвременното изкуство” с годините събира все по-многобройна аудитория не само от професионалните среди, а и от хора с нехудожествено образование, за които познанията за съвременното изкуство разширяват погледа им не само за изкуството, а за живота и начините на неговото възприемане и интерпретиране. Това е истинско излизане извън тесните рамки на наложеното като красиво, стойностно и етично. Не само в София, но и лекциите в Пловдив предизвикаха голям интерес. Много важно е разширяването на тематичния обхват, срещите “от първо лице” със значими творци, колекционери, куратори, арт критици, изкуствоведи.
Предизвикателство ли бе за Вас и екипа Ви да организирате такова събитие у нас? Събитието се радва на доста голям интерес.
И предизвикателно, и трудно, като се има предвид това, че ние започнахме в ситуация, в която подкрепата за образователни инициативи е нищожна. Минали сме през тежки периоди, но сме стискали зъби и сме дали всичко от себе си само, за да не прекъснем започнатото. Защото това щеше да резонира и при нашите фенове и хора, които ни подкрепят.
Трудно е, защото имаме международната логистика, необходимостта от развитие на лични контакти и ежедневно защитаване на доверието към фондацията и галерията, за да се привлекат значими имена от международната арт сцена. Обичайните трудности по организацията и цялостното протичане обаче имат смисъл, като се вижда ефекта от постигнатото и радостта на хората, поздравителните имейли, гледанията в "Yotube" на лекциите и не на последно място - признанието от академичните среди.
Разкажете ни как премина последното издание на "Въведението" и какво да очакваме от следващите лекции.
Последното “Въведение” разгледа една малко обсъждана, но все по-актуална в професионалните международни среди тема – пърформaнс изкуството. В рамките на четири вълнуващи лекции през ноември, обединени под темата “100 години изкуство на действието. Живото изкуство между сценичното и реалното”, се срещнахме от първо лице с разказите на четирима експерти с дългогодишен опит и разностранен досег с изкуството на пърформaнса. Гост-лекторите бяха Изабела Мейдмънт (куратор в "Tate Modern"), Ани Васева (режисьор), Снежанка Михайлова (философ и преподавател) и Албена Михайлова (един от най-ранните пърформанс артисти у нас). Те ни запознаха не само с историята и развитието на пърформaнса, но как и защо може да се колекционира този вид изкуство, как да се съхранява. Много съм благодарна на модератора Вера Млечевска, която предложи темата и работеше с лекторите по самите теми.
Следващите стъпки са свързани с изданието, което ще се осъществи през 2018 година. Една от най-мащабните е, че като част от програмата ни "Въведение в съвременното изкуство" стартираме проекта "CARGO", който ще бъде нова онлайн платформа за популяризиране на българско съвременно изкуство, и в традицията на дългогодишната ни програма ще предлага срещи с експерти, лекции, публикации и образователни събития, които да ни приближат към света на съвременното изкуство. Проектът е подкрепен от "Пловдив 2019 – Европейска столица на културата".
През 2018 г. фондацията ни ще издаде две книги – едната е дългоочакваната история на българското съвременното изкуство на Весела Ножарова, другата е на известният философ Боян Манчев.
Вие се занимавате не само с организирането на лекциите, но стоите зад едно от най-обичаните културни събития у нас - "Нощ / Пловдив", стоите и зад редица интересни изложби. Защо съвременния човек трябва да се интересува от изкуство, да посещава подобни събития и лесно ли е в забързаното ни ежедневие да го разберем и изживеем пълноценно?
Съвременният човек затова е съвременен - за да бъде адекватен с проблемите, образите, емоциите и предизвикателствата на времето, в което живее. Да настрои сетивата си за "вибрациите" на случващото се, а не да преповтаря отдавна отминали опити. В това отношение изкуството по един недидактичен начин му подсказва въпроси, но не и отговори (те са лични), показва гледни точки, предизвиква любопитство, така необходимо, за да се живее пълноценно.
Центърът на фондацията е в Пловдив. Защо избрахте този град за дом на идеите Ви?
В съвременния свят понятието столица е валидно за немодернизираните държави, анахронични като устройство, управление и манталитет. За съжаление България е една от тях. Разбирам, че традиционно сме определяни като пловдивска организация, защото там е нашият “културен център без покрив” и това е много симпатично, но ние имаме редица формални и неформални дейности в София, дори софийска регистрация.
Какво Ви предстои от тук нататък, как могат нашите читатели да се свържат с "Отворени изкуства" и да разберат за предстоящите проекти?
Следете бюлетина ни, където сме много прецизни.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)