Разкази за незабравимите футболни мигове от първо лице (част 1)

Деян Спасов Последна промяна на 22 януари 2016 в 09:17 11690 3

Никола Антикаджиев и Георги Аспарухов - Гунди през 1966 г. в Павел баня с почитатели на футболната легенда. Снимка: Никола Антикаджиев, архив

Никола Антикаджиев, роден през далечната 1929 година, е един от най-известните ресторантьори от миналото на София. От 60-те години Антиката последователно е управител на Кулинарния магазин в центъра на столицата, на ресторанта на хотел "Славия", на Клубът на актьора на бул. "Руски", на клубовете на Сатиричния и Народния театър, на "Булгартабак", на ресторант "Антик". През годините той създава големи приятелства с брилянтни актьори от родната сцена като Стефан Данаилов, Георги Калоянчев, Невена Коканова.

Една страст обаче не напуска живота на вече 86-годишния Антикаджиев и тя не е свързана нито с ресторантьорството, нито с актьорството. От малко дете той не може да представи живота си без "царят на спортовете" - футбола.

През годините се запознава и се сприятелява с десетки български легендарни футболисти. Бил е близък приятел на Гунди и Димитър Пенев, както и кум на един от най-добрите вратари в историята ни - Симеон Симеонов - Мони. С националния отбор на България посещава доста европейски страни и стадиони, а вярвате или не лично се запознава с големия Франц Бекенбауер в Мюнхен през 2012 година.


Никола Антикаджиев. Снимка: Любомир Асенов

Феноменалната му памет може да изненада и зарадва всеки истински фен на играта, докосвал се до него. Посетих Кольо Антикаджиев в апартамента му, където от дълги години уважаваният пенсионер живее със съпругата си.

Под звуците на тиктакането на колекцията му от десетки часовници от цял свят, последва дълъг разговор, преминал на един дъх. В него той си спомни и ми разказа за най-големите имена в историята на футбола, за българските незабравими играчи, за любопитните случки с тях, за местните дербита, за любимите Световни първенства, за спиращите дъха финали на Шампионската лига и още много.*

"Разказите за незабравимите футболни мигове от първо лице" ще излязат в две части.

Надявам се, че някъде измежду спомените на Антикаджиев ще припознаете и своя любим тим и онези играчи, чиито спасявания, намеси, пасове или голове са запалили интереса Ви към тази магическа за мнозина игра.

Световните първенства, една Олимпиада и много велики национални отбори:


Връщаме се в далечната 1954 година - Световното първенство в Швейцария и в 1953 г. - Олимпиадата във Финландия:

"Това е Световно първенство, което никога няма да бъде повече. То се игра в Швейцария, при едни дъждовни дни, страшни. Германия не участваше на Световното първенство през 1950 г. четири години по-късно пак се включи", започва разказа си Кольо Антикаджиев.


"Златният отбор" на Унгария. Снимка: Wikipedia

"Германия беше в една група с Унгария, която тогава се смяташе за най-силния тим. В него бяха Грошич, Будай, Лантош, Божик, Захаряш, Кочиш, Хидекути, Пушкаш, Цибор - страшен отбор! Тогава те 1953 г. направиха едно турне - ходиха по Англия, биха ги 6-3 там, после ги биха 7-1 в Будапеща и така нататък. 1952 г. унгарците станаха Олимпийски шампион в Хелзинки, Финландия, като биха Югославия. Тогава ние участвахме като аматьори. В полуфинала се срещнаха Югославия и Съветския съюз. Тогава вече Тито беше... на нож бяха. В първия мач Югославия поведе с 5-1, ние го слушаме по сръбското радио, аз съм трудовак. Най-прочутият сръбски коментатор Радивой Маркович викаше пет на един, пет на един! Обаче 5-1, 5-2, 5-3, 5-4, 5-5. Руснаците изравниха, един Бубров имаше, който беше и хокеист и футболист. Мачът се преиграва, победителят ще играе финал с Унгария. Втория мач сърбите се хвърлиха и ги биха с 3-1 и коментатора само викаше "Титова Югославия победи сталинска Русия с 3-1!". На финала обаче унгарците ги биха и станаха олимпийски шампион", продължи той преди да върне разказа си отново на Световното в Швейцария.

"Сега 1954 година - много интересно. Тогава нямаше такива залагания, но прогнозите са, че Унгария ще бъде шампион с онзи страшен отбор. Германия излиза с Унгария в групата и пада с 8-3. Обаче треньорът на германците Сеп Хербергер, който е от 1934 г. треньор - война, мойна - все той е треньор! Слага да играят само трима души от стартовия състав, защото тоя мач не е важен. Трябва да играят с Турция плейоф. Унгария се класира на първо място. Германия бие Турция със 7-0 (б.р. 7-2) и отиват напред. След това германците елиминираха Австрия, която беше много силен отбор тогава с Оцвирк, с Халеман - много добри футболисти, страшни, с Ханапи и така нататък. Най-добрият отбор на Австрия беше тогава и сега има добър. И излизат Унгария и Германия на финала - Чудото от Берн. Ние сме на Колодрума с леля ти Нина (б.р. съпругата му) гледаме баскетбол, имаше турнир за наградата на София. Никой не предава мача, нищо не се предава. По едно време един вика: Унгария води с 2-0. 12 минута - Пушкаш, 14 минута - Цибор, 2-0! И нищо не казват повече. А в това време германците изравняват. На полувремето става 2-2. То има един филм за този мач, отборът им е следният: на вратата е Турек, отсреща са Посипал, Либрих, Колмайер - от тези четиримата само Турек играе в първия мач. В средата: Карл Йекел, Май - не играят в първия мач. Дясно крило: Ран, до него - Морлок, Фритц Валтер, Отмар Валтер - братя са двамата, и ляво крило Шефер. От тия всичките, които изборих, в първия мач с Унгария играят само Турек, Посипал, Екел."

Детайлният му разказ за легендарния за историята на футбола финал продължава:


"Дъжд вали. Публиката е наелектризирана, в Берн е това. И в 85-ата минута Ран, той беше едър като Кубрат Пулев, хвана топката и бум! Ние в България нищо не знаем. Тамън излизаме от Колодрума и чувам Западна Германия победи Унгария с 3-2 и стана световен шампион. У нашите вестници почти нищо, малко само. Това беше нещо страшно. Никой не го очакваше. А като имаш предвид, че Унгария елиминира Уругвай и Бразилия преди това и всичко с мачове с продължения - 3-2 и 4-2."



Героят Хелмут Ран с трофея. Снимка: DPA

И както казва намесеният преди малко Кубрат Пулев - продължаваме напред:

"Бразилците след тоя погром започнаха да сменят отбора. Отиват 1958 г. да играят на Световното в Швеция. Бразилия, Германия, Швеция, Англия. Италия не се класира тогава. Унгарците имаха много слаб отбор, защото Пушкаш, Кочиш и Цибор забравиха да се върнат. Те бяха в Билбао, точно когато бяха унгарските събития, играха за Купата на европейските шампиони и не се върнаха. Пушкаш отиде в Реал, Кочиш и Цибор отидоха в Барселона и не играеха вече за националния", започна с разказа си Никола Антикаджиев.


Раймон Копа дриблира. Снимка: uefa. com

"Франция имаше много силен отбор. Раймон Копа имаше един - дясно крило, страшен футболист! Копа, Венсан, Фонтен - той стана голмайстор на това Световно, 13 гола вкара. И шведите също имаха силен отбор обаче и със съдийска помощ ги докараха до финала. За третото място Франция победи Германия с 6-3. Германия стана четвърта тогава. Финала в Швеция го слушаме по радиото. 1-0 за Швеция - вкара Скоглунд един страхотен футболист. Бразилия изравнява и започва 2-1, 3-1, 4-1, 5-1 - Пеле, Гаринча, Вава, Загало, Белини, Жилмар - страшен отбор! В 90-ата минута от три метра засада Швеция вкара за 5-2. Бразилия за първи път стана световен шампион!"



Бразилия е Световен шампион за първи път в историята си. Жилмар успокоява плачещия от радост 17-годишен Пеле. Снимка: wordpress.com

1962 г. на Мондиала в Чили - България се класира за пръв път. След победа в баража над Франция с 1-0 с гол на Якимов. В Южна Америка обаче записваме загуби от Аржентина (0-1) и от Унгария (1-6), както и равенство с Англия (0-0) и отпадаме в групите.

Следващото Световно първенство в разказа на 86-годишния Антикаджиев е от 1966 г. в Лондон:

"Това беше много интересно Световно първенство, първото, което го предаваха тука. Англичаните правеха всичко възможно да печелят. То те и спечелиха мач без топка да влезе във вратата с германците, както и да е. Португалците бяха много силни. Тогава бяха Симоес, Колуна, Еузебио, Торес и биеха всичко наред. А ние бяхме в една група с Бразилия, Унгария и Португалия. Унгарците страшно силни, биха ни. И от Бразилия загубихме, хем отборът им беше променен, с два гола на Гаринча и на Пеле от фаул. И третия мач го загубихме от Португалия и отпаднахме. И Бразилия отпадна, Португалия и Унгария се класираха."


Португалия от 1966 г.

"Португалия играе четвъртфинал със Северна Корея. Преди това корейците елиминираха Италия - бомба голяма! И излизат те срещу португалците - в 20-ата минута 3-0 за Северна Корея. Нашите се върнаха два дни след като отпаднаха от групата и с Гунди го гледаме мача в един приятел, той беше шеф на "Шератон" тогава на един "Опера" телевизор - за пръв път гледам по телевизия. Еузебио обаче като се развъртя - 3-3, 5-3 - португалците ги биха 5-3 и ги елиминираха. Португалия после отпадна на полуфинал и до финала стигнаха Германия и Англия. Германците тогава имаха също много силен отбор. Англичаните водят с 1-0. До 85-ата - един Шнелингер имаше, той изравни с глава - 1-1. Почват продълженията. В тях си вкараха по още един гол и 2-2. Имаше един Бахрамов съдия - съветски, не вдигна нищо, топката не влезе във вратата, но главният отсъди гол - 3-2 за Англия. Това реши мача. Германците се хвърлиха след това, но не вкараха. Сега пак говорят, че имало гол - някакъв английски журналист. Глупости, пълни! Никакъв гол нямаше, те го признаха всички. И 4-2 англичаните станаха световен шампион".


Англичаните ликуват с трофея. Снимка: BBC

Следващото Световно първенство, на което отново България участва - 1970 г. в Мексико.


България на Световното в Мексико през 1970 г.

"1970 г. ние се класираме пак - в Мексико. Обаче тоя път имаме много силен отбор - Гунди, Шаламанов, Якимов, Дерменджиев, отзад Жечев. Гунди обаче игра само един мач, защото беше контузен нещо. Паднахме се в една група с Германия, Южна Корея и Перу. Тогава почина треньорът на Марица Жоро Найденов от инфаркт на 40 години обаче те не съобщават на футболистите. Ние сме у нас в 2 часа през нощта с Калоянчев, Парцалев, Кольо Анастасов да гледаме мача с Перу. Вратар е моят кумец Симеон Симеонов. Играеше в Славия и националния отбор, аз съм му кум. 2-0 поведохме, Дерменджиев и Бонев вкараха, Христо Бонев страшно играеше тогава. После установиха, че преди това са ги водили на Белмекен и с Мексико съвсем друг климат - те окапаха - 3-2 ни би Перу. Първо се готвеха преди Световното един месец тука при мене в Славия, но после Божков (б.р. треньорът) ги заведе на Белмекен. Във втория мач германците ни биха 5-2. Накрая 1-1 с Южна Корея и се върнахме, нямахме победа дотогава."


Гол на Динко Дерменджиев срещу Перу


Джани Ривера и Карл-Хайц Шнелингер след полуфинала между Италия и Германия. Снимка: DPA

"Тогава вече Бразилия беше си направила отбор. Беше останал само Пеле от опитните, всички други бяха млади. Тостао имаше един, Жаирзиньо, Жерсон, Ривелиньо - страшни футболисти! Гледаме финалите, германците бяха елиминирани от Италия. Имай предвид нещо да ти кажа - Германия никога не е била Италия в редовното време на Световно първенство или на Европейско! Един път ги елиминира в Италия обаче с дузпи, та стана Световен шампион в Италия - 1990 г. Не беше била и Бразилия сега ги би 2014 г. със 7-1. Това на Германия ѝ бяха черните котки. Играят, 1-1 бяха на полувремето Германия и Италия. Вкарва гол Зелер за 2-1, след това изравнява Ривера - голям футболист беше, ама те имат много Рива, Бонисеня, Доменгини и така. И пак германците вкарват, пак италианците изравняват. И в 120-ата минута италианците вкараха гол и 4-3 ги биха и отиват на финал с Бразилия. Всички твърдят, че това е незаслужено, защото Германия беше по-добрият отбор, а Германия с Бекенбауер на 25 години, Майер, Мюлер на 24, Зелер само беше възрастен - всичките големи футболисти."



Бразилия на Световното първенство през 1970 г. Снимка: Wikimedia

Пеле се промъква между италианската защита във финала в Мексико. Снимка: forza27.com

"Финалът: в 15-ата минута Бонисеня център нападателят на италианците вкарва - 1-0 за Италия. Мале мила, като се развъртя ония Жерсон, Тостао, Пеле, Ривелиньо, Жоан Карлош - капитан им беше - обърнаха - 4-1 и Бразилия стана световен шампион. Пеле вкара втория гол. Той беше най-добрият от всичките. Тогава е бил на 30 години. Фантастичен! Пеле, ако беше дошъл в Европа да играе, 10 пъти щеше да вземе "Златната топка" обаче не искаше. Тогава, като идваха, трябваше да се натурализират. Тогава и "Златна топка" даваха само на европейски играчи. После Босман един направи процес и го промениха и можеха да играят всички."

1974 година - Мондиала в Западна Германия.


Йохан Кройф на Световното първенство през 1974 г. Снимка: goal.com

"74-та се подмени вече изцяло нашият отбор. 71-ва загина Гунди, 74-та Христо Младенов беше треньор. Вратар беше Горанов, Стайков, Пената играеше. От старите играеха само Пената на 29 години, Жечев на 32, Симеонов на 28, но него не го пускаха. Паднахме се в една група с Уругвай, Швеция и Холандия. Ние водехме на Уругвай до 88-мата минута. Те винаги са имали силен отбор. Вкараха ни гол - 1-1 и в крайна сметка нищо - отпаднахме. Холандия ни би с 4-1. И с Швеция направихме равен. Ако бяхме били Уругвай, ние щяхме да продължим. Вече холандците имаха тогава Кройф, Неескенс, Кайзер, Резенбринк. Викаха: холандците ще смачкат всичко. Силен отбор имаха много обаче германците нали знаеш как играят. Те бяха тогава: вратар Майер, Берти Фокс - десен бек, Бекенбауер в средата, Шварценбек, халфове - Бонхоф и Оверат, напред - дясно крило Гарбовски, Ули Хьонес, Мюлер, Холценбайт, Юп Хайнкес. Излизат на четвъртфинал с Швеция и шведите повеждат с 2-0. Целият стадион реве. Викат сменете го Герд Мюлер - най-големият голмайстор. Обаче почна второто полувреме - 1,2,3,4 гола - 4:2 за Германия - Мюлер вкара три гола", разказва Антикаджиев.


Йохан Неескенс вкарва на Сеп Майер дузпата за Холандия на финала. Снимка: bundesligafanatic.com

"Мюлер беше голмайстор и 70-та година и го направиха играч на Европа - "Златната топка" взе. На полуфинала бият Полша и на финала - Германия - Холандия. Във втората минута съдията дава дузпа срещу Германия и Неескенс бие - 1-0 за Холандия. В 30-ата минута дават дузпа за Германия - Брайтнер вкара - 1-1. И някъде 42-3-та минута топката я взима Оверат, подава на Бекенбауер, той напредна и я подаде на Мюлер и гол - 2-1 за Германия. Почва второто полувреме, холандците почват да нападат обаче германците освен здрава защита, имаха и страшен вратар. 2-1 до края, Германия стана световен шампион за втори път. 


Германия е шампион. Капитанът Франц Бекенбауер вдига високо над главата си трофея

1978 г. - Световното първенство в Аржентина.

"78-ма вече - това си го спомням като вчера. Аз бях в Париж и трябва да гледам мача Холандия и Германия, а той почва някъде към 21:30 часа. Дъжд вали в Париж, юни месец, аз съм на вечеря и викам вечеря, не вечеря - 21:00 ч. трябва да съм или в посолството, или в хотела, за да гледам мача. Те ги бяха направили тогава да гледат и в Европа хората. И завършиха 2-2. Холандия беше много силна обаче Кройф не искаше да отиде в Аржентина. Особен характер беше, отказа. Германия по-късно отпадна, а Бразилия бие всичко наред, но победи Перу с 3-0. В същото време Аржентина падна от Италия и Бразилия прави два равни мача и са равни точките с Аржентина. Те излизат в последния мач с Перу - биха ги 6-0 и с голова разлика продължиха. Отидоха на финала с Холандия."

Следва продължение...

Очаквайте част 2 с разказите на Кольо Антикаджиев в края на януари!

В тях ще прочетете освен още за Световните първенства и българския национален отбор - за българското първенство през годините, за местните дербита, за любопитните му спомени с футболните ни легенди, както и за някои от големите моменти от историята на Шампионската лига.

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

31.01 2016 в 23:08

абе не, че нещо.. не искам да го обидя човека но всичко тук ми звучи почти едно към едно по книгата на Тонич "В плен на златната богиня"
поне така мисля, че се казваше. като малък съм я чел и доста ми харесваше та съм запомнил. Стилът на Антон Антонов е доста характерен и това определено ми прилича на неговият стил.

22.01 2016 в 11:37

Тате ме водеше на мачове на"Левски",като дете.Даже съм гледал Гунди и Котков,Пенев,Петър Жеков на живо.Гледал съм и следващото поколение,вече като ученик.Нищо общо нямаха тогавашните препълнени стадиони със сегашната лумпенияда.Нямаше Батков,разните Перуки,мутренски босове и боси"съдии".Нямаше"София Запад"и изстъплнията на ултрасте.Чат пат ЦК на БКП,"вземаше нещата в свои ръце"с типичните си груби намеси.Такова беше времето.Гунди беше легенда.Ако му бяха позволили игра в чужбина,Господ знае,колко Златни топки и обувки щеше да спечели.Но....от МНО тогава го недолюбваха и направиха всичко по силите си,да му съсипят кариерата.
До 1994г.,гледах български футбол.
Това днешното....не е за гледане-то е един срам.

22.01 2016 в 10:12

И аз в 2 части (ще чакам втория текст от срещата с г-н "Антиката") ще постна шедьовър от народния футболен фолклор от тогава - понеже е посветен на участието ни в Мексико от 1970-а.
В София прословут беше тотопункта на Халите - спирката на трамваите ("банята"). За Левски, ЦСКА, за националите, се пишеха едни стихотворения и се лепяха на витрината на пункта. Милицията ги махаше, пак ги слагаха, а хората ги преписваха и разнасяха. Аз пазя няколко такива.

Икономическа ода по данни на народа
Посветена на героите от Леон

Вече няколко години
В репортажи и доктрини
Все четете за отбора,
За отбора и треньора,
Който чудо ще направи –
В Мексико ще ни прослави.
И след боеве и кърви
В групата ще бъдем първи!
Божков твърдо заявява:
Нашата защита здрава,
Ясно е за всички тука,
Че не ще да се пропука!
А напред във настъпление
Със чудесно нападение,
Всяка вражеска отбрана
Ще направим в миг пияна!
Тези гръмки изявления
Вред доставят настроения
И България чака цяла
Да играем на финала.
Пуйки, агнета, телета
Гълтат нашите момчета,
Тъй минава ден след ден
На курорта в Белмекен…
Всички ние сме доволни –
Мачовете ни контролни
С фабрики и колективи
Са оспорвани и живи.
Ала времето минава
И големий ден настава,
На стадиона във Леон
В стил ще бъдем: Шампион!
Нашият отбор излиза –
Перуанците са в криза;
Че ще бием Божков знае,
Гунди няма да играе.
Жеков май е по-добър,
Мисли българският Сър.
Може би и той е прав,
Ето нашият състав
В битката така гореща
С два на нула веч повежда!
Радва се България цяла,
Всичко туй като видяла –
Смее се и доктор Божков:
Май, че ще ги бием с множко…
Но докато той се смее,
Шаламанов в миг тъпее,
Та Галярдо го финтира
И ни леко гол навира.
Жечев Чумпитас изпуска
И бранителя пропуска,
Уж доскоро бил във криза,
А и той ни гол наниза.
После и Кубиляс вече
Се промъкна от далече,
Мони гледа като кол,
Явно туй е трети гол…
Доктор Божков се досети –
С Гунди, момъкът напети,
Аз отбора ще подсиля,
Та да ни измий резиля.
Ала времето е малко,
Колкото и да е жалко,
Веч отборът е смутен
И във този юнски ден,
Леко преклони глава –
И загуби с три на два!
Фелдшерът ветеринарен
Сякаш вече е попарен,
Жеков, неговият бог,
Бе получил силен шок –
Смело може да се каже,
Топката не пипна даже.
Ала времето минава,
Божков убедено заявява:
Шокът веч е изживян
И сега за капитан
Гаганелов се поставя,
Та да жънем гръмка слава.
След ужасния провал
Ще сменя отбора цял
И на мача с ГФРе
Никой няма да ни спре!
Почва мача с ГФР,
Почва пак за нас добре –
След един отличен шанс
Имаме си гол в аванс!
Но тогава капитана –
Стълбът в нашата отбрана,
Със играта си чудесна
На терена бързо блесна;
Без най-малко да се бави,
Три гола той направи.
Всичко беше тъй добре,
Само май за ГФР.
Либуда ни зле накърка,
Та и наш Борис го сбърка,
Стана първият „герой”
На големия двубой!
Фелдшерът се веч усети –
Този Гаганел проклети
Днес играе като пън
И ще го проводя вън.
Всичко беше уж наред,
Ала стана два на пет!

(край на 1-ва част)
(Личи, че е съчинено от левскар, най-вероятно, но не гледайте запалянковски на това народно умотворение. Посмейте се. Върнете се години назад. Заедно гледахме тези мачове. Заедно ходехме на Левски-ЦСКА с приятели или съседи и с децата си - тогава аз бях детето...)

Хайде, хубав да е денят на всички!