От стр. 1

Наводнението

Аврам Папаро помни и голямото наводнение във Видин през 1942 г. Тогава има разпореждане да се спасят българите, а останалите – ако оцелеят, оцелеят. Войниците, които пристигат с лодките, не се подчиняват. Качват всички. Спасяват и семейство Папаро, а Аврам още пази пожълтелите снимки, на които се вижда войникът, който спасява него и близките му и напомня, че това е още един пример за хуманизма на българското общество, сред генералите и военните.

Препитание

Семейство Папаро се препитавало от плетачество – родителите имат две швейцарски машини. Един ден пристигат легионери и заявяват, че от кметството е заповядано да предадат машините. „Вземат ги, качват ги на едни коли и ги закарват някъде. Нашите останаха без машини и се чудеха какво да правят. Глад! А това е професията им – нямат друго, освен кокошки в двора.“

По това време пристига един българин, техен познат адвокат. Забелязал, че майката на Аврам има жълта значка, а не шестолъчката, която евреите са длъжни да носят. Жълтата значка показвала привилегия и адвокатът попитал как е заслужена.

„Моят баща Аврам е паднал като войник в Македония – отговорила тя. - Неговото име е на плоча в центъра на град Самоков - мраморна плоча със 100 или 200 имена. Там са и баща ми, и неговият брат – и двамата умират във войните.“

В коя страна ти дават привилегията освен шестолъчка да имаш и кръгло бутонче, пита Папаро, отново подчертавайки естествено благосклонното отношение на българите, толкова различно от наложеното им от германците.

Когато научил историята, адвокатът издействал заради привилегията една от машините да бъде върната.

„Какво е правил, аз не знам. Молба ли е правил, скандал ли е вдигал, но връщат едната машина“, казва Папаро.

Когато отишли, за да я вземат, попитали точно коя е тяхната. Не знаели – имали две, но майка му знаела коя прежда върви повече и избрала този номер машина.

„Взела по-хубавата, но такива хитрости са законни“, вметва Папаро.

Така родителите му продължили да плетат през цялата зима.

„Цяла зима се плетеше. Пуловери, жилетки, чорапи на влахини – не помня мъж да е дошъл поръчка да дава. И майка ми ги посрещаше с „Buna dimineata! Ce faci?“ (Добър ден! Как си? - бел. ред.). На румънски им говореше.“

Жените от Румънско не можели да плащат с пари. „Те носеха брашно, а ние раздавахме на близки и оставяхме и на нас. Имахме килерче пълно с храна. Пари нямахме – чудехме се как да платим тока, но храна имахме и раздавахме. Това е истината“, казва Папаро.

„В коя в друга страна са давани такива облекчения на евреите? Не е имало - подчертава Папаро. - Трябва да се види хуманизма в България, да се види и хубавото, и лошото.“

Куриозно, но Папаро видели пари срещу труда си не от друг, а от немски офицери, които си поръчали ръкавици. След 9 септември 1944 г. ръкавици поръчвали и руски военни. За тях трябвало да се измисли и специална конструкция – искали ръкавици с два пръста – палец и показалец, за да могат да стрелят.

Вземахме пари и от немците, и от руснаците, спомня си Папаро.

Изненадващо, но не немците ги тормозели.

„Немците не ни закачаха. Единствените, от които си патихме в моето обкръжение, бяха легионерите на ген. Луков.“

Веднъж сестра му Естер се върнала цялата в кръв. Легионер видял шестолъчката ѝ, хванал я и я бил. Нямало нищо счупено. Естер знаела кой е човекът, който ѝ сторил това, и казала кой е на по-големия си брат – Рафаел, който се заканил: „Един ден, когато сме свободни, аз ще го намеря и ще му счупя главата“.

Ето как се поражда мъстта – брат ми, роден е 27-а година, беше силен гимназист и мечтаеше за мъст, коментира Аврам Папаро. Той не е бил нападан, защото децата до 10 г. в България не носели шестолъчки. Жест, който той също оценява.

Следва на стр. 3