Невероятната история на Магура - първият войник, евакуиран с дрон, който отряза крака си, за да оцелее (видео)

Силите за отбрана на Украйна записаха имената си в световната военна история, провеждайки първата по рода си спасителна операция на ранен войник с помощта на тежкотоварен въздушен дрон. Мисията, която се смяташе за абсолютна фантастика, завърши с успех след половин година секретно планиране.

Зад сухите доклади на Сухопътните войски на Украйна обаче се крие една необикновена и смразяваща кръвта история за човешката воля, разказана пред журналиста Юрий Бутусов, в ютюб канала "Бутусов плюс".

Кой е Константин Власенко - Магура

Героят на тази история е 49-годишният войник Константин Валентинович Власенко с позивна „Магура“ – роден на 7 юли 1977 г. в град Кривой Рог. В цивилния си живот Константин е обикновен човек, работил като шофьор на масивен 130-тонен самосвал БелАЗ. Когато войната започва, той решава да се запише в армията като доброволец, макар първоначално дълго време да не го приемат на служба по различни причини.

В крайна сметка той е зачислен като пехотинец в състава на 30-а Отделна механизирана бригада и е изпратен на предната и напълно изолирана позиция „Веретун“ – укритие, изградено от обикновена бетонна дренажна тръба на левия бряг на река Оскил. На този пост Константин прекарва рекордните 491 дни в пълна изолация.

Смъртта на другаря и бруталният избор за оцеляване

Първоначално Константин отбранява бетонната тръба заедно със своя боен другар с позивна „Баски“. Условията са сурови, но двамата мъже се приспособяват и дори си уреждат малко място за готвене вътре. Руски дрон обаче напада позицията им и „Баски“ загива трагично навръх своя 50-годишен юбилей. Константин остава напълно сам.

На 14 февруари 2026 г. руски дрон пуска боеприпас директно над него и ранява тежко двата му крака, лишавайки го от възможност да ходи. Заради изключително студената зима лявото му стъпало измръзва и некротизира. Скоро след това в десния му крак се развива гангрена. Изправен пред сигурна смърт, в пълна самота вътре в тръбата, Константин взема немислимо решение: сам ампутира стъпалото и част от крайниците си с обикновен кухненски нож, за да спре инфекцията.

Сълзите ми течаха сами, но знаех, че трябва да го отрежа. Поставих крака си върху една тухла и започнах... Трябваше да го направя, за да живея, спомня си по-късно Константин.

„Предай се, никой няма да дойде“

Руските части редовно наблюдават района и бързо разбират, че в укритието е останал само един ранен украински войник. Започва тежък психологически натиск. Руснаците пускат дрон, който изпуска високоговорител близо до тръбата му, излъчващ денонощно едно и също съобщение:

Брат, знаем, че си там. Твоите хора няма да ти помогнат. Чуваш ли експлозиите? Следващата може да е за теб. Постави бутилка на прозореца, за да разберем, че си готов. Бяла светлина ще те изведе. Чака те плен, замяна и у дома.

Когато Константин категорично отказва да се предаде, позициите му са подложени на тежък обстрел, който срива бетонните плочи над него. Войникът буквално изпълзява и се скрива в останките на стара чугунена печка, мислейки, че е погребан жив под развалините. Въпреки адската болка, той не предава радиостанцията, продължава да води бойно наблюдение над района и да предава ценна информация на командването си в тила. Още по-удивително е, че когато разбира колко е опасен пътят и как негови другари загиват при опит да достигнат до него по суша, Константин сам моли командирите си да не изпращат повече наземни групи, за да не рискуват живота си.

Метелици, Стивън Кинг и 4 бутилки „Фанта“

В продължение на седем месеца Константин оцелява единствено благодарение на малките дронове, които другарите му от 30-а бригада му изпращат на всеки 4-5 дни. Доставят му вода, цигари, шоколади и консерви. По негова лична молба веднъж му пускат по въздух 4 бутилки „Фанта“.

За да съхрани психиката си в мрака, Константин чете романа „Аутсайдер“ на Стивън Кинг, който съпругата му Тетяна му изпраща на фронта с помощта на военните.

Войникът споделя и един дълбоко поетичен, но сюрреалистичен спомен от пролетта. Когато времето най-накрая омеква и той изпълзява от тръбата, за да прибере поредния чувал с провизии, забелязва нещо странно около превързаните си крака:

Погледнах надолу към краката си и видях, че върху тях са кацнали сигурно 200 огромни, красиви оранжево-черни пеперуди. Помислих си: Боже мой, от моите ранени крака дори пеперуди излязоха!, разказва Константин с усмивка в болницата.

В най-тежките моменти мислите за семейството му – съпругата Тетяна и дъщеря му Христина – го крепят да не изпадне в отчаяние. Той признава, че в самотата си най-много е съжалявал, че преди войната не е обръщал достатъчно внимание на дъщеря си, и си е обещал да промени това, ако се върне жив.

Рекордното спасяване по въздух

Тъй като сушата е напълно блокирана, командването задейства тайния план за въздушна евакуация. На 4 октомври 2026 г. експерименталният тежък хексакоптер "Heavy Shot Аюдаг-6" на компанията Gurzuf Defence излита в небето. Предишния ден дрон е спуснал на Константин алпинистки ремъци и телефон с видеоинструкция как да се завърже сам за лебедката.

Когато дронът пристига, Константин се закопчава, показва с ръце формата на сърце към бордовата камера и машината го издига нагоре. Полетът поставя украински военен рекорд: дронът пренася тегло от 135 килограма (Константин заедно с бронежилетката и оборудването му) в продължение на 1 час, 14 минути и 36 секунди, изминавайки 62 километра през опасни зони.

За да прикрият спасителната операция от руската ПВО, украинските сили пускат едновременно множество фалшиви дронове. Един от тях е свален от руснаците, но основната машина успява да премине. Най-големият страх на Константин по време на полета на височина от близо 120 метра е бил прелитането над река Оскил, тъй като той не умее да плува и е знаел, че няма да оцелее без крака, ако падне във водата.

Новият живот в тила

След успешното приземяване на междинна точка, Константин е поет от наземния роботизиран комплекс „Миротворец“ и отведен до стабилизационен медицински пункт.

Сега „Магура“ се лекува в голяма военна болница. Животът му е вън от опасност. Предстои му много дълъг период на психологическа адаптация, физическо възстановяване и модерно протезиране. Неговата невероятна история вече се превърна в абсолютен символ на несломимия човешки дух и доказателство, че за технологичната мисъл и волята за живот граници няма.