От стр. 3

През есента на 1973 г. сведение на агент с псевдоним Венцеслав хвърля още малко светлина върху работата и възгледите на Кръстева по онова време. От текста става ясно, че агентът e работил с нея във вестник "Народна младеж". Двамата се срещат в литературно кафене на бул. "Монпарнас" в Париж, а във встъплението си той разяснява, че е взел телефонния ѝ номер от Блага Димитрова и Николай Дончев. Двамата говорят за приятелството ѝ с Блага Димитрова, за Цветан Тодоров, за българската литература.

Проличава и отношението ѝ:

"Попитах я има ли възможност да следи българска литература, на което тя ми обясни, че нейният баща ѝ изпраща някой път "Литературен фронт", а била прочела няколко стихотворения от вестници, с които били обвити изпратените от България буркани със сладко и те били "отчайващо слаби". "В тях - каза тя - липсва и най-дребната идея, не можах да намеря даже искра поезия".

От "Литературен фронт" прочела статия върху структурализма на акад. Пантелей Зарев, но тя била толкова повърхностна, че не си заслужавала никакъв интерес".

В един момент разговорът се насочва към Цветан Тодоров:

"Изказа се много ласкаво за него, за неговите успехи. И подчерта - "Ние сме забравени за България, нашите успехи там са непознати".

Връща се и към едно от работните си места в България - Литературния институт на БАН.

"Попита ме за Литературния институт, "продължават ли още борбите, както някога". Отговорих ѝ, че обстановката е добра за работа. Кръстева само иронично се усмихна."

Оплаква се, че властите в България не пускат родителите ѝ да я посетят заедно. "Не ги пускат заедно с баща ми, като че ли те, възрастни вече хора, биха могли да останат тук. Та те не са свикнали, как ще останат да живеят в Париж", пита Юлия Кръстева. 

В края на четвъртата страница от изложението си агент Венцеслав споделя:

"По време на разговора се държеше непринудено, но по отношение на България почувствах, че особено по литературните проблеми е твърде далеч, с голяма снизходителност говори за съвременната литература. Предаде много поздрави на Блага Димитрова. Изказа определено нежелание да посети страната. Без да прави определени антибългарски изказвания, почувствах, че Юл. Кръстева вече е загубена за нас".

Грозни обвинения отправя оперативен работник с псевдоним Димитров в донос от 1975 г. - твърди, че Юлия Кръстева се движи в среда, "овладяна" от "перверзности" и наркомания.

"Средата, обаче, в която се движи и работи, освен че се смята за върха на френския интелектуален елит (близка е например с Жан-Пол Сартр), също така е овладяна и от някои перверзности (лесбийство, хомосексуализъм) и наркомания".

Според "Димитров" представители на българската интелигенция я търсят, "за да могат да понаучат нещо", а след това "доста елементарно и без разбиране на същността на нейната революционна теория да я критикуват". "Изучава основно Маркс, но не за да го прилага механически, а за да развива някои негови положения в съвременните условия", пише още той.

По-надолу допълва, че Кръстева е "доволна от посланика, който бил "много добър чичка", и продължил паспорта на сестра ѝ с още една година".

Усилията на ДС се насочват и към съпруга на Кръстева, който можел да помогне провеждане на "активни мероприятия и за работа срещу Китай".

Какво е мислел той за България и службите разкрива друго сведение - от оперативен работник с псевдоним Митко, написано през юли 1976 г.

По повод усилията ѝ да издейства гостуване на родителите си в Париж в разговора ѝ с него станало дума и за възможностите за посещение в България.

"Още на първата ни среща каза, че въпросът за заминаването на нейните родители за Париж бил уреден, съгласно уверенията на официалните представители на нашата страна. Във връзка с досегашните откази каза също така, че съпругът ѝ бил споделял пред приятели, че ще напише във вестник "Монд" (където един от редакторите му бил приятел), но тя не била запозната с тези изявления и това се дължало до голяма степен на неговия експанзивен характер и "неразбиране на политическия климат в България". Той смятал, че отказите не били в духа на споразуменията в Хелзинки. Много пъти тя се опитвала да му повлияе и да дойдат с детето на посещение в България, но неговите деформирани представи стигали до там, че смятал, че ако доведат детето в България, можело да го изпратят в ГУЛАГ", пише "Митко".

На стр. 5

Още по темата

29/03/2018

Общество

Юлия Кръстева отрече да е била агент на ДС

27/03/2018

Общество

Юлия Кръстева била агент на Първо главно на ДС