
Световноизвестният философ, психолог, лингвист и изследовател Юлия Кръстева е успяла да финтира блестящо Държавна сигурност. Опитите да бъде подчинена завършват с признанието на човек от ДС, че тя съумява да използва репресивната служба (напр. за да урежда гостуване на родителите си), но в замяна ДС получава от българката в Париж непотребна информация и вежливо отношение.
От един от документите в досието ѝ става ясно, че лично ген. Любен Гоцев (по това време - зам.-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност, а след 1989 г. - външен министър) е инструктирал как да се водят разговори с Кръстева и как да бъде обработвана. Резултатът обаче е незадоволителен и разработката за нея е закрита.

Делото "Сабина" (псевдонимът на Кръстева в ДС) съдържа 378 страници. Те бяха сканирани и публикувани днес от Комисията по досиетата, след като на 27 март тя обяви Юлия Кръстева за сътрудник на Първо главно управление (разузнаване) - твърдение, което именитата българка категорично отрече.
На нито една от тези страници Кръстева не потвърждава - собственоръчно написано и с подпис, че тя дава съгласие да сътрудничи. Всъщност, нито една не съдържа неин подпис. Нито една не представлява донос. Нейният почерк се вижда само в писмата до родителите ѝ в София - старателно отваряни и снимани за досието "Сабина".

Зад Желязната завеса
Юлия Кръстева е родена на 24 юни 1941 г. в Сливен. Завършва с отличие 33-то училище в София, след което, през 1964 г. - Софийския университет със специалността "Френска филология". Като ученичка и студентка сътрудничи на в. "Средношколско знаме", продължава като журналист в "Народна младеж" и сътрудничи на международния отдел на ДКМС.
От 64-а е аспирантка в Института за литература при БАН, секция "Западноевропейско и славянско сравнително литературознание", а помощник председателят му Ил. Василев пише в характеристиката ѝ от 1965 г., че "се очертава като съзнателен и задълбочен работник", че "се ползува с име на възпитана и културна девойка".
Още по това време Юлия е интересна за службите. Проучена е през 1964 г. Документът, с гриф "Строго секретно", е изготвен от зам.-началника на отделение VI, който пише:
"С работата се справя много добре. Ползва се с име на трудолюбива и надеждна журналистка.
Членка е на ДКМС. Като ученичка в гимназията е работила дейно в младежката организация и е била избрана в ръководството. Сега също проявява интерес към обществения живот в нашата страна. Ползва се уважение и авторитет сред колегите си по месторабота, а също се ползва с добро име сред съседите си.
По характер е ученолюбива, тиха, скромна и общителна".
В проучването има информация за семейството ѝ. Баща ѝ Стоян Кръстев е безпартиен, с духовно образование, счетоводител на Светия синод. Майка ѝ Кръстина е домакиня, а сестра ѝ Иванка е студентка в Музикалната академия, пише зам.-началникът.
Интересен е начинът, по който Юлия Кръстева заминава да специализира във Франция.
Париж
От строго секретна справка от ноември 1970 г., подписана от "Петров", става ясно, че разрешението да замине е дадено от българските служби срещу устно обещание да им сътрудничи.
"През 1965 ѝ бе разрешено да специализира във Франция. По този повод... с нея се уговорихме, че ако имаме нужда, ще бъде използувана от службата ни по време на престоя във Франция.... Уточнено бе който я потърси от мое име да му има доверие."
От текста по-надолу се разбира, че Кръстева дава и друго обещание - да не се установява във Франция и да не се омъжва. Случва се обратното.
"Разказа, че още първата година се е омъжила за Филип Солерс, поради което ѝ е малко неудобно пред мен, тъй като при изпращането ѝ заявяваше, че няма да се омъжва и няма да остава във Франция."

Разговорът между Кръстева и служителите на ДС - Петров и "другарят Любомиров" - се води в Париж и в него българката им казва дори повече, отколкото очакват да чуят: че "тук е станала по-убедена привърженичка на социализма, отколкото е била у нас".
Предразполага ги още повече: "За това според нея е подействало доверието, с което са се отнесли нашите органи към нея, като са я пуснали да дойде и работи във Франция, като са разрешили родителите ѝ да я посетят. Освен това много са противоречията на този динамичен живот при капитализма, който има добри и лоши страни, са я научили да цени повече Родината си, доверието между идейно близки хора и пр."

В един момент Петров ѝ напомня за поетия в София ангажимент - да сътрудничи. Тя отново приема с готовност.
"Попитах я спомня ли си нашия разговор в моя кабинет. Увери ме, че много добре си го спомня, че дори е чакала да бъде потърсена. На това ѝ отговорих, че ние сме търпеливи хора."
След което той пристъпва към нова покана: "Ако тя държи на нашата уговорка, според мен е дошло време, когато може да бъде полезна на страната и на нашата служба. Разбира се, това трябва да се основава на напълно доброволна основа в рамките на нейните възможности и при пълно нейно съзнание, желание и отговорност.
Заяви, че е съгласна.
...
Уговорихме се, че връзка с нея ще поддържа моят добър приятел Любомиров от посолството.


Уговарят се Любомиров да я потърси с обаждане от улична телефонна будка и разясняват защо това е необходимо.

"Разделихме се след вечерята топло с пожелания за бъдещи успехи", завършва Петров и едва ли подозира, че жизнерадостното "Да", нескрепено с подпис, няма да роди реално сътрудничество.
На стр. 2
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
7447
6
01.04 2018 в 01:14
17460
5
31.03 2018 в 09:29
8020
3
31.03 2018 в 02:27
Съдят за тероризъм подпалвачите от Велико Търново и Сливен
Тръмп обяви, че няма да чака 50 дни за санкциите срещу Русия
Как се краде булка във Враца (ВИДЕО)
Гневни, младите лекари обявиха, че проблемите се замитат отново. Блокираха Орлов мост (допълва се)
Все пак Тръмп втвърди тона. Кремълските пропагандисти видяха ръката на ''агента Мелания Тръмпенко''