Хирургът и щастието да дишаш

За първи път от 6 години Мария може отново да диша през носа и устата си. След неуспешна операция на карцином на щитовидната жлеза, гласните й струни са парализирани и трахеята й е блокирана. Поема си въздух през тръбичка, прокарана през шията. Животът й е ад, особено нощем, когато има чувството, че се задушава. След 6 години тичане по здравните пътеки, съдбата й се усмихва. Приятели я свързват с проф. Георги Георгиев от Клиниката по Уши, нос и гърло в „Първа МБАЛ - София” ЕАД. Осемдесет и тригодишният доайен на българската оториноларингология успява за няколко месеца да изгради отново гръкляна и възстановява трахеята. Постепенно тръбичката става излишна, свалят я и отворът в шията бавно се затваря.

Лицето на проф. Георгиев се озарява от радост, когато вижда, че Мария успява да си поеме въздух през устата. Все още шепне, но професорът уверява, че след няколко месеца ще може и да говори.„С нейното доверие и моето усърдие извървяхме този дълъг път. Просто се иска търпение”, казва хирургът, като че ли това е най-естественото нещо на света. Всъщност търпението е най-големият дефицит – и сред лекарите, и сред пациентите. Всички искаме бързо здравеопазване. Лекари сутрин оперират в един град, вечер се прибират в друг, обикалят от болница в болница и от град в град в името на хонорарите. „Това номадство в медицината не го разбирам – е мнението на проф. Георгиев. - Не мога да си представя, че ще оставя оперирания от мен сутринта пациент и няма да отида вечерта да видя как е. Операцията е само 50 на сто от работата, останалата решаваща половина е следоперативното наблюдение, непрекъснатият контрол.”

От пациентите си професорът иска всеки месец да идват на консултации, а ако усетят някакъв проблем, да му звънят по всяко време: „Хирургът трябва да е свързан с пациента, особено в онкохирургията. И специалист по психология трябва да бъде, човешкото отношение е много важно. Всеки пациент иска да почувства, че лекарят е загрижен за него.”

„Още като обикновен лекар той беше светило сред колегите си. Захване ли се да те лекува ,не се отказва ,каквото и да му струва това - е написала на страницата bestdoctors.bg Йорданка Попадийска, пациентка на професора. - Моето лечение продължи години,защото бях осакатена от безотговорен екип лекари в Пловдив.Златните ръце на д-р Георгиев ми върнаха здравето и радостта. Всички в отделението се отнасяха с респект и уважение към него, а болните - с любов и надежда.”
За шейсетгодишната си практика като хирург д-р Георгиев е направил около 50 хиляди операции в екип („Имах добри сътрудници и много способни ученици”, казва.) Лично е оперирал около 6 хиляди души с рак на гръкляна. Всепризнат специалист е по онкохирургия на УНГ, но държи да подчертае, че е поливалентен хирург в областта на главата и шията: „Сега има тенденция всеки да е специалист в едно нещо, тясното профилиране измества поливалентността - един оперира само уши, друг ларинкс, но аз съм от поколението, за което беше важно да може всичко. Така не се губи усещането за цялата картина.”

Специалността „Уши, нос, гърло” е отговорна за най-важните рецептори в човешкия организъм. „Някой си мислят, че в УНГ правим само операции от сливици, но не е така. А и операциите от сливици също не са лесни, в България все още има по 3-4 случая на смърт годишно след операции на сливици.” Основната причина за това пак е в липсата на следоперативен контрол.

При онкозаболяванията първата година след операцията е най-важна. Ако след тази година няма рецидив, изгледите за излекуване са добри, но едва след петата година пациентът се приема за оздравял. Професорът съветва хората да се вслушват в сигналите на тялото. „Ако един пациент потърси помощ в първи или втори стадий на раково заболяване, шансовете за излекуване са около 90 на сто. Причината за високата смъртност е късното откриване на болестта. В 4-та степен на заболяването, когато туморът е напуснал гръкляна, шансът за изцеление вече е 50 процента.”

Най-голямата отговорност за това как ще се развие болестта е на самите пациенти, убеден е професорът. Ниската здравна култура изисква политика на агресивна здравна просвета. Много хора, особено по селата, не си обръщат внимание и отиват на лекар, когато вече стане нетърпимо. „На второ място отговорност носят общопрактикуващите лекари – много от тях нямат нужните познания, за да поставят диагноза и да преценят кога да изпратят човека при специалист.”

Професор. Георгиев е първо поколение лекар в семейството си. (Двамата му сина също са лекари - коремен хирург и анастезиолог, а най-големият от четиримата му внуци следва медицина.) След завършването на МА през 1956 г. д-р Георги Георгиев четири години работи като участъков лекар в силистренското село Алфатар. През 1960 става асистент в Катедрата по УНГ на УМБАЛ „Царица Йоанна” /ИСУЛ/. През тези първи години и времето на специализацията в Швеция (от 1968 до 1970 г. по програма на международен обмен на МЗ) той натрупва опит, усъвършенства оперативни методи, които в България тогава не се практикуват (като хирургия на слюнчените жлези, микроларингохирургия, медиастиноскопия и др). По препоръка на известния шведски лекар д-р Херманд Диаманд Георгиев в назначен за зам.-главен лекар в клиниката по УНГ на Университетска болница в град Умео, Швеция. Разказва, че първото му най-силно впечатление от там е, че всеки е максимално фокусиран в работата си.

Повече от половината от българските лекари, изпратени тогава на международния обмен, остават в Швеция. Д-р Георгиев се връща в ИСУЛ и заедно със своите учители, професорите Владимир Павлов и Светослав Бойкикев, превръщат Катедрата по УНГ във водещ център за слухоподобряващи и ЛОР – онкологични операции. И колеги, и пациенти признават, че д-р Георгиев има дарба като хирург. През 1975 г. той защитава кандидатска дисертация за шийните метастази и оперативното им лечение и става доцент, а през 1980 г. защитава докторска дисертация и придобива титла професор. По това време е най-младият в България професор в клиничните дисциплини. Четиринайсет години (1986 –2000 г.) е ръководител на катедрата по УНГ на УМБАЛ ИСУЛ, национален консултант по УНГ болести и заместник ректор на МА. От 2007 г. досега е консултант в Първа градска болница. Има над 200 научни публикации, две монографии, автор е на учебници по УНГ болести.

Казва, че не следи дебатите по здравните реформи. „Има предостатъчно хора, които се занимават с реформите. Твърде много медици са се посветили на администрацията. Само в Здравната каса работят над 4 хил. души. Това не мога да го разбера.” Не разбира и как има лекари, които припечелват от комисионни. Когато е бил на отговорни длъжности, са правили обществени поръчки за апаратура. Конкуриращите се фирми са му предлагали екскурзии до заводите им с изцяло поети разходи. Отказвал. „По-добре вместо екскурзията, подарете на клиниката един рентген или микроскоп”, предлагал и те откликвали. Сигурно са били озадачени, защото е било времето на голямото разграбване на болниците в началото на 90-те, когато някои изнасяха цели зъболекарски столове от кабинетите си.

Професорът не е изкушен от медийна слава, смята, че работата на един лекар е да се грижи за болните, а не да отговаря на въпроси кои известни пациенти е лекувал и от какво. „Журналистите често търсят такава информация, а това противоречи на морала и етиката на нашата професия.”

Младите колеги на д-р Георгиев са впечатлени не само от точната му ръка и всеотдайността към пациентите, но и от това, че винаги е в час с новостите в медицината. Чете на английски, френски, шведски и руски. Съветът му към колегите е: „Ако всяка вечер не четете поне по един час медицинска литература, няма как да бъдете добри специалисти.”

Още по темата

11/03/2016 Общество

Помогнете на 33-годишната Мария да диша

Следете новините ни в GoogleNews