Александър Мосолов, или как нотният лист може да те изпрати в ГУЛАГ

Венци Мицов Последна промяна на 21 януари 2021 в 16:50 6890 1

Казват, че революцията изяждала децата си.

Сигурно е така. Всяка революция се случва благодарение на смели хора, които са склонни да умрат, да жертват себе си в името на собствените си идеали.

И забележете - винаги, при всяка революция, когато революционерите спечелят, се появяват едни други хора, които поемат в своите потни, студени и нечистоплътни ръце постигнатото от идеалистите.

А идеалистите - е, те биват изхвърлени зад борда. Така е при революциите. И ние имахме възможност да видим много от тях. В последните години що революция се случи, що нещо... Изтъркахме по няколко чифта подметки само за да може едни мазни коп**нца да се намърдат в хранилката.

Мисля си това, докато чета поредните напъни на поредните пишман опозиционни формации и случайно, докато чета, попадам на едно произведение - "Iron Foundry" ("Стоманолеярна") на композитора Александър Мосолов, което не бях слушал от доста време.

И реших, че точно днес, два месеца преди поредната "електорална" революция, е хубаво да ви разкажа за един истински революционер в изкуството, когото днес сме позабравили. Защото ние имаме тази способност - да забравяме. Гинко билобата не стига, времената са кризисни, а и за какво ни е да помним - когато помним ни лъжат по-трудно...

Кой е Александър Мосолов?

Както знаете, през 1917 година в Русия се случва ВОСР - Великата октомврийска социалистическа революция. Това, че ние почитахме тази "светла" дата през ноември, си беше още нещо забавно, защото междувременно всички бяхме преминали към новия календар и вместо в края на октомври, празнувахме на 7-ми ноември.

Но не това е темата на този разказ.

В зората на революцията прогресивната интелигенция е рамо до рамо с професионалните революционери. И горещо приветства рухването на "старий, гнилий строй" - както се пееше в "Интернационала".

В началото на XX век почти цялата световна интелигенция е лява, да не кажа ултралява - Лорка, Чаплин, Дали, Пикасо, Диего Ривера, Фрида Кало, Андре Бретон, Пол Елюар, Луис Бунюел, Тристан Тцара.

А в Русия, като страна, в която комунистическият строй се възцарява след Червена революция, се появява плеяда от гениални авангардисти. Да изреждам ли имената им? Владимир Маяковски, Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович, Александър Введенски, Даниил Хармс, Владимир Татлин. 

Общото между всичките тези автори е едно - те са млади, безкомпромисни, възприемащи света с очите на идеализма и... онова, което днес наричаме "авангардисти".

Именно това е времето, в което започва да твори и още един руски авангардист - Александър Мосолов.

Роден през 1900 година в Киев, Мосолов расте в арт семейство - майка му е оперна певица, а доведеният му баща (бащата на Мосолов умира твърде млад) е художник.

Бъдещият композитор взема първите уроци по музика от майка си, но е закърмен с леви идеи, за които спомага и работата му - през 1917, току-що напуснал гимназията, младият Александър работи в кабинета на Народния комисар за държавен контрол (каквото и да означава това) и службата му включва доставяне на поща. А доставянето на пощата го сблъсква със самия Ленин, което повлиява още по-сериозно върху младия музикант от дребнобуржоазен произход. И така Мосолов се включва като доброволец в Червената армия, Първи конен полк, и воюва на полския и украинския фронт. След което получава орден "Червено знаме", но излиза от войната с посттравматичен стрес. Лекува се до 1921 година и постъпва в Московската консерватория, където става ученик по композиция на Райнхолд Глиер и Николай Мясковски.

Именно тук започва странната му кариера. Той е популярен повече като блестящ пианист, но първите му творби предизвикват огромен интерес поради смелия му стил.

Мосолов пише своя първи струнен квартет, чиято премиера е на 30 юни 1927 във Франкфурт. Творбата предизвиква интерес, а година по-късно от Болшой театър в Москва поръчват на младия композитор да се включи в балетен проект, който представя футуристична поема за Москва - според заданието различните части на балета, които трябва да напишат различни композитори (сред които и Дмитрий Шостакович), трябва да представи Москва в различни периоди - от миналото до неслучилото се бъдеще.

Проектът обаче е прекратен по неясни причини. А Мосолов започва да работи идейно по своя балет "Стомана".

Какво е важно да знаем за това време в Русия и изкуството? Това е времето на всякакви революционни промени. Една от тях е отричането на романтизма, който е "остатък от буржоазното време". Така в изкуството зейва огромна дупка, която бива запълнена от младите, революционно настроени творци.

Мосолов започва работа върху балета "Стомана", чието либрето е написано от Инна Чернецкая. Той пише няколко части, но до концертно изпълнение се добира само една от тях - "Стоманолеярна' ("Iron Factory"). Тя е изпълнена на концерт заедно с други творби на млади авангардисти, сред които и Втора симфония на Дмитрий Шостакович.

Годината е 1928. След още четири години ситуацията ще се промени драстично.

Социалистически реализъм vs социалистически авангардизъм

През 1932 година в Русия настъпва времето на изчистване на концепциите за изкуството. Така се появява социалистическия реализъм. Социалистическия реализъм е теоретично - естетическа конституция, която вкарва изкуството в коловозите на пропагандно - народняшки стил - без авангардни решения, без умозрителен формализъм, без песимизъм! Всяка дума, всяка нота, всеки цвят на платното трябва да възхваляват социализма и да носят вярата в победата на комунизма. И да клеймят упадъчното западно изкуство и враговете на революцията.

И тук започват бедите за всички млади леви авангардисти - въпреки всичките им ордени, отличия и успехи, те изведнъж се превръщат във врагове.

По това време Александър Мосолов пише своята сюита по теми от тюркменистанския фолклор.

И тук новосформираната армия на соцреализма започва атака срещу младия композитор. Обвинен в гнил авангардизъм, в упадъчен формализъм, в песимизъм и подигравка с идеите на пролетарската революция, Мосолов започва да губи почва под краката си.

Негови произведения не се изпълняват, получава постоянни атаки от всички възможни места. Което го принуждава през 1932 година да напише писмо, адресирано лично до Сталин.

В писмото си Мосолов пише:

"Другарю Сталин! От 1926 г. аз съм обект на постоянни внушения. Вече съм в невъзможност да работя. Аз съм композитор и моите произведения трябва да се изпълняват! Трябва да тествам творбите си спрямо масите; ако стигна до провал, ще знам къде трябва да променя нещата."

Наивният Мосолов моли Сталин да „повлияе на пролетарските музиканти и техните "войници" (композиторът използва думата "мирмидоми"), които не ми позволяват да работя в СССР или „да разреши заминаването ми в чужбина, където аз, с моята музика , бих могъл да бъда по-полезен за СССР, отколкото тук, където ме тормозят и не ми е позволяват да показвам силите си".

И другарят Сталин реагира

Знаете, че другарят Сталин не си поплюва много.

Композитори ли? Герои от войната ли?

У нас незаменимьх нет!!!

На Мосолов започват да се случват поредица от неприятни случки. Първата от тях става през 1936. Тогава композиторът с изумление научава, че е изключен от Съюза на композиторите. Причината - дръжте се за стола - "лошо отношение към сервитьорките в стола".

Голям праз - ще си кажете вие. Да, днес това изглежда смешно, но по времето на социализма единственият начин да бъдеш изпълняван бе, ако си член на съюза на композиторите в страната си.

Мосолов обаче още нищо не е видял. Оказва се, че той е участвал в пиянска свада в ресторант "Прес хаус". И тогава младият и непокорен Мосолов вече си получава заслуженото - набързо съдът постановява - "този хулиган заминава за 8 години в концлагер".

И така Мосолов от концертната зала и световното признание се оказва... в ГУЛАГ. Който пише писма с ултиматуми на бащицата, отива на север...

Реабилитирането на Мосолов като творческа лоботомия

Мосолов прекарва една година в ГУЛАГ. През 1938 неговите учители - Мясковски и Глиер - изпращат писмо до Калинин - председател на Централния изпълнителен комитет на Руската съветска федеративна социалистическа република. В аргументите за освобождаването на Мосолов Мясковски и Глиер посочват, че Мосолов е предан на соцреализма, че той има изключителни творчески способности и, че нито един от учителите не е виждал у него антисъветска нагласа. На 15 юли 1938 г. присъдата на Мосолов е заменена с петгодишно изгнание - той не може да живее в Москва, Ленинград или Киев до 1942 г.

Мосолов има късмет, защото по принцип е осъден по член 58, параграф 10.

И така Мосолов е реабилитиран. И се връща към писането. Но тормозът, затворът и изгнанието вече са сломили смелият му стил. И Мосолов от млад авангардист се превръща в кротък, макар и много талантлив композитор.

Мосолов днес

Сигурно малцина от вас знаят, но нашият бележит художник аниматор (с номинация за Оскар) Тео Ушев прави филм по музика на Александър Мосолов.

Филмът е направен през 2008 година и е по музика на неосъществения и загубен балет "Стомана" на руския авангардист.

Още нещо интересно - Мосолов се оказва и вдъхновител на... "Metallica", които включват "Iron Foundry" в албума си "S&M2", който включва компилация между групата и филхармонията на Сан Франциско.

Изобщо - Мосолов днес се е превърнал в икона на модернизма от началото на XX век. Макар че XX век не се е отнесъл добре с Мосолов...

Колко диеза ти трябват, за да обидиш властта?

И така, с това текстът ми за композитора Александър Мосолов свършва тук.

Днес, макар и малко, творбите от ранния период на смелия руски композитор са тук, като памет за онова странно време, в което революцията изяждаше децата си.

А ние днес нямаме Мосолов. Ние днес имаме Графа, АзисТ, Павел и Венци Венц.

И е 200 процента сигурно, че те никога няма да имат проблеми с никого.

Живеем във време, в което нотите са просто ноти. Те са безопасни за употреба.

Те няма да изпратят никой от родните творци в затвора...

Освен ако не е участвал в някой европроект със съмнителна ефективност.

Пиша този текст за Мосолов по две причини.

Първата - да ви накарам да спрете да слушате мазни тъпотии и да послушате малко истинска музика.

И втората - да ви накарам да си помислите какво трябва да е изкуството - нещо, създадено, за да маате кореми у земята и да меткате салфетки? Или нещо, което да сочи с пръст и да бърка в раните на обществото ни.

И с това ви оставям. Ако с диези се сваляше властта, бих писал диези до откат. И бемоли. И ноти.

Но, уви, не съм гениален. А, уви, гениалните творци всяка власт се опитва да смачка.

И май това е краят на историята за Алексанър Мосолов.

4/4, ре минор, Allegro!

Да започваме!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8686

1

Emil Kasamakov

21.01 2021 в 21:51

"Iron Foundry" ("Стоманолеярна")"

Оригиналното заглавие е "Заводът. Музиката на машините". Не е хубаво да се превежда от втора ръка.

* * *
"Както знаете, през 1917 година в Русия се случва ВОСР"

През 1917 се случва Февруарската революция. Тя сваля царя и променя прогнилото държавно устройство. Онова през октомври е само преврат.

* * *
" Народния комисар за държавен контрол (каквото и да означава това)"

През 1917 все още означава Сметна палата. Не е болшевишка новост, а наследник на имперския държавен контрол.

* * *
"... член 58, параграф 10 - демек - хулиганство. А не забранена политическа дейност."

Глупости.
Чл. 58 от тогавашния НК изцяло се отнася за контрареволюционна дейност. Алинея 10 коментира агитация съдържаща призив за сваляне или отслабване на съветската власт или притежание/разпространяване на литература с подобно съдържание. А вече кое се смята за такъв призив и съдържание е било въпрос на свободно тълкуване.

Така че обвинението към Мосолов е изцяло политическо.