"Колко пръста виждаш тук? Четири? Ще виждаш толкова, колкото партията ти нареди!"

Живял съм в периода на социализма и поради тази причина знам какво означава това. Това, което Джордж Оруел в усетил през 1948, когато е написал мрачната антиутопия "1984", просто обръщайки последните две цифри наобратно.

Давам си сметка, че сега живеем в 2022 и както и да въртим двете двойки, годината не може да се промени. Живеем в 2022, а за съжаление, сме толкова глупави, колкото бяхме и през 1948, и през 1984. Справка - войната на Путин в Украйна.

Но да оставим комплексираните кремълски вождове и да се върнем на книгата на Оруел.

Вчера в София компанията Storytel презентира новоизлязлата аудиокнига "1984", за която OFFNews вече писа.

Представянето се случи в подземните етажи на ултрамодерната сграда "Вертиго", където група от журналисти, сред които и моя милост, бяхме "арестувани" и вкарани с превръзки на очите и маски с цип на устите в подземието.

"НЯМА ДА СВАЛЯТЕ МАСКИТЕ! ЩЕ ГОВОРИТЕ САМО КОГАТО ВИ ПИТАТ И ТОГАВА ЩЕ ДРЪПНЕТЕ ЦИПА ОТ УСТАТА СИ!"

В Министерство на любовта и Министерство на истината не си поплюват. Завързаха очите на всички и ни наредиха един зад друг, като образувахме влакче. Което се движеше бавно покрай различни звукови моменти от книгата.

Впрочем моментите бяха възлови, защото именно там беше завръзката, която после щеше да ни тласне към различни варианти за развитие на действието.

"Колко пръста виждаш тук?" - питаше служител на Министерството на любовта.

"Четири" - отговаряше главният герой.

Тогава започваха да го измъчват.

"Ще виждаш толкова, колкото ти нареди партията. Партията ти нарежда да видиш пет пръста"...

В един момент започнаха да ни разделят един от друг. Наредиха ни в нещо като килии, където трябваше да стои с ръце на стената. Изминаха мъчителни 10 минути, в които слушахме влудяващ звуков семпъл на военни действия. Тогава ме взеха от килията и ме заведоха на разпит.

Там служителят на Министерството на любовта ме попита?

"Колко пръста виждаш?"

Казах му, че виждам четири и той каза да ме заведат в стая 101, където ще бъда измъчван и ще умра.

По пътя обаче служителят, който ме водеше към моята смърт, ми каза, че е от съпротивата и че трябва да се присъединя към нея. "Братството."

Така дойде моето спасение. Влязох в една стая, където свалиха маската ми, премахнаха очевидно някакво устройство за проследяване от нея. И после ме изведоха през един коридор право в кафенето, където любезните домакини от Storytel бяха подготвили малък коктейл с по чаша изстудено вино.

С известно удовлетворение ще споделя с вас, че бях корав на разпита и само аз и още две колежки преминахме към съпротивата. Но това, разбира се, е нещо, което можете да се направите, че не сте прочели.

А за мое още по-голямо удовлетворение по време на разпита, когато страшният инквизитор каза, че ме очаква смърт чрез мъчения, му отговорих, че вероятно в стая 101 ще ми пускат концерти на Веско Маринов...

...а бе, смела работа ви казвам...

След края на този интересен спектакъл си припомних, че в началото на 90-те години на 20. век имаше подобни опити в София. Например постановката "Елисавета Бам" по пиесата на Даниил Хармс, която се играеше в мазето на театър "София". Или пък авангардните постановки на Възкресия Вихърова от началото на 90-те.

Прибирайки се към "Младост 4" прочетох новината, че на 92 е починал Горбачов.

Колко странно. Някъде именно около 1984 (годината от книгата на Оруел) започнаха реформите, които доведоха до падането на един от най-отвратителните тоталитарни режими - комунизмът. И Горбачов бе в основата на това.

Днес е 2022. Както и да разменяте цифрите, все сме си 2022. А Горбачов си отиде, забравен в собствената си родина, която отново бленува да възроди тоталитаризма и социалистическия режим.

Днес имаме нужда от антиутопии. И за това излизането на "1984" на аудиокнига е повече от навременно.

И силно се надявам подобни иновативни постановки като тази, на която станахме "жертви" снощи, да стават все повече и повече.

На снимката - чичо Венци, герой от съпротивата...