Законови промени, които да спрат злоупотребите с хората с увреждания и да им дадат шанс да живеят в зависимост от собствените си решения, бяха обсъдени на международния правен семинар "Права в действие - следващи стъпки". 

Форумът е организиран от Фондация "Български център за нестопанско право" и Института за държавата и правото към БАН в асоциирано партньорство с Българската съдийска асоциация. Семинарът се провежда под патронажа на омбудсмана на Република България Константин Пенчев.

Законовите промени се налагат заради ратифицираната от България Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания и особено заради член 12 от нея, според който всеки индивид има правото да упражнява правата и задълженията си лично.

Това е една от причините организаторите на правния семинар да предлагат въвеждането на т.нар. "подкрепено вземане на решение". По този начин на хората с увреждания ще бъде оказвана помощ за вземането на важни за техния живот решения, без тази функция да им бъде отнемана.   

След като България е вече страна по Конвенцията, това ще означава да се направят не само законови промени, но и да се промени цялостната държавна политика по отношение на хората с увреждания, обясниха организаторите.

Не бива хората с увреждания да се възприемат като хора, които не могат да вземат за себе си решения. Много често се случва родители да ограничават много децата си, които имат увреждания, с идеята да ги предпазят. Те не ги пускат на училище, а понякога дори им забраняват да излизат от вкъщи. Така те изземват правото им на вземане на решения, а постепенно самите хора с увреждания решават, че не могат сами да вземат решения за себе си, обясниха от Центъра за нестопанско право. 

Обяснението за изземването на тези права е, че хората с увреждания ще вземат грешното решение. Няма как от наша гледна точка да знаем какво е правилно или не за друг човек, всеки има право да решава за себе си, стига да разбира последствията, особено що се отнася до правни въпроси, допълни адвокатът Анета Генова.

Това, с което много често се сблъскваме, е проблем с комуникацията. Много хора с ментални увреждания или интелектуални затруднения не могат да изразят добре желанията си. Те наистина имат нужда от помощ и подкрепа, но това не означава, че те самите не знаят какво искат, обясни проф. Кристин Бут Глен от Ню Йорк. 

Според организаторите един от основните проблеми е черно-бялото законодателство. Ако един човек има някакви затруднения, това означава, че е недееспособен, което не е коректно, коментираха от Центъра за нестопанско право.

В България много често ставаме свидетели на това как хора с психични отклонения са поставени под запрещение и техни настойници стават директорите на психиатричните болници. Много често това се прави с цел да не се зачитат техните желания и претенции, което опростява работата на директорите, но погазва правата на тези хора. Те са принудени да живеят при изключително лоши условия, подлагани са на психически, физически и сексуален тормоз, без да могат да се защитят, уточни Анета Генова.

Не са редки и случаите, в които хора с ментални проблеми или интелектуални затруднения за поставяни под запрещение, за да могат техните попечители или настойници да изземат техни средства, имоти и други. Освен това в закона не се предвижда човек, поставен под запрещение, да може да направи постъпки за ремахване на запрещението.

Затова искаме да въведем критерии за доверените лица, които ще се грижат за тези хора - да има съгласие и от двете страни, довереният човек да може да комуникира с човека с увреждания и да разчита желанията му, да му съдейства при вземането на решения, без да изземва това негово право, допълни Мариета Димитрова от Центъра за нестопанско право. 

В момента няколко работни групи подготвят необходимите законови промени, а с работата по време на семинара се надяваме да съберем още идеи, обясни програмният директор на Българския център за нестопанско право Надя Шабани. 

Миналата година е започнало изпълнението и на Пилотна програма за вземане на решения. В рамките на проекта хора с увреждания са подпомагани във вземането на решения, като избор на лекар, избор на професия, място за живеене и други. Посредници в комуникацията с хората с увреждания са социални работници. 

Законовите промени трябва да са много прецизни, но по-голямото предизвикателство е да се промени мисленето на обществото за хората с увреждания. Особено в България очакваме това да се случи бавно и трудно, но това са едва първите стъпки, убедени са организаторите на правния семинар. 

Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. Сдружение „БАРИС” носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или Договарящия орган – Агенция за социално подпомагане.