OFFNews започна поредица от текстове, които разясняват правата ни като потребители. Авторът им - Александър Масларски, е роден през 1969 година в София. Притежава магистърска степен по електронни технологии и магистърска степен по право. В продължение на седем години (1997 - 2003 г.) Масларски е IT мениджър във Фондация за развитие на малкия и средния бизнес, където участва в разработването и реализацията на множество европейски проекти. От 2007 до 2010 г. работи в администрацията на Комисия за защита на потребителите. Бил е директор на дирекция „Информационна сигурност и защита на потребителите в Интернет”, а от април 2010 г. за пет години – член на КЗП. От 2015 г. досега е председател на Сдружени информирани потребители – СИПО.

Първа част

Основна цел на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е да бъде защитен икономическият интерес на най-важния и голям икономически субект - българският потребител.

За съжаление, когато придобиваме стоки и услуги, ние не го правим организирано и от името на този субект, а действаме индивидуално, в лично качество. И поради това в отношенията ни с търговците винаги сме по-слабата страна. Ние не притежаваме тяхната икономическа мощ и финансово-правна експертиза.

Когато този по-силен от нас икономически субект има недобросъвестно и непрофесионално пазарно поведение, ние търпим различни по размер и основание имуществени вреди. Тези вреди са пряко следствие от различни негови неправомерни действия, като отказана гаранция на дефектна стока, неравноправна клауза в договора и т.н. Но най-често нашите икономически интереси биват накърнени от поведение на търговеца, което законът определя като „нелоялна търговска практика“.

Що е нелоялна търговска практика?

Сухото легално определение е следното: търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата.

Тук е мястото да отбележим, че българските потребителски закони са изцяло хармонизирани с потребителското право на Европейския съюз и правните норми, защитаващи ни от нелоялни търговски практики, са транспонирани от Директива 2005/29/EC.

Неясно поради какви лингвистични, функционални, системни или други причини родният законодател е превел „unfair commercial practices“ като „нелоялни търговски практики“, но ще си позволя да ползвам думата „нечестни“ в моето разяснение.

И така, казано по друг начин: нелоялна търговска практика е всяко съзнателно, планирано и трайно във времето пазарно поведение на търговеца, което има за цел да увеличи приходите му от продажби чрез нечестни спрямо потребителя и в негова вреда способи.

В този смисъл за нелоялна практика и за защита на потребителите от нея можем да говорим тогава, когато е налице възмездна сделка между потребител и търговец.

Въпреки че нечестната (нелоялната) търговска практика се характеризира с огромно разнообразие, постоянно развивано и усъвършенствано от необятното въображение на маркетинговите и рекламни отдели на търговските дружества, чисто правно, тя се дели на два основни вида - заблуждаваща и агресивна.

Резултатът от прилагането на нечестната търговска практика обаче винаги е един и същ. Като нейно следствие потребителят взима погрешно икономическо решение, тъй като е бил заблуден от търговеца или притиснат от агресивното му поведение.

Типичен пример за заблуждаваща търговска практика е когато телеком иска да ви „подари“ таблет, а всъщност се оказва, че вие не подписвате договор за дарение, а двугодишен абонамент за мобилен интернет!

Или когато, пристигайки на мястото за почивка разберете, че 5-те звезди на резервирания от вас хотел са всъщност единствено и само графичен елемент от логото на къщата за гости.

Примери за агресивна търговска практика са настойчивите и непоискани търговски съобщения и позвънявания, както и създаването на всевъзможни пречки от страна на търговеца, когато желаете да прекратите договора си с него.

Втората част вижте тук.

Още по темата

30/01/2017

Какви са правата ни като потребители

Как да откажем покупка или да предявим рекламация