Банките нагласят лихвите, както намерят за добре

Последна промяна на 11 октомври 2012 в 08:46 4403 1

Богомил Николов,
Богомил Николов, "Активни потребители" Снимка: Сергей Антонов

Конституционният съд разреши на банките да продължат да събират дългове по ускорена процедура, т.е. само чрез заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от районен съд и съдия изпълнители, без да са длъжни да уведомят длъжника си. В същото време Комисията за защита на потребителите откри редица нарушения, прилагани от банките например при сключване на договори за кредит и за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми. За последиците от решението на КС и препоръките, изпратени от КЗП до банките на база констатациите, им разговаряме с Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители".

 

Г-н Николов, как ще коментирате решението на Конституционния съд, според което банките имат право да събират дългове „по бързата процедура“ - т.е. само с получаването на изпълнителен лист от съд и с помощта на съдебни изпълнители?

Няма смисъл да се коментира въпросът дали решението е справедливо, защото е възможно една норма да е несправедлива, но да не противоречи на конституцията.

Вярвам, че законодателят може да изправи тази сега съществуващата несправедливост, заложена в Гражданския процесуален кодекс, чрез промяна в него. Тя обаче зависи от волята на законодателя.

 

Имате предвид чл. 417, т. 2 от ГПК, потвърден от Конституционния съд, който дава правото на банките да събират дългове при ускорена процедура, каквито правомощия имат само държавните институции и общините?

Да. Това решение на КС ще се прочете от топлофикациите, от електроразпределителните дружества, от телекомуникационните компании. И те, като търговски дружества, ще могат да поискат същите права, каквито са дадени на банките, които също са частни търговски субекти.

Всички бизнеси ще могат да го направят. И това ще означава крах за правовите отношения и правовата държава.

При ускорената процедура хора могат да бъдат принудени несправедливо да връщат дългове. При нея потребителят е длъжен да доказва, че е невинен, а не обратното. Обръща се тежестта.

И хора, притиснати от банките заради невърнати кредити, които в повечето случаи нямат финансов ресурс да водят дела, са принудени да го правят, ако искат да защитят правата си. Да докажат, че са невинни, а банката не е права.

Един вид така те са с извити ръце.

Последствията от това за нас ще са много по-страшни. Ще използвам метафора, станала популярна напоследък: не можеш да стрижеш една овца до безкрай. Защото в един момент няма повече вълна.

 

Как се стигна до тук?

Това е резултат от алчността. Банките раздават кредити безотговорно. И в същото време твърдят, че го правят „на своя отговорност и свой риск“. У банката е по-голямата част от отговорността. Отговорността на кого да отпусне кредит и на кого – не. Нейната роля е да предпази от невежеството и незнанието, да прецени, че даден клиент е рисков и по-добре да не му отпуска кредит. А не да казва, че рано или късно този човек ще си плати, че ще го преследва до края на дните му, защото е в по-силната позиция. Ето това е да острижеш и кожата на овцата.

 

Споменавате лихвите по кредитите. Преди 10-ина дни Комисията за защита на потребителите обяви, че масово банките ги увеличават необосновано след сключване на договора с кредитополучателите и изпрати препоръки до банките. Ще паднат ли лихвите заради препоръките на КЗП?

Докато не го видя с очите си, няма да повярвам. Проблемът при лихвите е много по-тежък. В България банките не само, че увеличават без сериозна обосновка лихвените проценти, но и ги определят, както намерят за добре. Не по обективни и общоприети методики, а по свои собствени. Не е ясно как се изчисляват те.

Преди 3 г. правихме анализ на методологиите, по които се образуват лихвените проценти. Общо взето оказа се, че имаше една единствена банка, която определя плаващата лихва изцяло на база независим от банката индикатор.

Когато вземаш заем, можеш да го сключиш при фиксирана или при плаваща лихва.

Фиксираната обикновено е по-висока, защото банката трябва да включи всички потенциални рискове. Тя не може да предвиди какво ще се случи след 20 години. При плаващата лихва обикновено се използва някакъв обективен индикатор, който служи за котва на този лихвен процент и обикновено това е някакъв междубанков индекс, който отразява цената на ресурса, доколкото може да се остойности цената на ресурса за банката. Все пак се взема някаква ориентировъчна стойност, която да отразява обективните събития. Това е най-честното и най-често прилаганото в целия свят.

Такива са например междубанковите индекси LIBOR и EURIBOR.

В България в периода на бум на кредитите евровите кредити бяха сключени по междубанковия индекс, отразяващ цената на междубанковата търговия в еврозоната EURIBOR. Тоест по честната методика.

В кризата EURIBOR падна с 3 пункта, три и нещо, и банките започнаха да изменят методиките и да ги прилагат към договорите със задна дата.

Започнаха да прилагат собствени методологии, по които да изчисляват лихвения процент, така че той да се определя на практика едностранно от тях самите.

Лихвата по кредита е част от предварително обявената цена и методологията за изчисляването й е била известна, т.е. не може да се третира като неравноправна клауза.

Като неравноправна клауза може да се третира уговорката, която позволява на банката във времето да изменя тази методология. Но това е частица от проблема, защото какво, като потребителят вижда ясно, че е описано, че банката може едностранно да взема решения? Банката може да е описала ясно как може да променя лихвения процент и това да става по уговорена предварително методология. Неравноправна става клаузата, когато банката си оставя възможността да изменя методологията, по която ще определя лихвата.

Това е всъщност констатираното от КЗП. То не решава генералния проблем. Генералният проблем е, че банките започнаха масова практика на определяне на механизми, които в крайна сметка им позволяват да си нагласяват лихвата, както намерят за добре. Така е самата формула.

Затова казвам, че тези неравноправни клаузи, които са открити тук, само ще ни приближат към решението с лихвите, но те не са решение за момента.

 

Какво е решението?

Пазарната среда вече е такава, че над 90% от банките са се застраховали с подобен механизъм. Това означава, че ние не очакваме пазарно решение - те да се върнат към класиката, защото потребителите ще избират другото, а по-скоро очакваме регулация. Ясна законова дефиниция как може да се определя плаващият лихвен процент.

Ако отидете в Германия, в Швейцария или на други места, няма да намерите законова дефиниция, просто защото на никой не му е хрумнало да бяга от класическия вариант. Докато в Румъния ще намерите такава дефиниция, защото Румъния е минала през тази криза малко преди нас. Но там управлението беше по-решително и намери сили да вземе такива мерки. Докато в България вицепремиерът Дянков предложи февруари месец точно това нещо – дефиниция за лихвения процент, обаче банките успяха да излобират и да спрат тази инициатива на вицепремиера. Защото над него има премиер. Това е. Демокрацията работи така. Не знам дали премиерът е разбрал добре смисълът от този ход или не, но факт е, че тази инициатива беше спряна, даже бих казал замразена, защото ние сме убедени, че, рано или късно, този проблем ще се реши. Не може да палиш огън с вода. Има неща в света, които си имат натуралните закони. Не можеш да вървиш наопаки, срещу обективното.

 

Каква трябва да е формулата?

Да има т. нар. котва или референция, която да не зависи едностранно от банката, а да бъде обективна. Това, което се използва по западния свят, обикновено са междубанковите индекси – LIBOR – отразява цената на междубанковата търговия в Англия, ERUIBOR – в еврозоната.

Твърди се, че тези индекси са неприложими. Добре, нека намерим друг. Но да е обективен и общозадължителен.

Останаха една-две банки, които отпускат кредити по методология, която е обективна и не зависи от банката. Обаче една банка или две не могат да обърнат пазара.

А и за хората е много трудно да разбират това, за което говорим в момента. То става прекалено технически сложно за тях.

Лошото е, че в това отношение ние, потребителите, сме много наивни и затова позволяваме средата да ни манипулира по този начин. Самият факт, че процъфтяват промоционалните кредити, които обикновено ти предлагат 0% лихва за първите шест месеца или фиксирана лихва за първите 12 месеца или 24 месеца, или нещо такова. Ами после? Нали теглиш кредит за 25 години. После... пише го в малките букви.

Ако ме питате за решение, освен регулация на лихвения процент, ние силно вярваме в ролята и силата на независимото финансово консултиране. Нещо, което в много държави е развито. Това е нещо като финансов адвокат. Да отидеш, да дадеш едни 50 лева или 100 лева на човек, който в твоята ситуация и твоите условия да ти направи препоръка кой продукт на коя институция е най-добър за твоите нужди.

 

В анализа си КЗП констатира и други нередности при банковите кредити. Например незаконно висока лихва при просрочие. Очаквате ли те да бъдат свалени?

Да, реален ефект ще имат препоръките, касаещи лихвите при просрочие. Защото фактически там, където имаме банки, които са надхвърлили законовата лихва – дефинирали са нещо по-голямо, то ще бъде върнато към закона. Надвзетото би трябвало да се върне по сметките. Не вярвам банките да направят проблем, защото ще става възпрос за дребни суми.

 

Банки нарушават правата на клиентите си, като обявяват неправомерно дадени кредити за предсрочно изискуеми. Как може да се реагира в тези случаи?

При следващата препоръка на КЗП – за предсрочната изискуемост, се опасявам, че са нанесени непоправими вреди на много хора. Защото в повечето случаи тези казуси са свързани с продажбата на ипотекирано имущество, на обезпечението, което банката има. Има огромна разлика между потенциалната пазарна цена на един имот, когато се продава от собственик, и цената, на която продава съдия-изпълнител. Явява се купувач и го взема на първоначалната цена, която е 1/3 или ½ от реалната. По този начин длъжникът вече е жестоко ощетен. Той няма никаква възможност да реагира. Банката му взема имота заради предсрочно изискуем кредит на основание неравноправна клауза и го продава по несправедливи цени, а той остава да дължи. До края на живота си. И трябва да мине в сивия сектор и да получава пари на ръка или всичко, което получи законно, ще му бъде взето, с изключение на несеквестируемия минимум.

И как хора, които са притиснати толкова, да водят дело и да извадят още пари за него?

 

А ако имотът още не е продаден?

Тогава да тича в банката и да иска споразумение, но ще му трябва и юрист. Лекият вариант е банката сама да отстъпи, т.е. да се съгласи, че клаузата е нищожна и кредитът да не е изискуем. Вторият вариант е съд – този човек трябва да заведе дело.

Но банките изчисляват процента на хората, които биха завели такива дела. Под 10 е процентът на хората, чието имущество е обявено за изискуемо, ще заведат дела. Затова за банката това е оправдано поведение - чисто финансово, чисто търговски.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.10 2012 в 11:17

А Богомил може ли да се изкаже по върпоса - има ли картелно споразумение ?
http://offnews.bg/index.php/102949/do-100-po-skapo-da-imash-smetka-v-banka