Съдът разреши на банките "ускорено" връщане на кредити

Юлиан Христов 08 октомври 2012 в 16:04 9705 7

Конституционен съд. Снимка: Сергей Антонов
Конституционен съд. Снимка: Сергей Антонов

Конституционният съд бетонира правото на банките да си връщат кредити по бързата процедура - без доказателства пред съд, чрез съдебни изпълнители.

Решението на КС е от 2 октомври. С него той отхвърля искане на националния омбудсман Константин Пенчев. Пенчев, който е бивш председател на Върховния административен съд, оспори привилегированото положение на банките, разписано в чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

Текстът дава право на банките, наред с държавните институции и общините, да събират дългове само срещу представянето на "документ или извлечение от счетоводни книги".

С решението на КС остава сегашното положение: районните съдилища издават заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата, която банките посочат, че им се дължи. Достатъчно е банката да предостави изготвен от нея документ за сумата. Тя не е длъжна да прилага доказателства, а длъжникът не се уведомява и по никакъв начин не участва в процеса.

В мотивите си конституционните съдии посочват, че евентуални финансови затруднения на банките от натрупвани към тях задължения, могат да се превърнат в заплаха за лоялните им клиенти, за икономиката на страната и дори за изпълнението на държавния и общинските бюджети. Това би довело до „настъпването и на редица други негативни обществени и социални последици“.

Банките били надеждни колкото държавните институции и общините, затова били поставени при равни условия, става ясно от текста на решението. Съдиите пишат дословно: „по отношение на обективността, достоверността и надеждността на документите, изходящи от държавните учреждения и общините, установяващи техни вземания, изцяло се отнасят и за банките“.

В решението се казва още: 

Постъпването на приходи в държавния или общинския бюджет по една ускорена и облекчена процедура гарантира нормалното функциониране на държавните учреждения и общините, и осъществяването на присъщите им публични функции. Комплексно оценено, от гледна точка на конституционосъобразност това законодателно решение обезпечава постигането и гарантирането на финансовата стабилност на държавата и общините, осигуряваща цялостното спокойно развитие на стопанска дейност от всички частноправни субекти в конкурентна среда и в условията на свободна стопанска инициатива. Ето защо облекченото, бързо и ефективно провеждане на принудителното изпълнение в полза на визираните субекти е в интерес и на цялото общество.

В решението си съдиите оценяват риска, на който са изложени банките, когато бъдат нарушени финансовите потоци към тях. Банките оперират с привлечените чрез влогове, депозити и разплащателни сметки финанси, като това им позволява едновременно да отпускат и кредити, "които управляват за собствена сметка и риск, извършват платежни услуги - кредитни преводи, директни дебити, издаване на банкови карти и т.н., участват в платежния процес в рамките на вътрешни и международни разплащания, поддържат и оперират със сметките на своите клиенти – физически и юридически лица, включително държавни учреждения, общини, ведомства, фирми и предприятия".  

Съдиите не споделят и позицията на омбудсмана за това, че издаването на изпълнителна заповед само въз основа на документ от банката е процедура, характерна за тоталитарната система. Според магистратите заповедното производство е съществувало е по времето на Царство България и е било регламентирано със закони и специални банкови закони, приети в периода 1927 – 1934 г. Още тогава били въведени облекчени процедури за събиране вземанията на банковите институции.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Ще се напълни ли Европарламентът с глашатаи на Путин