7 искания до Орешарски срещу банковия рекет

Александра Маркарян Последна промяна на 16 септември 2013 в 14:24 10953 12

Любомир Христов. Снимка: OFFNews
Любомир Христов. Снимка: OFFNews

Банките прибират по 400 млн. лева годишно от кредитополучатели чрез едностранно, произволно повишаване на лихвените проценти по кредити след сключването на договорите за кредит, а БНБ и Комисията за защита на потребителите на практика не защитават правата на потребителите, обяви на пресконференция днес финансистът д-р Любомир Христов. Въпреки лавината от дела срещу банки от ощетени клиенти (напр. УниКредит и Пощенска банка са осъдени по 12 пъти), банките продължават да налагат договори, съдържащи неравноправни клаузи на клиентите си.

За да се прекрати това, група експерти подготвиха пакет, включващ 7 законодателни мерки. Отворено писмо с искане за въвеждането им подписаха днес юристи, финансисти и специалисти, работещи за защита правата на потребителите. До края на седмицата то ще бъде изпратено до премиера Пламен Орешарски  и до депутатите с копие до президента Росен Плевнелиев и до омбудсмана Константин Пенчев.

Писмото подписаха финансистът д-р Любомир Христов, председател на Управителния съвет на Института на дипломираните финансови консултанти, Богомил Николов от "Активни потребители", проф. Кръстьо Петков, представляващ експертно сдружение ГЛАС, Георги Атанасов от Български финансов форум, адвокатите Валентина Иванова (БФФ) и Десислав Данов, Васил Кендов (angrysheep.org). Към отвореното писмо се присъединява и адв. Веска Волева.

"Похвално е, че някои народни представители забелязват напоследък резултатите от подчиненото положение на банковите клиенти - десетки хиляди сънародници рискуват да загубят жилищата си. Не е разбираем обаче възприетият подход на подхвърляне на частични, недобре обмислени идеи, както и намеренията те да бъдат обсъждани отново само с банковото лоби, зад гърба на организациите за защита на потребителите.

С това писмо целим да подпомогнем народните представители, като очертаем минималния пакет от мерки, необходими за възстановяване равнопоставеността на банковите клиенти. Втората ни цел е да съобщим на днешните и утрешни потребители на банкови услуги какви са европейските стандарти на равнопоставеност, за да могат сами да оценяват дали въпросните политически действия са искрени, или са насочени към запазване на доминиращото положение на банките на пазара", пишат авторите на писмото.

Предложените мерки са:

  1. Определяне на пазарен референтен лихвен процент. Ефектът от това ще е, че занапред банките няма да могат да променят едностранно лихвите по кредитите. Следствието ще е незабавно намаляване на вноските по съществуващите кредити с между 100 и 600 лв. месечно. Това са сумите, които, според съдебната практика, банки събират без правно основание. За целта се изисква промяна на една дефиниция в Закона за потребителския кредит.

  2. Отмяна на думите “и банките” в чл. 417, т. 2 от ГПК и даване възможност на длъжници да повдигат иск за неравноправни клаузи в договора за кредит, с което изпълнителното производство се спира. Предложението е в съответствие с европейското право, разтълкувано от Съда на Европейския съюз през март 2013 г. (На базата на чл. 417, ал. 2 банките могат да поискат издаване на заповед за изпълнение на вземането на базата на извлечение от счетоводни си книги);

  3. Забрана на такса "предсрочно погасяване" след първите 12 вноски. Така клиентите ще имат възможност за рефинансиране при по-изгодни условия, което ще стимулира конкуренцията между банките.

  4. Приемане на Закон за финансов омбудсман. Финансовият омбудсман е орган за извънсъдебно решаване на спорове между банки и други финансови институции и техните клиенти. Ефектът от приемането на закона би бил бързо и безплатно за клиентите решаване на спорове извън съда с възможност за получаване на парична компенсация. Според авторите на мерките, не е подходящо финансовият омбудсман да е под шапката на Комисията за защина на потребителите. Финансовият омбудсман би трябвало да се отчита пред Народното събрание, а не пред БНБ или министерство. Той трябва да отговаря на критериите за членство в Европейската система на финансови омбудсмани FIN-NET. КЗП не изпълнява тези критерии и всеки неин отдел би продължил да служи единствено за заблуда на обществеността.
  5. Закон за несъстоятелността на физическите лица, с който да се разграничат тези, които не искат да обслужват дълговете си, от тези, които наистина не могат. Това ще даде шанс на последните за ново начало. Такива съществуват или се обсъждат в момента в 24 от 27-те страни – членки на ЕС.
  6. Учредяване на ефективен регулаторен орган извън БНБ за регулиране на търговските практики на банките и другите финансови институции. Този орган трябва да има право да издава Наредби и предписания, с които да не допуска и да санкционира подвеждащи и измамни практики на финансовите институции. Така както прави всеки сериозен регулатор. КЗП не е такъв регулатор в сферата на финансовите услуги - не може да приема наредби.
  7. Промяна на чл. 435, ал. 2 от ГПК, с оглед даване на възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!