Едмонд Назарян пред Nostrabet: Борбата е моето призвание от малък, с вяра се постига всичко

Спечелилият злато на Европейското първенство по борба в Загреб, Едмонд Назарян, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Борецът описа чувството след втората си титла на форуми на Стария континент, споделяйки радостта си. Той обаче и натърти, че няма място за отпускане, тъй като идва Световното първенство за мъже по-късно през тази година, където вече ще се раздават и олимпийски квоти.

Назарян говори и за сравненията между него и великия му баща – Армен Назарян, признавайки, че на моменти тези сравнения тежат, но пък и го мотивират, за да постига още повече големи победи. Еди допълни, че от малък е изпитвал пламенна страст към борбата и че голямата му цел е да стане олимпийски първенец, с което да направи нещо историческо – за пръв път баща и син да завоюват златни медали на Олимпиада.

Здравей, Еди! Поздравления за втората ти европейска титла, на първо място. Какво е чувството да си двукратен европейски шампион на толкова млада възраст?

Силно чувство е, много ми е готино, защото на такава възраст вече успях да постигна две европейски титли. Голяма радост е! Стремя се обаче и към повече, за да мога на млада възраст да завоювам още успехи, а след с опит нещата ще се получават все по-добре.

С какво е по-различен този златен медал, в сравнение с първия ти?

Една от разликите е в категорията. Предишната си титла спечелих в категория до 55 килограма, а тази в категория до 60. На предишното първенство борбата беше по-бърза, с доста по-различен тип съперници. Сега вече категорията е по-сериозна. Тя е и олимпийска – до 60 килограма. Конкуренцията е много по-голяма, което прави предизвикателството по-голямо. Това са най-големите разлики.

На финала срещна изключително опитен борец, но го победи по категоричен начин. Белег ли е това за спокойствието ти по време на битките и чувстваш ли се вече напълно уверен при всяко стъпване на тепиха?

Ами, да. Финалът започна и се разви много добре за мен, но трябва да съм наясно, че няма място за отпускане. Противниците винаги мислят как да надвият шампиона. В момента аз съм шампионът, съответно на следващи първенства всички ще се готвят да ме свалят от трона. Борбата е такъв тип спорт. Затова е необходимо да тренирам още по-усилено за Световното, за да не станат грешки. Там главната цел е да се завоюва олимпийска квота.

Как отпразнува титлата?

Реших да се отдам на семейството, в тесен кръг, без външни хора. Исках да прекарам повече време с тях и да ги видя, защото много дълго време бях далеч, по лагери и ми липсваха много. Събрахме се и след това ми започна почивката. Сега се възстановявам и и скоро започваме подготовката за Световно първенство.

Освен теб България отново имаше много поводи за радост на Европейското във връзка с представянето на целия отбор. Колко още можете да вдигнете нивото като отбор?

Всичко зависи от тренировките и мотивацията. България се представи много добре на Европейското, но можем и още повече медали да получим, включително и повече златни. Необходими са здрави тренировки и мотивация. Всички трябва да се стегнем за предстоящите изпитания, включително и аз. Мислим само за това и нещата ще се получат. Разбира се, необходими са правилните тренировки, по правилния метод, за да се случи всичко желано.

Предстои много важно Световно първенство в края на годината. Колко голяма е разликата в нивото там в сравнение с европейските форуми?

Разликата е голяма, защото тук вече се включват и другите континенти. Азиатската школа, както знаете, е много силна и необходима съвсем друг тип борба, по съвсем различен начин да подхождаме към схватките. Срещу азиатците трябва да тренираме повече захвати, хвърляния и т.н. Има обаче и добри борци от Африка – египтяните имат добра школа и усет към този спорт.

Отделно трябва да отбележа и кубинците, латиноамериканците, американците. Ще има много силни противници и никой не трябва да бъде подценяван или надценяван. Трябва да излизаме спокойни, да изпълняваме това, което сме тренирали и да се борим докрай. Това е рецептата, според мен.

Именно вярата ли прогонва лошите мисли и напрежението?

Да, абсолютно. Да знаеш, че ти си го можеш. Да не слушаш, че някой противник е много силен и трудно ще бъде преборен. Просто излизаш и се бориш. Дори да не се получи и да се провалиш в битката, няма значение. Когато излезеш от състезанието, започваш да мислиш върху грешките, да ги изчистиш и да вярваш, че няма невъзможни неща. Когато си му дойде времето, ще се случи. Трябва да се вярва докрай.

Сравненията с баща ти продължават да се увеличават след всеки твой медал. Тежи ли ти по някакъв начин това, или напротив – дава ти сила и мотивация?

Както съм казвал и преди – тежи и мотивира. Ако седнеш да се отдадеш на мисли, то очакванията са големи и това може да повлияе. Той е легендарен борец, има много медали и титли. Всички ме сравняват с него, а аз тепърва започвам да вземам медали. Не е лесно постоянно да ти бъде напомняно и да ти се казва, че трябва да си като него. Затова се старая да не слушам толкова много, а по-скоро да правя каквото мога и да влагам всичко, каквото имам.

От друга страна и помага, защото като излизам и си мисля колко са неговите медали и че и аз мога да ги направя. Все пак съм му син, наследил съм неговия дух и знам, че ще ми се получи и на мен. Вярата ме движи напред.

Говорите ли си с баща ти понякога за тези сравнения?

Не, не го обсъждаме чак толкова. Той понякога ми казва, че всичко ще се получи, ако тренирам и внимавам да не се контузвам. Оттам насетне ми казва, че трябва да се боря, за да покажа това, което мога. Мотивира ме.

Като малък си тренирал много спортове, но само борбата те е запалила истински. Кой аспект от спорта ти е любим?

Обичам дисциплината в борбата. Ние сме запазили този манталитет – да сме постоянни и дисциплинирани. Харесват ми хватките, класическият стил, като цяло ме грабва атракцията на спорта.

Аз обичам борбата, от малък се боря постоянно. С баща ми се борих като малък, сега също се хващам с него. В училище също се борих постоянно. Идва ми отвътре и съм избрал този път с огромно удоволствие. Голямата ми мотивация е да стана олимпийски шампион, за да направя това, което никога не се е случвало – баща и син да бъдат олимпийски шампиони. Това е голямата ми цел.

И за финал, Еди – какво си пожелаваш до края на 2023-а година?

Пожелавам си най-вече здраве, защото без здраве всичко се проваля. Не можеш да тренираш, да мислиш.. Всичко става по-трудно. Необходимо е здраве, за да можем да работим, а след това вече се надявам да дойдат успехите, да си вземем квотите, да се подготвим спокойни за догодина да се представим добре на Олимпиадата. Пожелавам и на цялата федерация по борба много медали и много квоти за Игрите догодина!

Следете новините ни в GoogleNews