Македонски песни зазвучават в центъра на София по случай 110 г. от битката при Ножот

ОFFNews Последна промяна на 10 юли 2017 в 18:34 3870 0

Четата на Михаил Чаков, участвала в битката при Ножот

На 14 юли от 19 часа в София ще се отбележи 110-тата годишнина от битката при връх Ножот. Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение, водено от четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целия период на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.

Мрежа от граждански активисти, неправителствени сдружения, читалища, ансамбли за народни песни и танци ще се съберат на две места в София - пред Народния театър и на бул. „Витоша“ (кръстовището с ул. „Петър Парчевич“), за да покажат на хората македонски фолклор. На присъстващите ще бъдат раздавани листовки и информационни материали за историческото събитие.

Събитието ще се проведе едновременно в Благоевград (пл. „Македония“, пред паметника на Гоце Делчев), Русе (пл. „Свобода“, пред Съдебната палата) и в Пирдоп.

Кратка история на събитията от 14 юли 1907 г.:

Началото на ХХ век. Османската империя властва все още над обширни територии на Балканите – между Черно, Егейско и Адриатическо море – и народите, които ги населяват. Част от българския народ е свободен от 1878 г., но друга част – в Македония и Тракия – не е. Българският и другите народи се борят за свободата си.

На 14 юли 1907 г. главните сили на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) - „обединените чети“, дават редовно сражение на превъзхождащата османска войска около връх Ножот, в планинските масиви на Бабуна планина, на около 20 км. североизточно от град Прилеп (днес в Република Македония).

Там местните прилепски чети са засилени от дошлите от свободна България велешка чета на Михаил Чаков и костурската на Христо Цветков и достигат общо 200 души – внушителна сила за партизанска борба. Срещу тях обаче се отправя огромен 3-хиляден аскер, командван от майор Енвер бей – един от най-образованите и способни турски офицери, бъдещ генерал (паша), важна и противоречива фигура в турската история. Воеводският съвет решава оттегляне пред превъзхождащия противник, но 45 млади момчета-четници, заели позиция на изолирания връх „Ножот“ не се подчиняват: „ние дойдохме да се бием, а не да отстъпваме“. Ентусиазирано решават да измрат до един, но да не предадат позицията на врага. Тези 45 млади бойци са българи както от Македония – Костурско (днес в Република Гърция), така и от Стара България –Панагюрище, Чирпанско, Сливенско, Ямболско.

Целият ден на 14 юли 1907 г. „ножовци“ героично се отбраняват срещу настъпващите пълчища. Отрядът на Енвер бей обаче е добре обучен и провежда ефективна постъпателна обсада. В късния следобед пробива и достига върха. Оцелелите „ножовци“ се самовзривяват с бомбите...

Аскерът продължава битката и настъплението срещу основните сили на ВМОРО начело с войводите Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Гьоре Спиков, но те умело заблуждават противника и се оттеглят.

Загиват общо 67 българи от Македония и Свободна България, но главните сили на Организацията са съхранени.

Възхитен от саможертвата на героите на Ножот, след края на битката Енвер бей забранява на турския аскер мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местните селяни.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !