Световната банка: Има риск за присъединяването на България към еврозоната през 2025 г.

Целта може да бъде постигната, ако има стабилно правителство и тенденцията на дезинфлация продължи през следващите месеци, смятат експертите

OFFNews 13 април 2024 в 15:14 22371 4

Световна банка

Снимка Getty Images

Световна банка

Икономиката на България се забави през 2023 г. в синхрон с тенденциите на ключовите търговски партньори. Инфлацията продължи да се забавя, но темпото е бавно и излага на риск кандидатурата на страната за присъединяване към еврозоната през 2025 година, се посочва в анализ на Световната банка.

Според доклада реалните увеличения на заплатите са изпреварили растежа на производителността през 2023 г., подхранвайки опасенията относно конкурентната способност. Експертите обаче предупреждават, че повторната ескалация на политическата несигурност заплашва програмата за реформи на правителството, пише БГНЕС.

Основни условия и предизвикателства

Макар България постепенно да се доближава до средните доходи в ЕС, нейният път на развитие остава неравномерен. До 2022 г. нейният БВП на глава от населението достигна 62,1 процента от средния за ЕС на глава от населението по паритет на покупателната способност, но България остава най-бедната страна членка.

Освен това институционалните и управленските слабости продължават да възпрепятстват по-бързия растеж и развитие на производителността на страната. България успява да преодолее последните кризи сравнително добре, не на последно място благодарение на навременната фискална подкрепа за домакинствата и бизнеса. Икономическият растеж отбеляза само умерен спад през 2020 г., последван от силно възстановяване през 2021-2022 г.

Фискалната позиция остана силна. Крайният дефицит не надхвърли границата от 3 процента в нито една от годините на кризата, а публичният дълг – при прогнозираните 23,8 процента от БВП през 2023 г. – остава сред най-ниските в ЕС. През 2015-2020 г. икономическият растеж на България е подобрил жизнения стандарт на средните и най-бедните 40 процента от домакинствата. Тези подобрения са довели до значително намаление на бедността през периода с 9,6 процентни пункта (използвайки линията на бедност от 6,85 щатски долара).

Въпреки това през 2021 г. тази положително тенденцията е била обърната заради инфлационния натиск и намалените нива на заетост сред неквалифицираните. В сравнително отношение нивата на бедност остават относително високи по стандартите на ЕС. По същия начин неравенството в България е най-високото в ЕС години наред.

И все пак подновените политически сътресения заплашват да върнат страната обратно в спиралата на предсрочните избори с намалено желание за реформи.

Растежът на потребителските цени е продължил да се забавя през 2023 г., за да достигне 3,8 процента на годишна база до януари 2024 г. 

Прогнозите на Световната банка показват, че фискалният дефицит е достигнал 2,4 процента от БВП през 2023 г., или под тавана от Маастрихт от 3 процента. Текущият доклад на ЕК за готовността на България за присъединяване към еврозоната се очаква през юни 2024 г.

Перспективи

Целта на България да се присъедини към еврозоната през 2025 г. може да бъде трудна, но не и невъзможна за постигане, ако има стабилно правителство и тенденцията на дезинфлация продължи през следващите месеци, както се очаква. Дори банковият сектор да остане стабилен и високорентабилен (с нетната печалба от 64 процента през 2023 г.), продължаващата кредитна експанзия на строителния бум, подхранва опасенията относно натрупването на кредитен балон за строителство.

Последното може да доведе до болезнена корекция и увеличаване занапред на необслужваните кредити, чийто размер бе с 3,63% в края на 2023 година.

Политическите рискове отново се изострят след неуспешна ротация на премиерския пост между двамата партньори от управляващата коалиция, която миналия месец свали последното редовно правителство.

Сега страната се насочва към нов кръг от предсрочни избори – 6- ти за около три години – които заплашват да забавят в краткосрочен план реформите и да застрашат постигането на ключови цели на политиката като членство в еврозоната, констатира докладът.

Бюджетът на правителството определя (на парична база) фискалния дефицит от 3 процента за 2024 г. на фона на амбициозна програма за капиталови разходи.

По този начин консолидацията изглежда е отложена след 2024 г. Предвижда се текущата сметка да запази лекия си излишък през 2024-2026 г. поради очакваната низходяща корекция на вносните цени на основните суровини и увеличаването на нетния износ на услуги, смятат експертите на Световната банка.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

4

PaulPierce

14.04 2024 в 13:57

Докато управляват Боко, Магнитски и Митрофанов, никаква еврозона и никакъв Шенген тъй като едните нямат изгода да станем правова държава, а другият цели максимално да ни отдалечи от цивилизования свят. Пък и евролидерите не ядат доматите с колците и много добре ги знаят що за стока са...

300

3

781000

14.04 2024 в 10:42

Явор, така е. Редовното вече се погрижи да не влезем нито 2023.12, нито 2024.06.

1000

2

Yavor Asparuhov

13.04 2024 в 18:45

Служебното правителство ще се погрижи, да забатачи каквото може, за да няма шанс ни за Шенген, ни за еврозона (по заръка на Путлер).

6000

1

BD

13.04 2024 в 16:16

През тази година по два показателя България няма да отговаря за еврозоната: индекс на инфлация и дял на дълга спрямо БВП.
Така че и 2025 няма да ни бъде за там...

Впрочем, някои от страните в еврозоната въобще не спазват критериите за еврозоната, но са "по-специални".

 
X

Предизборно със Светльо Витков