Едисон Кавани е роден в Салто – град, който се намира на 500 км от столицата Монтевидео на брега на река Уругвай, която разделя родината му от Аржентина. Някога неговият баща бил футболист на един от местните отбори, а след това започнал да работи във фирма, която поддържала пътищата, но в свободното си време неизменно се озовавал на реката – Луис Кавани обожавал риболова и винаги взимал със себе си не само въдиците с такъмите, но и сина си.

Синът пораснал, заминал за Италия, а оттам се преместил във Франция, но риболовът завинаги останал любимото му хоби. Щом се върне в Салто, той отива с баща си на реката. „Риболовът ме успокоява, позволява ми да се изключа от заобикалящия свят. Освен това тя ми помага да като нападател – тренирам погледа си. Когато ловиш риба, най-важно е да следиш за ситуацията и да избереш момента за атака, за засечка. Приблизително така, както е и на терена”.

Когато Кавани взривяваше Серия А, играейки за Палермо, сицилианските фенове го бяха нарекли Матадора – заради впечатляващите му голове и ефектната външност, подобно на истинските матадори, които съчетават атлетизма с артистизма. Прякорът му лепнал, макар че от историческа гледна точка италианците все пак се били объркали: в Уругвай борбата с бикове била забранена още през1912 г., Кавани никога не се увличал по нея и не е играл в Испания. Качествата, които показва на терена по-скоро идват от риболова, отколкото от коридата.

„Ти трябва да чакаш, да чакаш, да чакаш, а след това мигновено да действаш. Ти трябва да си готов за момента, когато настъпи времето за атака. И във футбола е така. В детските ми години не свързвах едното с другото, но когато поотраснах, разбрах, че тези навици са особено важни за нападателите, които искат да вкарват много голове”, разказва уругваецът в интервю за The Telegraph. Може би доста повече щеше да му отива прозвището „рибарят”, El Pescador.

Кавани не е единственият нападател, който е фен на риболова и смята, че той помага на терена. Рекордьорът по голове на Световни Мирослав Клозе към края на кариерата си изкарваше по две-три седмици на езерата в Италия, Франция и Германия на лов за шарани. „Да вкарваш голове и да ловиш риба е почти едно и също. Трябва да умееш да чакаш, а след това да действаш в нужния момент. При това важно е през цялото време да запазиш спокойствие”, - Клозе даже използва същите думи като Кавани.

Разбира се има легендарни играчи, които използват риболова само за психологическо възстановяване, особено след тежки или неуспешни мачове и турнири. А легендарният защитник на Евертън Тони Хибърт, който е поставил няколко рекорда в спортния риболов, не е вкарал нито един гол в 304 мача за клуба си. Навярно той никога не се е замислял, че може да използва тези навици на терена.