Какви действия предвижда Еврокомисията за стабилен подход към корупцията на държавно равнище? Това е само един от въпросите, отправен от евродепутата социалист Хуан Фернандо Лопес Агилар от името на комисията към Европарламента по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. 

Казусът със санкционираните българи по закона "Магнитски" ще бъде обсъждан в пленарната зала на Европарламента в Страсбург в четвъртък, 16 септември.

Испанецът Хуан Фернандо Лопес Агилар е председател на комисията по правосъдие и вътрешни работи и е поставил въпрос с искане за устен отговор от ЕК.

Пълният текст на въпроса му гласи: 

"На 2 юни 2021 г. администрацията на САЩ обяви, че Министерството на финансите на САЩ е санкционирало три лица и техните мрежи в България на основание участие в корупция. Администрацията на САЩ счита, че корупцията представлява риск за принципите на правовата държава, икономическия растеж, демократичните институции и правата на човека. По-специално тези санкции са наложени по силата на Глобалния закон за отчетност в областта на правата на човека „Магнитски“. Освен това на същата дата други трима (бивши) държавни служители бяха визирани от мерки на Държавния департамент на САЩ съгласно указ 13818, което означава, че те не могат да влизат в САЩ.

Това повдига сериозни въпроси относно последиците от подобни санкции на САЩ за подходите на ЕС в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи проведе срещи и започна писмен обмен с националните органи и институциите на ЕС, като често констатира, че е налице липса на спешни мерки по отношение на справянето с предизвикателствата.

В светлината на гореизложеното:

1. Как Комисията възприема факта, че държава извън ЕС, която се счита за съюзник, предприема действия срещу корупцията в държава членка? По какъв начин това променя оценката на Комисията за сегашния ѝ подход, и по-специално оценката на досегашните ѝ действия по този въпрос?

2. Какви действия предвижда Комисията за стабилен подход към корупцията на държавно равнище? Ще бъде ли Комисията по-активна при сигнализирането и предприемането на действия по отношение на корупцията и заплахите за принципите на правовата държава в държавите членки? По-специално, тъй като Комисията вече не публикува доклади за борба с корупцията, ще засили ли тя строгостта на мониторинга на корупцията и ще изготви ли заключения и ще включи ли препоръки в докладите си относно принципите на правовата държава? Как работата на Европейската прокуратура ще оказва съдействие в това отношение? Ще пристъпи ли Комисията към разработването на обща стратегия за борба с корупцията в ЕС?"

На 2 юни Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на трима българи и на 64 компании съгласно закона "Магнитски" - мярката е насочена срещу Васил Крумов Божков, Делян Славчев Пеевски и Илко Димитров Желязков.

Обявените санкции "разкриват злоупотребите на Божков, Пеевски и Желязков с публични институции с цел лична печалба и прекъсват достъпа на тези лица и техните компании до финансовата система на САЩ".

В какво са обвинени тримата?

Според информацията на Министерството на финансите на САЩ "българският бизнесмен и олигарх" Васил Божков "неколкократно е подкупвал държавни служители. Тези служители включват един настоящ политически лидер, както и бившия председател на вече закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ). По-рано тази година Божков също е планирал да осигури парична сума за бивше българско длъжностно лице и за български политик, с цел Божков да бъде подпомогнат да създаде канал, през който руски политически лидери да оказват влияние върху български правителствени служители."

Според американските власти "Делян Славчев Пеевски е олигарх, който преди това е бил български народен представител и медиен магнат и регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество. През септември 2019 г. Пеевски е работил активно за оказването на отрицателно въздействие върху политическия процес в България по време на местните избори на 27 октомври 2019 г. Пеевски се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно разследване."

"Пеевски също така е участвал в корупционни действия чрез своето подставено лице, Илко Димитров Желязков, бивш заместник председател в Държавна агенция за технически операции (ДАТО) и бивш служител в Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), който е назначен за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства през 2018 г. Пеевски използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства в замяна на информация и лоялност от тяхна страна."

"От 2019 г. е известно, че Желязков е предлагал подкупи на високопоставени държавни служители от българското правителство, от които се е очаквало да предоставят информация на Желязков, която да бъде предавана на Пеевски. В замяна Желязков е имал грижата лицата, приели предложението му, да бъдат назначени на влиятелни длъжности и е осигурявал месечен подкуп".

"Пеевски и Желязков също така са разполагали с длъжностно лице на ръководен пост, което през 2019 г. незаконно присвоявало средства в тяхна полза. В друг случай, от началото на 2018 г. тези две лица ръководели схема за продажба на български документи за пребиваване, за която се твърди, че представители на дружества плащали подкупи на български длъжностни лица, които да гарантират, че техните клиенти ще получат документи за гражданство незабавно, а не след заплащането на депозит от 500 000 щатски долара или след като изминат петте години за обработването на законно обосновано искане. В допълнение към всичко това Желязков изнудвал евентуален кандидат за български министър чрез заплаха от повдигане на наказателни обвинения от Прокуратурата на Република България, ако след назначаването си министърът не окажел по-нататъшно съдействие на Желязков."