Има много аспекти в света на журналистиката, които не включват рискуване на собствения живот. Това се отнася особено за днешно време, когато всеки с мобилен телефон може да изпраща новини до милиони хора. Когато се появи торнадо или избухне кола бомба, хората на място отразяват това с думи, образи и звуци, още преди професионалните репортери в агенции да разберат, че се е случило.

Но защо тогава журналистите продължават да ходят на опасни места?

Безспорно една от причините е професионалната награда. Отразяването на войни може да привлече вниманието, уважение и признание в претъпкана, конкурентна област, като в същото време репортерите придобиват несравним опит, който може да задвижи кариерите им. Работата, която хвърля светлина върху тъмни места от картата на света, може да отвори съзнанието на мнозина и да достигне до сърцата на зрители и читатели.

Отвличането и убийството на Джейм Фоли и Стивън Сотлоф в Сирия привлече вниманието на САЩ и международната общност. Покрай тези трагични случаи, се зароди – или по-скоро се продължи – дебата около работата на журналистите на свободна практика, опасните условия и ниското заплащане.

В световен мащаб се налага практика големи медийни компании да възлагат на външни изпълнители задачата за отразяване на дадена история, което често се случва в по-трудно достъпни райони. Резултатът е, че често млади, неопитни журналисти с малко или никакво обучение, оборудване или застраховка, рискуват живота си, като се често за материала си получават около стотина долара (в България е до 200-300 лева). Трудно е да се определи броят на военните кореспонденти на свободна практика – знае се, че към 2013 година броят на западните журналисти от военни зони по целия свят е около 500 души. Този брой се увеличава постепенно през годините, като възрастта на журналистите пада.

Ценна база данни за журналисти на свободна практика, отразяващи военни конфликти, имат сайтовете Frontline Freelance и Frontline Club.

Липсата на опит в съчетание с липсата на пари може да бъде особено смъртоносна комбинация. Според Комитета за защита на журналистите, 219 журналисти са били убити в битки или кръстосан огън от 1992 година насам, в това число 68 души на свободна практика. В най-опасната за журналисти страна в момента, Сирия, загиналите журналисти от началото на конфликта през 2011 г. са 43-ма, 13 журналисти и 17 интернет активисти са в затвора, а броят на убитите интернет активисти и граждански активисти достига 130. Най-кървавата за репортерите година е 2014 г. когато общо 17 журналисти са убити, отразявайки кървавите събития.

На 13 февруари в София се проведе конференция и работилница, разискваща проблемите около отразяването от военни зони. Организаторите от „Конрад Аденауер“ събраха както журналисти от младото поколение, така и ветерани в областта на отразяването на конфликти, обединени от темата „Истината умира първа“. Сред гостите бяха немският журналист Йорг Армбрустер, ръководителят на немската секция на „Репортери без граници“ Кристиян Мир, както и Елена Йончева и Оливер Вуйович. Безценни бяха думите и примерите, дадени от Армбрустер, който сподели за опита си в отразяването на конфликта в Сирия и Либия.

Въпросът със сигурността

е пряко свързан с оборудването, и тази тема беше силно коментирана не само в рамките на конференцията, но и сред професионалистите в областта. Повечето от западните журналисти харчат от 1 600 долара за каска и бронежилетка до 3 000 долара, ако е включено обучение. Често застраховката е скъпа, а това означава по-малко пари отделени за т.нар. фиксъри и хора, които могат да помогнат при пътуването. А по-малко пари за фиксър, означава по-голям шанс за лош завършек на репортажа. Възможно ли тези суми да бъдат отделени от някой журналист на свободна практика, идващ от Балканите, например? Мисля, че би било много трудно. Личният ми опит показва, че често пътуването към военна зона се базира на малко опит, липса на обучение и средства, които самият журналист събира. Проблемът е, не че няма организации и програми, предоставящи обучения, съвети, оборудване и начини на финансиране, а по-скоро че на много места журналистите – професионални и на свободна практика – не знаят за тези програми или са чували слабо за тях, какъвто е примерът за България. Сайтът на Асоциацията на европейските журналисти е един от малкото източници на информация къде се провеждат семинари, обучения и практики за журналисти.

Въпреки че Мила Серафимова представи възможностите за обучение на журналисти в Министерство на отбраната, не съм сигурен, че повечето колеги знаят за тази програма, за възможностите й или как да се свържат с ръководителите й, за да получат обучение.

Въпросите около сигурността на журналисти във военни зони все пак привлича и големите агенции, които също ползват услугите на немалко репортери на свободна практика. Заради опасностите, лошите условия и убийствата на журналисти в държави като Ирак, Сирия и Украйна, в началото на февруари тази година редица агенции, включително Pulitzer Center, BBC, Bloomberg, AFP и AP, предприеха инициатива с призив за подобряване на безопасността на журналистите на свободна практика и репортери, работещи във враждебна среда. Освен професионалното измерение и желанието да бъдат одобрени стандарти, за да се гарантира живота на журналистите, инициативата предлага и добри съвети за работа във военни зони – нещо, което всеки на свободна практика е добре да прочете.

В тази инициатива има и нов елемент, който не се обсъждаше досега – отношението на редакциите към материалите на журналисти на свободна практика. Това измерение на проблема, е действителност, с която се сблъсква всеки на свободна практика, особено с понякога арогантното гледище на главните редактори и ниското заплащане. В инициативата има призив към редакциите да признаят работата (както и да полагат повече загриженост и да предлагат помощ) на местните журналисти, журналистите и репортерите на свободна практика, включително фотографи и видеооператори, играещи все по-голяма роля в международното отразяване на конфликти.

Важна информация относно безопасността по време на отразяване от военни зони, може да намерите в сайта на INSI. Полезно четиво са инструкциите за журналисти на „Репортери без граници“. Повече информация и ценни съвети от първо лице от журналиста Димитър Кенаров можете да намерите и във видео обучението "Журналистика в конфликтни зони" на АЕЖ-България.

Работа с местни журналисти

Технологията преобрази начина, по който новините се разпространяват и консумират. Днес е все по-лесно да прочетете новините – влизате в Интернет през компютър или мобилно устройство, като в същото време не се налага да плащате. Но все още изданията се нуждаят от хора на терен, на местата, където се е случила новината. Има много дискусии относно ролята на т.нар. гражданска журналистика, която допринесе най-много в предоставянето на информация от първа ръка относно събитията в Египет, Иран, Сирия, Йемен и други страни с масови бунтове.

Местните журналисти имат важна роля в обективното отразяване, тъй като те познават района, в който живеят, могат да ви дадат информация за случващото се, да ви въведат в моментното политическо положение, разполагане на силите и т.н. Това са първите хора, с които задължително всеки чуждестранен журналист трябва да се свърже. Но в същото време, отчасти заради по-добрата им видимост, местните журналисти са по-уязвими от всякога. Те са именно тези, които информират обществото извън страните им и именно при тях броят на убитите е най-голям.

Има и друга причина, поради която ролята на местните журналисти придоби по-голяма важност за информиране на световната общественост през последното десетилетие и това е въпросът, свързан със сигурността. В Ирак, рискът от целеви атака срещу международни журналисти става толкова голям след инвазията през 2003 година, че повечето бюра на големи чужди медии в Багдад, бяха принудени да разчитат главно на иракски журналисти, за да има отразяване на уличното насилие. Тези репортери станаха ушите и очите на света и заради това плащаха висока цена. Резултатът: повече от 150 журналисти и 54 души, помагащи на репортерите при отразяването, бяха убити по време на войната в Ирак. 85% от бяха иракчани.

Въпросът

„Как да напишете историята си, когато куршумите летят около вас?“,

бе дискутиран във втория панел на конференцията. Има един много кратък отговор – често, когато си във военна зона или в близост до такава, ти не разбираш пълната картина около теб. Не осъзнаваш, че реално си насред сражения и всеки моменти може да се случи нещо. Виждаш картината, когато се прибереш вкъщи.

През ноември 2014 година с моя колега Георги Тотев посетихме предните фронтови линии при Махмур и Гуер в Северен Ирак. По време на едно от тези посещения с кюрдските сили, които ни придружаваха, бойци на „Ислямска държава“ започнаха да обстрелват военната позиция, където бяхме. Беше нощ, бяхме по някакъв начин спокойни, може би защото наоколо имаше войници, пихме с тях чай. Но това е грешка – винаги трябва да имаш възможност да реагираш. Ако някой изпадне в паника, така се поставя в опасност целият екип.

Докато си на място, водиш бележки, които да ти послужат за написването на историята, когато се прибереш и можеш да осмислиш станалото. По време на отразяване във военна зона има голяма вероятност да си манипулиран заради събитията около теб. В името на автентичността на материала, трябва да се опитаме да погледнем отстрани – без значение колко е трудно това. Голям проблем е, когато се налага да изпратиш материала вечерта, когато същата сутрин си бил насред сражение или митинг. Емоциите понякога взимат връх и усещаш, че не можеш да не вземеш отношение относно станалото. Именно в този миг трябва да си поемеш въздух.

Чуждестранните журналисти на свободна практика, идващи в Сирия, поради липсата на големи неправителствени информационни агенции в страната, са изправени пред различен набор от предизвикателства. Добър пример за това е статията „Женска работа“ на дългогодишната журналистка, отразяваща военни конфликти, Франческа Бори, в изданието Columbia Journalism Review. В публикацията авторката описва премеждията си с италианските редактори, които са по-заинтересовани да продават чрез сензационни фотографии и кървави истории, отколкото сложни обяснения на сирийския конфликт.

„Истината е, че претърпяхме много провали. Две години по-късно, читателите ни едва помнят къде е Дамаск, а светът инстинктивно описва какво се случва в Сирия с „този хаос“, защото никой не разбира нищо за Сирия – има само кръв, кръв, кръв.“

Тези думи на Франческа Бори представят реалността, макар да действат и демотивиращо. Но трябва да помним, че отразяваме войната не толкова заради хората пред телевизионните екрани, а за тези, които живеят във война. Разказването на тяхната история може да донесе пари – така е. Но техните съдби дават важни уроци за всички, които наблюдават войната от безопасно място.

Анализът е подготвен в рамките на проекта Медиатор, изпълняван от АЕЖ - България с подкрепата на фондация "Америка за България". Текстът е публикуван на страницата на АЕЖ-България.

Журналистиката от конфликтни зони е по-опасна от всякога. Докато в края на Студената война поне беше ясно кой на чия страна е, сега ситуацията е много по-объркваща. Медийните системи и новинарските компании се промениха драстично за последните двадесет години, а политическите и дипломатическите реалности са разбити на по-малки парчета. Резултатът е наличието на многостранни конфликти, които изискват многостранно отразяване.

В това отразяване често главна роля имат журналистите на свободна практика, които отиват на място, въпреки лошите условия и малкото заплащане. Мотивите за един репортер да отиде на фронтовата линия много често излизат от рамките на простото обяснение. Историите на хората, живеещи по тези места са важни за разбирането на конфликта. А да разбираме един конфликт може да помогне на нас самите да не допускаме грешки, правени в миналото или в държави и общества около нас.

Няколко съвета за журналисти в конфликтни зони:

- Осигуряване на застраховка: има вариант през „Репортери без граници“, който е ориентиран най-вече към журналисти на свободна практика, евтина е и покрива спешна медицинска помощ. Добре е да се помисли за застраховка, която включва и отвличане.

- Оборудване: носете каска, бронежилетка и медицински комплект. Ако сте в Израел и Палестина, внимавайте с печатите от израелските власти, тъй като има страни в Близкия изток, които няма да ви допуснат на територията си с такъв печат.

- Запознайте се с опасностите: сред нещата, които трябва да знаете преди да отидете в някоя гореща точка, като Сирия например, е да разберете видовете оръжия, които се ползват и техния ефект (има куршуми, които преминават през по-тънки стени, химическо оръжие и т.н.). Важно е да знаете колко и какви са групите и страните, които участват в съответния конфликт, а най-вече да разберете възможно повече за района, в който ще сте и хората, които ще ви посрещнат.

- Дръжте други информирани за движението ви: хубаво е при първа възможност да държите някой близък или колега информиран къде точно се намирате и къде смятате да отидете, определяйте срокове преди следващото ви възможно включване.

- Имайте план: не е важно само да се потопите във фронтовата линия. Много рядко истинските истории се намират там. Да, ще видите стрелби, сблъсъци, загиващи хора, но повечето разкази и хора, които биха могли да ви ги разкажат, не се намират на самата фронтова линия. Преди да тръгнете към такава територия с активни бойни действия, уверете се, че рискът е приемлив и че имате път за изтегляне от там.

Анализът е подготвен в рамките на проекта Медиатор, изпълняван от АЕЖ - България с подкрепата на фондация "Америка за България". Текстът е публикуван на страницата на АЕЖ-България.

Още по темата

12/02/2015

Интервю

Петко Георгиев: Заради гнилите ябълки в журналистиката и общата оценка е ниска

07/01/2015

Общество

Преподаватели от факултета по журналистика в защита на свободното слово

31/10/2013

Анализи

Ти си неудобна тема. Ти си бежанец

29/08/2013

Анализи

Иска ли Обама наистина да удари Сирия?