Петко Георгиев: Заради гнилите ябълки в журналистиката и общата оценка е ниска

Петко Георгиев е един от българските журналисти, доказал неведнъж, че свободата да изрязваш позицията си е трудна, но не и невъзможна и от ефира на БНТ и Нова телевизия, и през честотата на радио "Витоша" и "Свободна Европа. Последната класация на международната организация "Репортери без граници" ни отрежда незавидното 106-о място по свобода на словото. Бедствена ли е ситуацията в родните медии, кои са причните за "несвободата" да изразяваш позицията си, за ролята на медиите в раздвижването на общественото съзнание и за очакванията на аудиторията разказва в интервюто си журналиста Петко Георгиев.

България е на 106-о място по свобода на словото според последната класация на международната организация "Репортери без граници". Бедствена ли е ситуацията с българските медии след като страни като Уганда и Непал са преди нас?

Ситуацията не се е променила радикално у нас през изминалата година. Сривът с 6 пункта надолу според мен се дължи повече на размествания на другите държави, с които сме близки до оценка по тези шест критерия. Положението на родните медии е достатъчно лошо, но мисля, че ниското ни класиране в таблицата на последната класация на международната организация "Репортери без граници" се дължи на няколко конкретни случая за миналата година.

На първо място натискът оказан от Комисията за финансов надзор върху някои медии и наложените санкции, на второ място натискът, който се оказваше върху журналистите, отразяващи протестите - социални и електронни медии. Това са най-отчетливите случаи, които ни дават лош атестат. В същото време искам да подчертая, че 106-ата позиция, която заемаме не бива да се разбира като абсолютно измерение. Като разгледаме внимателно класацията на "Репортери без граница" не може да не ни направи впечатление, че преди нас са държави, в които медиите са в относително много по-добро състояние от това в България. Очакванията на българското общество, на българските читатели към медии ни са много по-високи, а голяма част от тях те не успяват за съжаление да изпълнят. От личен опит мога да споделя, че медиите в държави като Косово, Бутан и др., които са напред в класацията не са по-добри, просто ние сме по-взискателни към информацията, нашите очаквания са по-големи.

Всеки, който се опита да измери с една цифра цялото разнообразие от медии в една държава рискува да бъде много субективен. В България има различни медии: има изключително добри, професионални, а други т.нар. "бухалки", които се използват само за прокарване на нечии, политически или корпоративни интереси. Ако между двете групи направим средно аритметична оценка би могло да се получи някакво прилично число. Нека да гледаме по-обективно на нещата: да видим голяма част от българската аудитория от какъв тип медии получава своята информация. И тогава картинката със свободата на словото би била далеч по-добра, защото все пак едно преобладаващо мнозинство от електронните и онлайн медии, които са вече в основата на предоставянето на информация имат своите сравнително добри професионални стандарти и се радват на вниманието на по-голямата част от българското общество. Има много качествени медии, които публикуват качествено съдържание, но обществото ни абсолютно разбираемо е разтревожено от потресаващото поведение на другите, на т. нар. медии "бухалки",  както и от навлизането на нови пропагандни медийни платформи, или други заимствани по-скоро от областта на тайните служби, в които липсва всякакво нормално медийно съдържание. Това са сериозните проблеми и причини за притеснение.

Ако разгледаме внимателно класациите през годините на международната организация "Репортери без граници" през 2003 година сме били на 35-о място. Очакванията на обществото ни ли тогава са били по-ниски или родните медии са били по-демократични?

Предполагам, че става дума най-вече за вътрешна оценка, за оценка на удовлетворението както на журналистите, така и на четящата аудитория от съдържанието на медиите. Безспорно е, че от 2003 година насам очакванията ни са силно повишени от това, че България все пак вече е член на ЕС и една от страните, които все пак са постигнали част от своите стратегически цели в хода на прехода. Нормално е от тогава до сега нашите очаквания като граждани и като журналисти да са повишени. От една страна растат очакванията, от друга спада качеството на предлагането и това обяснява спада в класацията от 35-о до 106-о място.

Имат ли медиите днес достатъчно морал да се саморегулират след като и парите са определящ фактор?

Ако говорим за медиите като цяло ще трябва да си отговорим - не, но това не би било обективно, защото ще подцени много медии, стотици колеги, които работят според изискванията на професионалния морал и стандарт. Това, че съществува група от медии, които не спазват абсолютно никакви не професионални, а обикновени човешки стандарти не омаловажава, а даже напротив усилва достойнството на останалите, които се опитват да се борят въпреки състоянието на средата и да публикуват или излъчват качествено съдържание. На тях трябва да отдадем дължимото уважение, че съществуват въпреки нелоялната конкуренция.

Осветляването на собствеността на медиите няма шанс да се случи в скоро време. До колко се отразява това на свободата на словото?

Естествено, че това е ужасен факт, защото на пазара има достатъчно на брой медии, които не се издържат от реклама или тираж, а съществуват само, за да прокарват някаква конкретна корпоративна политика. Това несъмнено изкривява целия медиен пазар и прави трудно оцеляването на всички останали. Видимите измерения на "медиите бухалки", които   използват изданията си като пропагандни машини влошава средата за всички. Не виждам как това би могло да бъде решено само по себе си само чрез регулационни механизми. Вестниците, които са трибуна на нечии интереси и се държат по този начин, губят тиражи, сочат последните изследвания. Сривът в продажбите им не е само заради навлизането на Интернет. Причината е в това, че читателите развиват една повишена степен на нетърпимост и непоносимост спрямо пошлата пропаганда, която струи от страниците им. Затова и все по-рядко посягат към печатните издания, а това е тенденция, която се отчита от няколко години. Всички изследвания показват, че печатните издания обхващат само 3 до 5 % от информационната среда в България, така че съществува някакъв само регулационен механизъм. През последните 1-2 години подобен тип публикации - пропагадни навлизат и в някои нови онлайн издания, но се надявам, че нарастващата нетърпимост и медийна грамотност на обществото ще послужи като имунна система пред навлизането на подобен тип пропагандни платформи.

Пада ли надолу общественият статус на професията журналист?

Без съмнение, това е една дългосрочна тенденция. Ако използвам един популярен в обществото ни израз от последните дни - гнилите ябълки като ги поставите в един куп, редом до останалите, те развалят и общата картинка. Да, те несъмнено не са мнозинство, но е достатъчно да има няколко фрапиращи случая на разминаване между професионални стандарти и медийно съдържание, както и между начините, по които то бива представено са да се влоши средата. Болестта на гнилите ябълки в журналистиката се пренася върху всички за съжаление. От година на година публичният статус и уважението към професията пада ниско надолу.

Журналистът е творец, но е и наемен работник. Ако трябва днес да посъветвате един млад стажант, който чете, че сме по зле от Уганда и Непал по свобода на словото какво бихте му казали? Как да отстоява свободата си и да не се чувства стока?

Много сложен въпрос. Младият журналист трябва да избира къде отива на работа или трябва да работи само за себе си - няма средно положение да се запази независим. Има медии, в които човек не прави компромис със съвестта си, а други, в които всичко е компромис там пишеш това, което ти кажат. В първия вариант ставаш журналист, във втория се превръщащ в продавач на нечии чужди пропагандни идеи срещу заплащане. Има една група медии, които само на външен вид изглеждат такива, а иначе са "бухалки", които защитават нечии корпоративни интереси. Заради гнилите ябълки в журналистика и общата оценка е ниска, но искам да подчертая, че все още съществуват достатъчно на брой медии, а и журналисти, които работят по съвест и си гледат работата както трябва.

Още по темата

12/02/2015

Анализи и Коментари

За Уганда, свободата на словото и Последния крал на Шотландия

12/02/2015

Общество

България се срина до 106-то място по свобода на словото, Уганда и Непал преди нас

23/07/2014

Политика

"Репортери без граници" към парламента: Превръщате банките в непревземаема крепост

Следете новините ни в GoogleNews