Иска ли Обама наистина да удари Сирия?

Последна промяна на 29 август 2013 в 13:16 13549 19

Руслан Трад
Руслан Трад

Руслан Трад

Новините от Сирия стават все по-ужасяващи. На 21 август бе използвано химическо оръжие в предградията на Дамаск. И докато започна спор кой точно е използвал тези газове и защо се стигна дотук, сянката на военния отговор за това деяние надвисва все повече над Сирия. И все пак...

Щатите и техните съюзници със сигурност не подхождат с голям ентусиазъм, може би им се е искало президентът Барак Обама да не беше определял „червена линия“ през август 2012 година, защото сега всички са изправени пред някои трудни въпроси.

Вече стана ясно, че британската армия струпва сили в базата си в Кипър, само на 130 км от сирийското крайбрежие. Френският самолетоносач „Шарл де Гол“ пък ще се присъедини към американските сили в Източното Средиземноморие. Президентът Обама заяви, че първоначалните удари могат да бъдат „съобщение“, без да целят разрушаване на инфраструктурата на отбрана. Също така, Белият дом обяви, че не цели свалянето на Башар Асад, но не вижда мястото му в бъдещето на Сирия. Но какво би означавало отправянето на съобщения, когато сме свидетели на трета година конфликт в Сирия?

САЩ имат един огромен минус и поради това външната им политика е широко непопулярна: ужасяващото наследство на инвазиите в Ирак и Афганистан, а по-късно и с Либия. Доверието в международната общност е спаднало драстично, поради явното незачитане на международното право, когато се стигне до избор дали да бъде ударена дадена страна. За да се избегнат огромните грешки при предишни интервенции в Близкия изток, е необходимо преди това да се проучи добре обстановката: какви ще са проблемите с намесата, и най-вече какви ще са границите на атаката? Какво се очаква от нападението и какво следва? Иска ли се сваляне на режима на Асад или не? За каква част от бъдещето на Сирия е готова да поеме отговорност международната общност? Не на последно място – какви са регионалните рискове от подобна намеса?

Докато светът очаква евентуален военен отговор на използването на химическо оръжие в Дамаск, двата главни лагера – на онези, които са срещу войната, включващи главно русофили, и на онези, които подкрепят инвазията поради различни причини – се сблъскват дори и в Интернет, където се разпространяват снимки от войната в Ирак, за да се посочи, че това ще се случи и в Сирия.

Заради голямата рана, оставена от американската инвазия в Ирак през 2003 година, в момента се сравнява ставащото покрай сирийската криза с Ирак. Но има някои важни разлики, които се пропускат. На първо време Щатите не са готови за война. Ако съдим по политиката им на заклеймяване и затваряне на очи, си вадим извода, че в Белия дом не се интересуват дали ще има 100 000 или 200 000 жертви на репресии. В случая важно за Вашингтон е химическото оръжие да не стане заплаха за съюзника Израел, който все повече се опасява, че ако настане пълен хаос в Сирия, запасите от химическо оръжие ще отидат в неприятелски ръце. Самият Израел в момента седи пасивно на игралната маса, изчаквайки развитието на събитията. От гледна точка на статуквото Асад е по-изгоден за Тел Авив отколкото неясното бъдеще на Сирия, което може да се окаже опасно за границите. Да не забравяме, че Израел в момента има и вътрешни проблеми, като финансова криза и настроения срещу премиера Нетаняху. Само преди два дни в Западния бряг се стигна до сблъсъци с палестинци и бяха убити 3 души, което доведе до „отлагане“ на преговорите за мир.

Идеолозите на военната интервенция в Сирия взимат предвид всеки елемент. Сирия е добре откъм военна техника, макар и да понесе загуби покрай гражданската война. Русия се грижи да има постоянно доставки на оръжие и припаси, а най-вероятно са пристигнали и установките С300, които биха затруднили въздушните удари.

Реално липсата на ентусиазъм сред западните държави да не предприемат действия срещу Сирия не се обяснява единствено с руското вето, а и с притеснението от неясното бъдеще в района след евентуална инвазия. За тези притеснения спомага и разнообразието на опозиционни групи в Сирия, някои от които са считани за терористични организации и водят битки със самата Свободна сирийска армия.

Не по-малко важен факт е, че главните държави, които искат намеса, са страните от Залива, а не западните държави. Ако припомним какво стана по време на Войната в залива от 1991 година, ще видим, че тогава дори Сирия подкрепи ударите срещу Ирак. В момента повечето арабски страни са настроени срещу управлението на Асад до такава степен, че беше замразено членството на Сирия в Арабската лига – нещо нечувано досега.

Към важните фактори трябва да отнесем и ролята на Русия и Иран. За Москва в случая е най-важно да запази присъствие в района посредством базата си в крайбрежния сирийски град Тартус, както и да продава оръжие. В този ред на мисли, Русия най-вероятно няма да реагира при евентуална война в Сирия, за това намекна и руският външен министър Сергей Лавров. Иран, от друга страна, има по-важна роля. За Техеран загубата на влияние в Сирия означава геополитическа загуба, предвид това, че Дамаск служи за мост към иранските интереси в Ливан, където се намира едно от най-големите шиитски поселения извън Иран.

Накрая, не бива да забравяме някои факти, които в течение на гражданската война обществото изгуби от поглед. Химическото оръжие вече се използва от две години, първоначално в град Хомс и в малки количества. Станалото на 21 август в предградията на столицата Дамаск е кулминацията. Гражданската война в Сирия започна преди две години, след близо година на мирни протести и действия на активистите, ограничаващи се главно в организацията на мирна съпротива. В бунт демонстрациите се превърнаха след почти година на репресии и няколко хиляди жертви. В Ирак гражданската война започна вследствие на американската окупация и инвазия, довела сериозна дестабилизация на страната.

-------------

Руслан Трад е създател на първия български блог за Близкия изток - Intidar, както и на Форума за арабска култура. Завършва НГДЕК, учи PR в СУ. Занимава се с анализи на Близкия изток, Турция и Северна Африка. Две години е водил лекции в Дипломатическия институт.

Интересът му към тези теми е провокиран и от двойния му произход - единият от родителите му е от България, другият - от Сирия.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!