И двете имена на канадеца, за когото сега се говори най-много, са рядко подходящи за правене на публична кариера в неговата страна.

Първото – Джъстин, може еднакво добре да се прочете и на френски – Жустен, като и на двата езика смисловият оттенък е един: „справедлив“, „точен“, „праведен“.

А второто – Трюдо, не би оставило никой канадец равнодушен. То е името на мъжа, когото днес „Вашингтон пост“ припомни като „политическа легенда“ - Пиер Елиот Трюдо (1919 – 2000). Впрочем една от многото следи, врязани от него в историята и развитието на Канада, е, че тя става официално двуезична - английският и френският са равнопоставени.

Не е проста работа да си син на легенда, както личи от първите анализи за изненадващата победа на Либералната партия и за нейния лидер Джъстин Трюдо, нов министър-председател на Канада. Тези анализи неизменно се състоят от... една история за баща и син, и дълго ще запазят този дух. Нищо, че в изтощителната 78-дневна кампания Джъстин се стремеше да покаже собствен облик и стил, да се разграничи от Трюдо-старши, с когото иначе искрено се гордее.

За „младия вълк на канадската политика“ френският „Монд“ пише: „Дори отдавна да се опитва да се отърве от образа на баща си, успява трудно“.

Действително, коментарите за втората „Трюдомания“ гъмжат от явни или преувеличени прилики между двамата.

Снажният (1,88 м) и атлетичен Джъстин е бил боксьор и инструктор по сноуборд. Известно време е работил като охранител на реда в нощен бар. Но и Пиер Трюдо е бил запален спортист, а при едно околосветско пътешествие дори прекосява Китай с велосипед.

Джъстин Трюдо обича да се представя пред камерите със семейството си, със Софи Грегуар и техните три деца. Но и самият той, пише „Вашингтон пост“, „порасна пред очите на обществото, пътувайки по света заедно със своя баща“.

Новият канадски премиер е най-големият от тримата сина на Пиер Трюдо и Маргарет Синклер, 30-ина години по-млада от съпруга си. Той е 6-годишен, когато родителите му се развеждат, а Пиер Трюдо се оказва самотен татко.

„Почти толкова чаровен, колкото баща си – добавя още прилики „Монд“ - обличащ се със също толкова вкус, той има и същите либерални ценности.“

Що се отнася до облеклото, и двамата с лекота и естественост сменят официалния костюм с дънки – според случая. Съществената разлика, че Трюдо-старши правеше това във времена, когато то далеч не беше общоприето в публични изяви на политици.

Един от най-харизматичните държавници в света през 70-те години, Пиер Елиот Трюдо си падаше по екстравагантни постъпки, без обаче да предизвика с тях скандал. Такива прояви му подхождаха – и му ги прощаваха. Бяха го снимали как се пързаля по парапета на стълбище, или как импулсивно сяда зад джазбанда по време на рок изпълнение. След развода си неуморно ухажваше звезди; една от тях е Барбра Стрейзънд.

Ала не заради тази непринудена оригиналност му бяха признали ранга на „политическо животно“. Трюдо имаше далновидността, знанията и способността да прави смели, дори дръзки за времето си реформи и да прави за своята страна не просто политика, но и история.

През 1967 – 1968 г. като министър на правосъдието той прокарва законопроект за легализиране на развода, аборта и хомосексуализма. А по онова време мястото на подобни еретични идеи просто не беше в политиката, не беше в правителствените канцеларии, то беше в бунтарските младежки движения в Европа и Америка, в студентските вълнения във Франция, Германия и другаде.

Трюдо-старши е министър-председател на Канада в два периода с кратко прекъсване: в три правителства през 1968 – 1979 г. и после през 1980 – 1984 г.

Неведнъж е критикуван по най-различни въпроси, но и заслугите му са всепризнати.

Той прави много за укрепването на страната като мултикултурна, двуезична, но и единна. Това е особено трудна задача в период, когато движението за независимост на френскоговорящия Квебек е много силно и напористо. Съществен тласък за една „по-канадска Канада“ са и конституционните му реформи, насочени към пълна фактическа независимост от британската корона.

Убеден защитник на човешките права, Пиер Трюдо е в основата на национална Харта за правата и свободите, а през лятото на 1976 г. успява енергично да се пребори за премахване на смъртното наказание.

Авторитета и ролята на страната си той укрепва и с впечатляващи външнополитически стъпки, сред които най-запомнено е установяването на отношения с Китай (през 1970-та, 8 години преди САЩ) и с Куба (1976 г.).

Трамплин към неговите успехи в политиката е спечелената през 1968 г. битка за лидерство в Либералната партия и последващото й укрепване. Същото напълно се удаде и на Трюдо-младши. След изборния триумф на 19 октомври, коментатори припомнят негови думи от 2012 г., които добре илюстрират една настъпателна партийна стратегия: „Дадох си сметка, че имаме да привличаме пътници, докато строим влака в движение, без да забравяме да полагаме и релси“.

„Влак“ в добро състояние ще му е необходим, за да прокара намеренията си, които доста се отличават от курса на неговия предшественик, консерватора Стивън Харпър. Джъстин Трюдо смята да легализира марихуаната, да приеме в страната повече сирийски бежанци, да бъде по-активен в борБата против климатичните промени, да увеличи данъците за богатите и да вложи повече средства в инфраструктурата.

Баща и син си приличат и по много високото равнище на образованост. Но докато специалностите на Трюдо-старши са право, икономика и политически науки, знанията и интересите на Джъстин са инженерни, хуманитарни и екологически.

Критиците на победителя в последните избори предвещават, че той никога не би могъл да се сравнява с баща си. Но това май не е негов минус, ако вземем предвид думите на канадската историчка проф. Елиз Шение: „В интелектуално отношение почти всеки изглежда „лека категория“, сравнен с Пиер Трюдо“.

Каквито и да са приликите и разликите, в семейството има, разбира се, и приемственост. А съдбата някакси е решила да я покаже в печални поводи.

През 1998 г. най-малкият син на Пиер Трюдо – запаленият скиор Мишел, загива в лавина на 22 години. За Джъстин – по неговите думи – това става повод за обществена активност. Той подема кампания сред любителите на зимни спортове за по-безопасно каране, за избягване на рисковете в неизвестни терени.

А през 2000 г. Трюдо-старши умира от рак на простатата. Словото на Джъстин на погребението му е излъчено по телевизията и прави силно впечатление. Тогава за първи път се чуват предположения, че младият мъж може би има бъдеще в политиката.

Остава да се види докъде ще стигне една друга прилика, която отбелязват отделни наблюдатели в Канада. Приликата с... Барак Обама, също очаровал избирателите с полъх на надежда, с мечта за промяна.

Още по темата

21/10/2015

Свят

Канада изтегля изтребители от Сирия

20/10/2015

Свят

Вижте новия премиер на Канада (снимки)

20/10/2015

Свят

Обрат в Канада: либералите са на власт след 10-годишно управление на консверваторите

12/11/2014

Свят

Канада унищожи артилерийски позиции на ислямистите