Quantcast

Славой Жижек: Кой ще научи великите сили на добри обноски?

OFFNews Последна промяна на 04 юни 2014 в 17:34 7881 0

Снимка wikimedia

Славой Жижек.

Славой Жижек, "Гардиън"

Да познаваш обществото не означава да познаваш само формалните правила в него. Трябва да си наясно и как се прилагат те: кога да ги използваш, кога да ги нарушаваш, кога да отказваш офертата, която ти се предлага. А също и кога на практика си задължен да направиш нещо, но при това трябва да се преструваш, че го правиш доброволно - в рамките на своя свободен избор.

Замислете се например за парадоксалната ситуация, в която човек прави някакво предложение, само за да бъде отхвърлено. Когато богатият ми чичо ме кани на ресторант, и двамата знаем, че той ще плати сметката. При все това, аз трябва да поискам да платя половината. Но представете си изненадата ми, ако чичо ми някой път вземе, че каже: "Добре, щом искаш, плащай!"

Подобен проблем съществуваше в годините на хаоса в постсъветска Русия при президента Елцин. Макар че правните норми бяха добре известни, тъй като останаха такива, каквито бяха и в Съветския съюз, сложната система на подразбиращите се неписани правила, които стояха в основата на обществената организация, просто се разпадна.

В СССР, ако човек искаше да го лекуват по-добре в болницата, детето му да бъде прието в престижен ВУЗ, да получи нов апартамент, ако имаше претенции към властите или биваше привикан в съда, той знаеше какви са съществуващите негласни правила, за да постигне целта си. Беше ясно към кого да се обърнеш, на кого да платиш под масата, какво можеш и какво не можеш да правиш.

След разпадането на СССР едно от най-неудобните обстоятелства във всекидневието за обикновените хора беше именно това, че неписаните правила станаха много разтегливи и неясни. Хората просто не знаеха какво да правят, как да се отнасят към формалните правни норми, какво могат да игнорират и кога всичко се свежда до подкуп.

Една от функциите на организираната престъпност по онова време се състоеше в обезпечаването на един вид псевдозаконност. Ако например някой клиент задлъжнееше към собственик на малка фирма, последният се обръщаше към "покрива си", тоест към мафиотската организация, под чието покровителство функционира. Тя решаваше проблема му, защото държавната правна система беше неефективна.

Стабилизацията на обществото при Путин се дължи главно на това, че неписаните правила пак станаха ясни и разбираеми. И хората отново започнаха да се ориентират в сложната паяжина на социалните връзки и отношения.

В международната политика обаче още не сме достигнали до това равнище. През 90-те години отношенията между западните страни и Русия се регулираха от един мълчалив пакт. Западът се отнасяше към Русия като към велика сила, но при едно условие: Русия да не постъпва като такава.

Но какво се случва, когато човек приема предложението, което му е направено, само за да го отхвърли? Ами ако Русия започне да се държи като велика сила? Тази ситуация се превръща в истинска катастрофа, която заплашва цялата съществуваща система от отношения, както показаха събитията в Грузия преди пет години.

На Русия ѝ омръзна само формално да я приемат като велика сила и тя започна да действа като такава.

Как се стигна дотук? "Американският век" завърши и встъпихме в период, в който се формират множество центрове на глобалния капитализъм. В САЩ, Европа, Китай, както и в Латинска Америка, капиталистическите системи си имат определена специфика.

САЩ залага на неолибералния капитализъм, Европа символизира онова, което остана от социалната държава, Китай – това е авторитарният капитализъм, а Латинска Америка върви по пътя на популисткия капитализъм.

Когато опитите на САЩ да се наложи като единствена велика сила и световен жандарм претърпяха неуспех, се появи необходимостта да бъдат установени правила на взаимодействие между тези локални центрове в случаите, когато интересите им си противоречат.

Именно затова настоящият период потенциално е много по-опасен, отколкото може би ни се струва.

По време на Студената война правилата на поведение на световната сцена бяха пределно ясни и разбираеми. Гаранция за спазването им беше доктрината на взаимно гарантираното унищожение на великите сили.
Когато СССР наруши неписаните правила и нахлу в Афганистан, той плати изключително висока цена за това посегателство срещу правилата. Войната в Афганистан се превърна в началото на края на Съветския съюз.

Днес старите и новите велики сили се изпробват една друга, опитвайки да наложат своето виждане за международните правила и експериментират, използвайки собствените си "подставени лица" – роля, която се пада, разбира се, на по-малките нации и страни.

Философът Карл Попър оценява оцени високо научната проверка на хипотезите, като изтъква, че по този начин ние оставяме хипотезите ни да загинат вместо самите нас.

В днешния етап на изпитания и проби вместо големите държави травми и рани понасят малките – първо Грузия, а сега и Украйна.

Макар че официално се издигат високоморални аргументи, касаещи темата за свободите и правата на човека, характерът на тази игра е пределно ясен. Събитията в Украйна са един вид втори епизод на грузинската криза.

Това е поредният етап на геополитическата борба за власт в условията на нерегулирания многополярен свят.

Със сигурност е дошло времето новите и старите велики сили да бъдат научени на добри обноски. Но кой би могъл да го направи? Очевидно е, че това би било по силите единствено на някакво наднационално образувание.

Преди над 200 години Имануел Кант е съзрял необходимостта от създаването на транснационален правен ред, обусловена от развитието на глобалното общество. В трактата си "Вечният мир" той е написал: "Тясната в една или друга степен общност на народите на земята се разви до такава степен, че нарушаване на правата на едно място се усеща навсякъде другаде. От това следва, че идеята за правото на гражданите на света не е нито фантастична, нито пресилена."

Но тук стигаме до онова, което можем да окачествим като принципното противоречие на новия световен ред (ако ни бъде позволено да използваме този стар маоистки термин). Става дума за невъзможността да бъде създаден глобален политически ред, съответстващ на глобалната капиталистическа икономика.

Ами ако не е възможно да съществува световна демокрация или представително световно правителство – не само заради емпирични ограничения, а по причини от структурен характер? Ако глобалната пазарна икономика не може да се организира пряко като глобална либерална демокрация с избори по целия свят?

В настоящата епоха на глобализацията ние си плащаме за това принципно противоречие. Старите натрапчиви идеи и специфичните и доста съществени етнически, религиозни и културни особености и самооценки си отмъщават, като надигат глава с нова сила.

Днешните затруднения се определят именно от това напрежение: свободното стокообращение в света се придружава от нарастващо разединение в социалната сфера. След падането на Берлинската стена и възникването на световния пазар навсякъде започнаха да изникват нови стени, разделящи народите и техните култури. Може да се каже, че от премахването на това напрежение зависи самото оцеляване на човечеството.

Славой Жижек е световноизвестен словенски социолог, философ и културолог, който използва масовата култура, за да обясни теорията на Жак Лакан, и теорията на Жак Лакан — за да обясни политиката и масовата култура. Твърди, че е съвременен марксист. През последните 20 години Славой Жижек участва в повече от 350 международни симпозиуми по философия и психоанализа в 20 страни. През 1990 г. се кандидатира за президент на Република Словения.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !