Приликата между Девети септември и Орбан

Коментар на доц. Г. Лозанов за събитията от изминалата седмица

Последна промяна на 10 септември 2017 в 20:21 2467 8

Снимка Bulgaria ON AIR

Коментарът на доц. Георги Лозанов за събитията от седмицата е от предаването му "Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR.

Девети септември отдавна е забравен от историята, но не и празничното му честване. БСП с някаква отмъстителна упоритост продължава да организира на тази дата тържества из цялата страна. Сега, когато те не са резултат на държавна принуда, както преди Десети ноември, няма по какъв друг начин да бъдат определени, освен като политически абсурдизъм. Или най-малкото като хепънинг, създаден за да пародира националната съдба. Защото вън от партийните изгоди и персоналните илюзии, е факт, че това е началото на третата голяма загуба на суверенитет, съответно след падането на България под византийска и под османска власт. Вярно, че „по документи” държавата остава самостоятелна, но така или иначе политиката й се определя от Москва. И всеки опит за отклонение води след себе си танковете, както у нас така и не става, но става в Унгария през 1956 и в Чехословакия през 1968 година.

В такъв порядък можем да се организираме и хепънинг – пародия на толерантността към поробителя, за честване на 17 юли 1393 година, да речем, когато турците превземат столицата на Второто българско царство. А и въобще в самоиронична асиметрия да обявим в националния календар заедно с Деня на независимостта и Ден на зависимостта. Не малко институции и отделни публични лица ще имат основание да го припознаят за свой празник.

Размяната на остри мнения по повод на заличените кръстовете от църквата на остров Санторини в снимките върху опаковки на гръцки хранителни продукти продължи и тази седмица. Случаят сам по себе си едва ли заслужаваше толкова широк дебат, но той повдигна особено болезнен за днешната европейска култура въпрос: докъде се простират границите на толерантността към различния – мюсюлманин, бежанец, гей и пр. И трябва ли заради него да жертваме символите на собствената си идентичност. Отговорът, разбира се, може да бъде единствено „не”, защото иначе либерализмът се превръща в своето обратно – във фанатизъм.

Специално по отношение на религиозните символи канон може да има при употребата им само в храма и ритуала. В светска среда всеки е свободен да ги тълкува и поставя според собствените си разбирания, включително и да ги осмива като карикатуристите от „Шарли Ебдо”. Там те вече не принадлежат на ничия вяра, а на културата като цяло. Същото се отнася и за останалите външни прояви на идентичността – от бурката до прайда, от свещеническото расо до целувката между влюбени на моста.

Въпросът е публичното самозаявяване да не бъде хулиганство, манифестирането на символи да не нарушава законите. Оттам нататък никой не може да иска да се откажеш от тях, да ги цензурира. Върху опаковките може да има и кръстове, и полумесеци, шоу звездите да се наричат и Мадона, та и Младенец, върху фланелките да е отпечатан и Че Гевара, и американското знаме, локумът да е кръстен и „Път към Европа” и „Октомврийска революция”.

Поне в Европа и САЩ е така, за щастие. Все още е така… Докато в резултат на агресивните опити либерализмът да бъде изкаран главен виновник за всички кризи на демократичния свят и той в самозащита не се фанатизира. Не случайно сигналът за такъв риск – този с изтритите кръстове, дойде тъкмо от Германия, страната която все по-самотно се опитва да удържа либералния ред на континента.

Насреща стоят политици като Виктор Орбан, който, преследвайки моментните си интереси, тази седмица се опита да прокара ново разделение между държавите в ЕС – на такива с и без колониално минало. Колкото някой на свой ред да му припомни исторически по-близкото разделение между държави с и без комунистическо минало. Въобще един от най-лесните начини да убиеш настоящето е да го замериш с камък от миналото.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

800

8

IK

14.09 2017 в 11:46

Винаги съм се чудел, при положение, че тоталитарният режим в България е обявен за престъпен, а БСП имат претенции относно наследството на БСП (напр. Булзуджа) и се титуловат като 100-летница, защо никой не ги съди? Защо тази партия не е забранена??

983

7

stoyiv

12.09 2017 в 19:03

"...в резултат на агресивните опити либерализмът да бъде изкаран главен виновник за всички кризи на демократичния свят и той в самозащита не се фанатизира..."
Глупости на търкалета гогопапийонкови! Точно обратното стана. Либерализмът бе подменен с псевдо-либерални фанатични догми, съчетан успешно с глобализъм и яростно левичарство, което пък породи съпротивата срещу този мним либерализъм.

3965

3

Hissarion

11.09 2017 в 10:06

Един призрак диша във врата на това несвързано съчинение и това е призрака на фашизма. Професорът-пудел мефистофелски пропуска какво точно се чества на 9-ти Септември, подменяйки го със старата партенка за "окупацията". Именно колониалните придобивки на някои държави са в дъното на зараждането на компенсаторния механизъм на фашизма в други. Тук невинни няма.

1035

2

yoghurt

11.09 2017 в 00:41

Чуден текст, само че твърдението, че "Кръстът не принадлежи на вярата, ами на културата" е меко казано несериозно, точно преди Кръстовден този четвъртък. Кръстът преди всичко е символ. Този символ за едни означава едно, за други - друго. Но като символ той води единствено към вярата, към жертвата на Господ Иисус Христос за нас.
Исторически, културата довела до днешния технически прогрес, тръгва от вярата, от православното и единствено християнство. Нито китайците, нито плементата в Африка, нито маите и ацтеките не тръгват да завладяват света. Тръгват да го завладяват, да го "просвещават" еретиците християни на Запад. Развращавайки вярата, използвайки я, ни докарват до положението в което се намираме - тотална ценностна, екологична и културна катастрофа на фона на технически прогрес и изместването на човека от машината.
Но да се върнем на темата, наистина днес всеки сам си измисля "културата" . Но това култура ли е?