Имат ли право бежанците на съчувствие?

Коментар на доц. Георги Лозанов на събитията от седмицата

Последна промяна на 11 юни 2017 в 20:33 5065 9

Снимка Тв Bulgaria ON AIR

Доц. Георги Лозанов

Влязохме в ЕС с надеждата, че най-после бъдещето ни няма да се решава от нашите политици – наследници на комунизма и родени от травмите на прехода. Или поне не само от тях, а в общност с устойчиво демократично минало. Вместо това, тази седмица Станишев, Сакскуборготски и Борисов по покана на първия решиха, че именно те трябва да обсъдят бъдещето на ЕС. Новината сякаш завъртя стрелките на часовника на обратно. Има такива модели в магазините за майтапчийски сувенири.

Разправията между Елена Йончева и Валери Симеонов за оградата от неръждавейка по границата засили тягостното усещане за връзка: национална сигурност – обществени поръчки и патриотизъм – келепир. Тече частично преразпределение на благата – социалистите на свой ред се опитват да извлекат политическа полза от оградата, като обвинят националистите в корупция при строежа й.

Едва ли е важно кой крив, кой прав, а и в случая прави май няма. Важното е, че напълно се забрави трагедията с деветимата бежанци, загинали в катастрофа край Пазарджик само преди дни. Изпариха се и последните прояви на съчувствие към тях, ако въобще го е имало.

Политиците ни, колкото и да се карат помежду си, излъчват едно единствено общо послание по въпроса: не бежанците са заплашените, а те са заплаха за нас. Нека обаче само за миг да си представим какъв живот трябва да са имали тези хора, за да са готови да го поверят на алчни каналджии и да се наблъскат в разпадащ се микробус без прозорци, шофиран неизвестно от кого, неизвестно накъде.

Националните интереси не са над всичко, над тях е интересът към човека. И от негова гледна точка националните граници не са нищо повече от политическа измислица, да не говорим за оградите по тях.

И пак нараненото национално чувство беше водещо в гнева към шведския турист, изритал безпричинно камериерка в хотел на Слънчев бряг. Докога ще търпим пияни чужденци да ни унижават! Няма такова нещо – става дума за персонално безобразие без общностни отличителни знаци, какъвто беше и ритникът на нашия съгражданин в берлинското метро. Инцидентът няма междукултурни значения, предполага само закон, следствие, съд и солено обезщетение за потърпевшата.

Ако оставим настрана, разбира се, нелепото изказване на Рагин, опитал се „под сурдинка” да направи от търговския интерес на хотелиерите национална кауза.

Склонни сме да откриваме проблем в случайни перипетии, но не и да го видим в драматични процеси, които ни засягат пряко. За няколко години лихвите на влоговете са паднали не 4, а 40 пъти. Парите в банка вече не носят нищо, скоро ще трябва да плащаме за съхранението им, като че ли ги оставяме на гардероб. Възможната печалба от спестяванията на хората, а това значи от труда им, обаче едва ли се е изпарила във въздуха. Отишла е някъде другаде. Дали това е цената на световната финансова криза, която продължава в собствения ти джоб, или така всеки по малко плаща задълженията на КТБ, или е начин сривът в икономиката да остане невидим, или този в банковата система…

Когато ти взимат нещо, е добре поне да разбереш кой го прави.

Коментарът на доц. Г. Лозанов е от авторското му предаване "Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1013

9

helleborus

15.06 2017 в 11:23

Изобщо не мислите за Човека. Човекът се нуждае от подкрепящата го среда, която да го поддържа духом и телом. Учените защитават всеки вид, като защитават неговата територия и естествена организация. За да защитим птиците, защитаваме цялото езеро. Подобно човекът се нуждае от своите крепости. Първо това е семейството, толкова убедително атакувано от либералите. Те разглеждат всеки сам за себе си, правата на детето, правата на жените и т.н., но никога правата на семейството. После домът, границите, земята. Земята поддържа живота на обитателите й, те черпят от нея ресурси. Днес каквито и ресурси да се открият в България, либералите ще направят така, че някой субект да ги експлоатира, а общността нищо не получава. И културата. Културата не е нищо по-малко от правила, а те са въпрос на споразумение вътре в общността. Ако човечеството защитаваше всички обитатели на планетата вътре в собствените им екосистеми, без да им краде ресурсите и да им руши границите, нима животът им щеше да е лош?

18401

8

sottozero

12.06 2017 в 17:23



Батка, ми осветли ме какво е искало да каже кучето. Аз по-долу съм написал че не разбирам. Чакам,моля.

-1597

7

Както обикновено червеногъзите по-долу се правят на неразбрали посланието..Или пък наистина не могат да вдянат какво им казва човекът?

32136

6

Denis Rizanov

12.06 2017 в 08:51

Оставете на мира "шампиона по безличност", гого пингвина.
Еми трябва да се яде бе! И кой с каквото може, с това си изкарва прехраната. гого не прави изключение.
НеСеРеТе-то беше неговата Северна Корея, но пингвина не успя да стане неговия Ким Ир СЕМ!

5287

5

SC

11.06 2017 в 22:37

Такива увъртания са ненужни. Нещата са съвсем прости: поемаш риск - носиш си последствията. И аз съм правил много глупости, но не съм чакал някой да ме измъкне от тях.
В такива случаи се оправяш както можеш. Ако не можеш, си поемаш срама (или смъртта) и толкова.

88315

4

Не е се пише "СакскУборготски", Жорка, а "СакскобУрготски". Казва се "КобУрги", а не "кУборги" Язък ти за вишото.

Йончев, вместо непрекъснати редизайни да беше назначил един редактор-коректор?

18401

3

sottozero

11.06 2017 в 22:09


Някой може ли да ми обясни какво иска да каже тва проскубано куче с папийонка???? Да отива в Гейропа и да събира всичките мангали на света, защото те искали.

1000

2

Nerven

11.06 2017 в 21:47

Имат право само на дебела дряновица по гърба и дилдо в задниците! Понеже дилдата са скъпи, Гошко Лозанов да си лъсне чекийката!

-7790

1

Ал Кин

11.06 2017 в 21:17

Тъй де, линията между демокрацията и автокрацията, между европа и евразия, между цивилизацията и диващината се определя от предимството на индивида над националните или групови интереси.