Порталът за отворени данни - нула до нула

Иванка Ватева, координатор на Програма Достъп до информация (ПДИ) в Плевен. 

Порталът за отворени данни представлява единна, централна, публична уеб-базирана информационна система, която осигурява публикуването и управлението на информация за повторно използване в отворен, машинно-четим формат заедно със съответните метаданни. Платформата е изградена по начин, който позволява цялостното извличане на публикуваната информация или на части от нея.

Публикуването на публичната информация в отворен формат е задължение за организациите от публичния сектор съгласно Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор. Директивата се транспонира с изменения и допълнения на Закона за достъп до обществената информация и съответните подзаконови нормативни актове. Това гласи информативният текст в Портала с адрес https://opendata.government.bg/.

Към 15 август в него са регистрирани 362 организации – министерства, агенции, регионални държавни структури, областни и общински администрации. За сравнение – екипът на „Програма достъп до информация” прави своя Рейтинг на активната прозрачност, като проучва 565 (за 2016) интернет страници на административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публично правни субекти, задължени да предоставят информация, и независими органи на власт. Само общините в България са 265.

Проблемът не е само в това, че голяма част от задължените субекти не са регистрирани, но и във факта, че повече от половината уж присъстващи не са качили никакви данни.

С Решение №103 на Министерския съвет от 2015 е приет Списък от набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат. 119 са приоритетните набори от данни, като публикуването на платформата се извършва съгласно График на списъка с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат, приет на заседанието на Съвета за административната реформа на 5 март 2015. Към Решение №214 от 25 март т. г. Министерският съвет прие списък с 304 набора данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат. Според графика, до 30 април 2016 трябваше да бъдат публикувани 130, а към 31 юли 2016 – още 80 регистъра. Има 39 със срок 31 октомври и 55, чийто срок е 31 декември т.г.

Например, до 30 април би трябвало, но не са публикувани:

Публичен регистър на издадените лицензии и разрешения, Публичен регистър на удостоверенията за правоспособност и Публичен регистър на удостоверенията за правоспособност, издадени от лица, на които са издадени лицензии за специализирано обучение за дейности с източници на йонизиращи лъчения – и трите - от Агенцията за ядрено регулиране.

Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ би следвало да публикува Регистър на складовете за съхраняване на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, но това не е направено/ Агенцията изобщо не е регистрирана в Портала.

Също до 30 април 2016 от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се очакваха Статистически данни по различни критерии относно чужденците, търсещи международна закрила в Република България. Такива липсват и до днес.

Повечето общини не са изпълнили задължението си да публикуват в Портала Данни за бюджета и разходването му и Регистър на земи общинска собственост, отдадени под аренда/наем, а срокът за това бе 31.07.2016. Други пък са публикували тези и данни, за които крайните срокове още не са дошли. Но не се заблуждавайте - от големите числа под имената на някои институции - Община Димитровград например, изглежда отличник - с 23 публикации в портала, но 19 от тях са таблици с отдадените под наем ниви общинска собственост в селата от общината.

Да спрем с изброяването на несъществуващите данни, защото списъкът им е много по-дълъг от този на вписаните. Тъй като не са предвидени санкции за неизпълнение на задължението, това остава без последствия. При втората група, обаче, се явява друг проблем – безсмислено съществуване.

Да вземем изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, присъстваща с 15 набора данни. Един от тях е Регистър на предприятията и лицата, извършващи превози за собствена сметка. Той е валиден към 07.06.2015. Или присъствието на Изпълнителната агенция по околна среда - съмнителен е смисълът от присъствието на данни, последните от които са за 2014, например за измерените концентрации на фини прахови частици в атмосферния въздух. Куриоз, но последното въвеждане е от януари 2016, когато са въведени данните за… 2012.

Министерският съвет има всичко на всичко 14 набора данни в Портала.

За чест на областните дирекции „Земеделие”, те не изневеряват на статута си „непрозрачни”, като само една-единствена дирекция – тази в Шумен е поместила и то на 8 юли 2016, при краен срок 31 юли 2016 информация за определения размер на средното годишно рентно плащане по начин на трайно ползване на земеделските земи по землища за общините от област Шумен за стопанската 2014-2015. А ОДЗ Велико Търново - Pегистрираната на територията на ОДЗ Велико Търново земеделска, горска техника и машини за земни работи, актуална все пак - към 30 юни 2016.

Допускам, че проблемът е в „моя телевизор”, но какви са тези отворени данни, ако са във формат, който не може да бъде отворен от всеки компютър, таблет или смартфон, а така и не успях да се запозная с таблиците на МВР под названието „Статистически данни на престъпността”.

Същевременно, много от таблиците в Портала не са в табличен вид.

В Решение №214 от 25 март 2016 е записано още: „2. Отговорните администрации да започнат публикуването на съответните набори от данни съгласно сроковете в приложението. 3. След първоначалното публикуване на наборите от данни в сроковете по т. 2, отговорните администрации регулярно да актуализират публикуваните данни на Портала за отворени данни. 4. В срок до 30 септември 2016 заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи да внесе в Министерския съвет доклад за напредъка по публикуването в отворен формат на наборите от данни по т. 1.

Какво се разбира под „регулярно”, след като не е изрично посочен период, не е ясно, а какъв напредък ще бъде отчетен в края на септември предстои да научим.

„Предоставянето на открит достъп до публичните данни има както икономически ефекти, така и по-широко обществено значение. Част от тях са откриване на нови работни места и генериране и реализация на бизнес идеи с помощта на отворените набори от данни. Според оценка на Европейската комисия, предоставянето на открит достъп до данните и възможност за повторното им използване в европейски мащаб може да донесе икономически облаги на държавите членки на ЕС, на стойност приблизително 40 милиарда евро годишно”, четем отново на https://opendata.government.bg. Преди 2 месеца от кабинета отчетоха, че според проучване на Европейската комисия за зрелостта на отворените данни в Европейския съюз, от последните места през 2014 сега България е сред водещите 10 държави членки на ЕС и Европейското икономическо пространство за 2015, в групата, която задава трендовете. А според индекса на „Фондация отворено знание” (Open Knowledge Foundation), от 51-ва в света страната ни е вече 16-а.

Дали обаче това е защото ние сме по-добре или другите са по-зле от нас?

Какъв е интересът, респективно ползата от съществуването на Портала за отворени данни, очакваме да разберем от отговор на заявление по Закона за достъп до обществена информация за общия брой посещения в него и за най-търсените набори данни.

Още по темата

05/04/2016

Общество

Институциите масово съдени за отказ на достъп до информация

26/11/2015

Политика

Правят платформа за достъп до обществена информация

05/05/2015

Интервю

Адв. Александър Кашъмов: У нас тайните се оказаха по-важни от публичната информация

04/08/2014

Разследване

Сидеров носил не един, а два пистолета. Разрешил му го столичният психодиспансер

Следете новините ни в GoogleNews