Адв. Александър Кашъмов: У нас тайните се оказаха по-важни от публичната информация

Последна промяна на 05 май 2015 в 09:01 6303 0

Адв. Александър Кашъмов: У нас тайните се оказаха по-важни от публичната информация

Миналата седмица правителството внесе поправки в Закона за достъп до обществена информация. Това ще доведе ли до повече прозрачност в работата на институциите и има ли скрити подводни камъни в текстовете на поправките. Отговор на тези въпроси потърсихме от адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация".

Поправките в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) съобразени ли са с изразените от вас становища по тях?

Като цяло поправките са положителни, в правилната посока са. Ще допринесат за това самият режим за достъп до информация да се подобрява. Предвижда се например електронните заявления да не се подписват с електронен подпис. Досега имаше прецеденти, в които някои институции искат такъв подпис и това пречеше на търсенето на информация. С новите поправки се създават задължения да се предоставя информация и по интерет чрез имейли, като по този начин отпада изискването на някои учреждения за получаване на информацията на място. Отпада и протоколът, който се подписва при предоставяне на информацията за тези случаи. Разширява се приложното поле на понятието „материален носител“, в което се включват и документите.

Друга посока, в която се подобрява законът, е активното публикуване – има вече доста разпоредби. Бяха въведени повече категории информация, която трябва да се публикува на интернет страниците на институциите, като се създава и задължението да се попълват и нови категории информация, различни от изброените в закона.

Разширява ли се кръгът на институциите, които влизат в обсега на закона?

Има два големи компонента на промените. Единият е обществената информация и аз изброих някои от нещата. Другият компонент, това е така наречената „повторна употреба“. Трябва да е ясно, че тя се отнася към достъпа до цели бази данни, а не само към даден документ или група документи. Тук се включват музеите, архивите и библиотеките. Те не са длъжни за всичко да дават информация, но трябва определена информация да я подготвят за повторно използване.

Има нови по-силни задължения за публикуване в интернет, в това число, така наречените метаданни – които указват при какви условия се дава повторна употреба, на какви цени. С това режимът на повторната употреба се подобрява.

Какви са критиките ви по промените?

Нашата голяма критика е в това, че унифицирането на разходите за предоставянето на информацията би трябвало да обхваща и общините. Сега се оказва, че Общинският съвет на всяка община ще определя за всяка една от 265-те общини на какви цени да дава повторната употреба, което е директно против духа на европейската директива, чиято цел е да сложи един стандарт за минимизиране на разходите, да се уеднаквят и да станат прозрачни калкулациите. С промените се прави стъпка назад и в сравнение с правния режим от 2007 година – по сегашния закон трябва Министерският съвет да определя тази тарифа, друг е въпросът, че тя не е направена за тези седем години досега.

В частта за достъпа имаме притеснения за това, че не е засилен контролът, което ние искахме. До 2009 г. имаше министерство на държавната администрация, което все пак уеднаквяваше практиките, като сега никой не го прави. Ние за това препоръчвахме създаването на информационен комисар или пък има държави, при които националният омбудсман може да контролира това. Въпросът е в това някой да се занимава с жалбите на гражданите и така да се разтоварят съдилищата и освен това да дават указания какво да се прави.

Промените предвиждат създаването на единна електронна платформа, през която трябва да се подават и публикуват запитванията и отговорите по ЗДОИ. Това ще подобри ли даването на информация?

Това е предложение на Министерски съвет. Ние имаме своите притеснения. Тук веднага възниква въпросът за защитата на личните данни, защото имената и адресите на заявителите фигурират в техните заявления. Те се съдържат и в отговора или в решението за даване на достъп до информация или съответно отказа за даването ѝ. Това е една допълнителна работа, която не съм сигурен, че институциите си дават, че ще трябва да бъде осъществявана. Защото в противен случай ще се стигне до нарушаване на правото на защита на личните данни. Трябва и много голям капацитет за всичко това. Дори и много по-развити от нас в областта на достъпа до информация държави не са създали такава платформа.

Освен защитата на личните данни, можем ли да се съмняваме в опит за канализирано пропускане на обществена информация?

Това може да се превърне в средство за манипулация. Може да се превърне в някакво основание за неравнопоставеност – на заявленията, пуснати с цел да бъдат видими в платформата, може да се отговаря светкавично, докато отговорите на заявленията, подавани по стария ред, може да се забавят. До голяма степен един такъв инструмент е въпрос на това как точно ще се управлява. Да не говорим, че в администрацията няма капацитет. От проучванията за прозрачност, които правят колегите ни от "Програма достъп до информация", се вижда, че няма отделни служители за достъп до обществена информация, за сметка например на служителите по сигурността на информацията. У нас тайните се оказаха по-важни от публичната информация.


В последните години гражданите научиха ли се да използват ЗДОИ, питат ли по-често?

Хората знаят все повече знаят. Средно 10 хил. души годишно питат. Това са и граждани, и журналисти, и неправителствени организации, и бизнес... Тъй като се развива много бързо интернет в последните години и активното публикуване от институциите е все по-голямо, е трудно да се прецени дали повече хора питат, защото броят на заявленията не се увеличава, но това може да се дължи просто на факта, че все повече документи и информация се публикува на официалните страници на институциите. От друга страна пък, постоянният брой на заявленията показва, че продължава да има интерес у гражданите.

Институциите научиха ли се да бъдат по-прозрачни и „ограмотиха“ ли се да заобикалят разпоредбите в ЗДОИ, за да не дадат исканата информация?

Всеки се „ограмотява“ според собствения си манталитет и практики. Защото много неща се промениха през тези години, отидоха напред. Но пък покрай знанието как да искаш информация, се натрупва и знанието как да не даваш и как да заобикаляш заявленията. Има практики и в двете посоки.

Това може би важи в пълна сила за службите за сигурност. Те могат ли да бъдат дисциплинирани и да дават повече информация?

Категорично могат да бъдат дисциплинирани. Аз смятам все пак, че и при службите има голям напредък. Когато заведохме едно от първите дела срещу Националната разузнавателна служба с покойната вече журналистка Зоя Димитрова, в службата нямаше деловодство и нямаше къде да бъде заведено заявлението за достъп до обществена информация. Много неща се промениха оттогава. Все пак службите се научиха, че и те имат задължения по този закон. Затова се правят и опити и трябва много да се внимава в парламента, когато се обсъжда пакетът от законопроекти за службите, защото вече веднъж беше направен опит те да бъдат измъкнати от обхвата на ЗДОИ. До това се стигна, след като вече бяха видели какъв трън е ЗДОИ.

Смятам все пак, че могат да се кажат и добри неща за службите в това отношение. За първи път пред две години бяха публикувани части от разработката „Галерия“ на страницата на ДАНС.

В същото време, в ръцете на заявителите е да се поработи върху отчетността на службите и прозрачността им. Защото трябва да е ясно какъв е обемът на класифицираните документи, какви документи са с изтекли срокове на защита, какви важни теми за обществото могат да се оповестят, за да можем да видим как са работили службите, какво се е случило в началото на прехода. Това са много важни и за обществото въпроси, и за това как работят самите служби, и как ще продължават да работят. Защото, това че те са тайни, не означава, че са безотчетни и не би трябвало да означава това в демокрацията.

В обхвата на ЗДОИ трябва ли да бъдат включени и партиите?

Имаше и такива опити в съдебната практика. Аз смятам, че партиите не са класически субект, дотолкова доколкото тук говорим за държавната власт, която идва от гражданите и се отлива в институциите. Разбира се партиите трябва да имат своите задължения за прозрачност. Например получаването на обществени средства ги прави задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 2. Тоест, партиите не са свещени крави и в частта, в която те получават държавна субсидия, те са длъжни да отговарят по ЗДОИ за това как я разходват.

От друга страна, не трябва да се забравя и това, че прекаленото задължаване със закони, може да доведе и до обратен ефект и по този начин партиите да бъдат атакуеми от свои конкуренти. Това е много силна конкурента среда. Както при търговците, където например има търговска тайна, която ги брани от нелоялна конкуренция, така и при партиите има смисъл да се пазят от една такава конкуренция.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !