Институциите масово съдени за отказ на достъп до информация

Много често отказът на институциите да предоставят достъп до обществена информация завършва със съдебни решения, които ги задължават да дадат исканата от граждани и журналисти информация. Това става ясно от годишния доклад на Програма Достъп до информация (ПДИ) за състоянието на достъпа до информация в България през 2015 г. 

В 49 случая от общо 68 съдебни решения съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация и едва в 19 случая в полза на администрацията. 

Най-питани през миналата година са били институциите от централната администрация. 117 са консултираните от ПДИ случаи, в които е искана информация от министерства, агенции и комисии. Най-честите откази за предоставяне на информация са свързани с тълкуването на понятието "обществена информация". Друг често използван повод за отказ е несъгласието на трето лице за оповестяване на исканата информация. Често става така, че дори лицето да не отговори конкретно съгласно ли е или не информацията да бъде предоставена, съответната институция отказва да я предостави на питащия. Различия в тълкуването на съда и институциите има и по отношение на информацията с надделяващ обществен интерес. Мълчаливите откази на институциите пък без изключение падат в съда. 

Най-търсещи информация са гражданите. През годината ПДИ е дала 141 консултации на граждани, 86 на неправителствени организации и 67 на журналисти. Най-търсената информация обикновено е свързана с изразходването на обществени средства. Това е така, защото немалка част от институциите на централната и местна власт не спазват изискването за активно предоставяне на информация. Друга тема, която често се радва на интерес сред питащите, е свързана със сигналите за корупция и вземането на решения. С въвеждане на изискването за публикуване на информация в секция "Профил на купувача", където се оповестява информация, свързана с обществените поръчки, са спаднали случаите на подаване на заявления за достъп до информация. 

Някои изменения в Закона за достъпа да обществената информация (ЗДОИ) носят известни негативи по отношение на прозрачността, отчитат от ПДИ. Въпреки че като цяло законът улеснява достъпа до информация, в него например няма изискване от институциите да публикуват информация за плащанията по сключени договори. От ПДИ отчитат също и това, че готвеният антикорупционен закон, също води до известно ограничаване на правото на достъп до информация. Става въпрос за публикуването на декларациите за имущество и конфликт на интереси само на лицата, заемащи висши публични длъжности. По този начин декларациите на близо 100 хил. държавни служители няма да са публични.

Друг съществен пропуск в промените на ЗДОИ е отказът за създаване на контролен орган, който да следи за уеднаквяване на практиките при институциите при даването или отказването да се дава информация. 

Още по темата

18/03/2016 Общество

Законът "Кунева" може и да попречи за ефективната борба с корупцията

15/03/2016 Европа

XXI век - приятел или враг на младото поколение?

05/05/2015 Интервю

Адв. Александър Кашъмов: У нас тайните се оказаха по-важни от публичната информация

Следете новините ни в GoogleNews