Много често отказът на институциите да предоставят достъп до обществена информация завършва със съдебни решения, които ги задължават да дадат исканата от граждани и журналисти информация. Това става ясно от годишния доклад на Програма Достъп до информация (ПДИ) за състоянието на достъпа до информация в България през 2015 г. 

В 49 случая от общо 68 съдебни решения съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация и едва в 19 случая в полза на администрацията. 

Най-питани през миналата година са били институциите от централната администрация. 117 са консултираните от ПДИ случаи, в които е искана информация от министерства, агенции и комисии. Най-честите откази за предоставяне на информация са свързани с тълкуването на понятието "обществена информация". Друг често използван повод за отказ е несъгласието на трето лице за оповестяване на исканата информация. Често става така, че дори лицето да не отговори конкретно съгласно ли е или не информацията да бъде предоставена, съответната институция отказва да я предостави на питащия. Различия в тълкуването на съда и институциите има и по отношение на информацията с надделяващ обществен интерес. Мълчаливите откази на институциите пък без изключение падат в съда. 

Най-търсещи информация са гражданите. През годината ПДИ е дала 141 консултации на граждани, 86 на неправителствени организации и 67 на журналисти. Най-търсената информация обикновено е свързана с изразходването на обществени средства. Това е така, защото немалка част от институциите на централната и местна власт не спазват изискването за активно предоставяне на информация. Друга тема, която често се радва на интерес сред питащите, е свързана със сигналите за корупция и вземането на решения. С въвеждане на изискването за публикуване на информация в секция "Профил на купувача", където се оповестява информация, свързана с обществените поръчки, са спаднали случаите на подаване на заявления за достъп до информация. 

Някои изменения в Закона за достъпа да обществената информация (ЗДОИ) носят известни негативи по отношение на прозрачността, отчитат от ПДИ. Въпреки че като цяло законът улеснява достъпа до информация, в него например няма изискване от институциите да публикуват информация за плащанията по сключени договори. От ПДИ отчитат също и това, че готвеният антикорупционен закон, също води до известно ограничаване на правото на достъп до информация. Става въпрос за публикуването на декларациите за имущество и конфликт на интереси само на лицата, заемащи висши публични длъжности. По този начин декларациите на близо 100 хил. държавни служители няма да са публични.

Друг съществен пропуск в промените на ЗДОИ е отказът за създаване на контролен орган, който да следи за уеднаквяване на практиките при институциите при даването или отказването да се дава информация. 

Още по темата

18/03/2016

Общество

Законът "Кунева" може и да попречи за ефективната борба с корупцията

15/03/2016

Европа

XXI век - приятел или враг на младото поколение?

05/05/2015

Интервю

Адв. Александър Кашъмов: У нас тайните се оказаха по-важни от публичната информация