Quantcast

„Ню Йорк таймс”: За ИДИЛ войната на терен е добре дошла

OFFNews Последна промяна на 09 декември 2015 в 09:15 3603 2

Офанзива

Снимка Ройтерс

Кюрди по време на неотдавнашното настъпление за отвоюване на гр. Синджар, в Ирак.

След като в небето над Сирия и Ирак вече гъмжи навалица от бойни самолети на най-мощните армии в света, все по-силно се чуват гласове, че няма как «Ислямска държава» да бъде победена с бомби. С други думи необходими са смазващи военни действия по суша. Изненадващо на този фон, в „Ню Йорк таймс” излезе статия, подписана Рукмини Калимаки, в която аргументирано се твърди, че и войната «на терен» не върши работа, и дори би довела до ефект, обратен на желания.

Публикуваме я тук с незначителни съкращения:

Докато дебатът как по-добре да сдържаме «Ислямска държава» бушува в западните столици, самите джихадисти пределно ясно уточниха нещо. Те искат Съединените щати и техните съюзници да бъдат въвлечени в сухопътна война.

Впрочем, когато Съединените щати първо завоюваха Ирак, един от най-ентусиазираните поддръжници на техния ход беше човекът, основал терористичната ядка, която пък по-късно стана «Ислямска държава» – Абу Мусаб ал-Заркауи. Той въодушевено нарече американската интервенция от 2003 г. «Благословеното Нашествие».


Пророчества

Неговата реакция за някои е неизвестна, а други я отхвърлят като празна реторика. Но тя сочи към едно от централните вярвания, мотивиращи терористичната групировка, овладяла обширни площи от Ирак и Сирия: Групировката базира своята идеология върху текстове на пророци, обявяващи, че ислямът ще победи след апокалиптична битка. А тя ще се разрази, след като западните армии вече са дошли в региона [на Близкия Изток].

Случи ли се такова нахлуване, «Ислямска държава» не само лесно ще обяви пророчеството за осъществено. Терористичната групировка би могла и да се възползва от случая за усилено вербуване на джихадисти - и то точно в момент, когато сякаш губи доброволци.

Отчасти на тази теория се позова президентът Обама в своята реч в неделя, когато каза, че Съединените щати трябва да преследват «устойчива победа». Иначе казано по-скоро въздушни удари и подкрепа за местни сили, сражаващи се против «Ислямска държава», отколкото изпращане на ново поколение американски войници в сухопътна офанзива.


Най-лошият капан

«Казвал съм го неведнъж: Тези пророчества ги има – заради тях нападението по суша би било най-лошият възможен капан. Те искат войски на земята. Защото вече са си ги представили.» Това каза Жан-Пиер Филию, професор по близкоизточни изследвания и политология в Париж. Той е автор на «Апокалипсисът в исляма», научен труд, изследващ писанието, въху което ислямистите базират своята идеология.

«Това е мощно въздействащ и емоционален разказ – поясно проф. Филию. - Той дава на потенциално вербуваните, както и на действащите бойци чувството, че не само са вътре в елита, но и че участват в съдбоносната финална битка.»

Пропагандата на «Ислямска държава» гъмжи от препратки към апокалиптичното пророчество за последното велико сражение. Експертите по тероризъм казват, че това е инструмент за вербуване. С него ИДИЛ продава на потенциалните си войници обещанието, че ще получат възможно най-прекия шанс да ударят западните интереси и ще помогнат за сбъдване на древните ислямски пророчества.


Имена на градове

Конкретните текстове, на които ислямистите се позовават, описват битка в Дабик, както и в ал-Амак, малки градове, които до днес съществуват в северна Сирия. Обратното броене започва, щом в Дабик са стъпили «римляните» - понятие, които джихадистите сега удобно разтеглят, за да включи то американците и техните съюзници.

Миналата година, когато активисти на «Ислямска държава» обезглавиха заложника Питър Кесиг, бивш рейнджър от армията на САЩ, те се постараха да извършат това в Дабик.

«Ето ни, погребваме първия американски кръстоносец в Дабик, жадно очакваме и останалите от вашите армии да пристигнат», обяви палачът.

Дабик сега се казва месечно онлайн списание на «Ислямска държава» и всеки негов следващ брой продължава да набива идеята за надвисналата битка на Страшния съд.

От друга страна, Амак е името, което джихадистите са избрали за тяхната полуофициална информационна агенция. Именно тя миналата седмица съобщи че двойката, която уби 14 души в Сен Бърнардино, Калифорния, е от «поддръжници» на ИДИЛ.


Да свети ли пясъкът?

Как да бъде разгромена «Ислямска държава», е въпрос на интензивна дискусия. Докато Съединените щати се подготвят за избори, републиканските претенденти натискат за нахлуване по суша. А сенаторът Тед Круз се зарича да прати терористите «в забвение с бомбен килим».

«Не знам дали пясъкът може да свети в тъмното, но ние ще пробваме», каза г-н Круз в събота по време на среща в кампанията.

Има възможност една сухопътна операция да успее. Но все пак някои опитни анализатори предупреждават, че самият акт на нахлуването ще играе в полза на групировката, с нейната «пророческа» агитация.

«За да се пречупи тази динамика, трябва да развенчаете пророчеството» казва проф. Филию. – Нужно е да го направите по пътя на военно поражение, например да превземете Рака. Но за това имате нужда от местните сили – от араби сунити.»

Това засега е подходът на администрацията на Обама, който въоръжи, а и достави подкрепа от въздуха на доста милиции в Северен Ирак и Сирия, надявайки се да даде местна облицовка на върха на меча. Резултатът беше двусмислен...


Предели на войнствеността

Усилието е ограничено от факта, че единствените жизнеспособни партньори засега са кюрдските отреди, които желаят да се бият само в ивица земя в северна Сияря, в земи предимно кюрдски.

Миналия месец град Синджар в северен Ирак, който беше» над 15 месеца под бруталната власт на «Ислямска държава", падна пред кюрдските сили за по-малко от 48 часа, след упорити атаки от американските щурмови самолети А-10.

Докато кюрдските сили напредваха, войниците на «Ислямска държава», минирали пътища и къщи, предпочетоха да побягнат вместо да се бият за града. И запалиха стотици автомобилни гуми, така че димът да затъмни тяхното оттегляне.

И все пак месец по-късно кюрдските сили напреднаха отвъд Синджар много малко. Техните командири дадоха да се разбере защо малко: в останалата част от района са предимно араби сунити, не кюрди.

Същата схема се е повтаряла и в съседна Сирия. Сирийските кюрдски сили бяха достигнали по-рано тази година село Ейн Еиса, само на 30 мили (48 км) северно от Рака, фактическата столица на провъзгласената от терористите «държава». Но останаха дотам.

«Не би било подходящо за нас да вървим по-нататък на юг», каза през лятото Редур Селил, говорител на тези бойци. В интервю той поясни че много от войниците са притеснени от перспективата да влизат в арабски земи.

* * *

Към сегашния момент САЩ и партньорите им не успяват да намерят съюзническа сила от араби сунити.

През октомври т. г. администрацията на Обама призна, че се е провалила програма за 500 милиона долара за обучаване на местни войници – мнозина от тях араби сунити. Така подкрепяната от САЩ нова сила, която да отскубне територии от «Ислямска държава», изглежда съществува само по име.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.12 2015 в 03:18

Много е забавно как зачестиха публикациите в западната преса как войната на терен щяла да е много лошо нещо! Последната която четох се позоваваше на някакви ислямски пророчества че ислямът щял да победи в сухопътна война, та муслитата щели да се мобилизират. Пък като се мобилизират, ка щяло да не победят американските войски? И това го пишеха пак същите мултигейкултурастчета от Ню Педал Таймс. Явно, някъде отгоре се дошли разпореждания, а може и нагъзвания да е имало, за които, както знаем, купнее всеки мултигейкултураст! На това всеки разумен човек обаче може да възрази така:
- Що стана, че не се замислихте за злините от сухопътната война, преди да влезете с войски в Ирак? Имаше ли там сухопътна война или не?
- Що стана, че не се замислихте за тези негативи, преди да влезете в Либия и махнете Кадафи, че ви бил трън в очите?

Ай да му се не видеше и аман от лицемерни публикации!

09.12 2015 в 10:54

Пропаганда!