Русия е пред тежка дилема: или капитулация в Украйна, или замразяване на конфликта

Преди месец мнозина обсъждаха перспективите за преговори между Украйна и Русия. Още тогава беше ясно, че никакви преговори няма да бъдат възможни, докато Москва не се откаже от военно-политическия си радикализъм или не успее да подобри собственото си положение на бойното поле.

От 20 май до средата на юни в руската армия трябва да се проведе ротация на наборните военнослужещи и на войниците по договор. Повече от 134 хиляди души, които бяха призовани през пролетта на 2021 г. и които не са подписали договор за професионална служба, трябва да бъдат уволнени.

На уволнение подлежат и професионалните войници, които през пролетта на 2020 г. са сключили стандартния двугодишен договор и които не са го продължили – това са още няколко десетки хиляди души. Общият брой на войниците по договор се оценява на 380-405 хиляди.

Отделен въпрос е общият брой на възвратимите и невъзвратимите загуби досега във войната в Украйна, които също отпадат от състава на въоръжените сили.

Кремъл все още съхранява готовност да воюва, но човешките и материалните ресурси са силно изтощени. Следват няколко варианта, от които трябва да се направи избор, вероятно в най-близките седмици.

Външнополитически троцкизъм: „нито война, нито мир“

Като най-вероятен в сегашните условия, този вариант предполага снижаване на интензивността на бойните действия, но без формално завършване на войната. За целта е необходимо руските войски да овладеят териториите, за които официално Клемъл претендира и да се закрепят на тези позиции. А Москва трябва да покаже готовност за някакво съглашение за прекратяване на огъня и да привлече на своя страна като минимум френската и германската дипломация. За реализацията на този вариант руската власт не е обременена нито от международното право, нито от морално-етични принципи, нито от елементарното изискване да спазва дадената дума. А като разменна монета Кремъл може да използва украинските военнопленници и гражданите, временно разселени от окупираните територии.

Проблемът при този вариант е, че окупираните територии са разорени и обезлюдени – икономическа пустиня, за чието удържане и контрол се изискват много сили и ресурси, при постоянни загуби сред окупационните войски - в резултат на обстрели и на партизански действия.

Дори т.нар. „сухопътен коридор“ към Крим няма никакъв икономически смисъл. Неговото значение е чисто военно – като териториален буфер, защитаващ окупирания полуостров и подходите към него, а така също запазващ постоянната заплаха срещу украинските пристанища в Черно море.

По същество става дума за „закрепване“ на завоеванията на Кремъл от 2014 г., което - при липсата на каквато и да било съзидателна стратегия - още повече ще изтощава и отслабва Русия.

При този вариант „удушаващите“ санкции няма да бъдат снети, а изразходваният военен потенциал ще остане трудно възстановим или въобще невъзстановим. По такъв начин само се отлага поражението и от дневния ред не се снема въпросът за възстановяване на териториалната цялост на Украйна, от който Украйна няма да се откаже.

Изтощаването на бойното поле, с перспектива военно поражение, води до отслабването на Русия и на други направления – тя може да загуби контрол над територии от постсъветското пространство, където съществуват замразени конфликти и непризнати „държави“.

Дългосрочното отслабване на Русия ще доведе не само до загубата на окупираните през 2014 г. територии в Донбас и Крим, но ще постави с острота и въпроса за изтеглянето от Приднестровието - Молдова, от Абхазия и Южна Осетия - Грузия, от Нагорни Карабах – Азербайджан и ще предизвика инициативи и действия за урегулиране на териториалните претенции на Япония – островите Итуруп, Конашир, Шикотан и островната група Хабомаи. Както и въпроса за границата с Естония.

Фактическа капитулация

Този вариант предполага изтегляне на руските войски на рубежа, който заемаха преди войната, на 23 февруари, и сключване на съглашение за прекратяване на огъня (без официално Кремъл да признае поражение). В светлината на последното развитие на обстановката на бойното поле, особено в Луганска област, това изглежда значително по-малко вероятно - в сравнение с първия вариант, но в условията на „война на изтощаване“ и евентуална мащабна военна помощ от чужбина за Украйна не бива да се изключва.

Възстановяването на положението на страните отпреди войната се изтъква от украинска страна като изрично условие за „превключване“ от военния към дипломатическия сценарий.

Отказът от завладяните от началото на агресията територии, връщането на всички пленници и депортирани, сключването на съглашение за прекратяване на огъня, което би осигурило и безопасност на Черноморския флот и за Кримския мост, може да се окаже приемливо за Москва. Това допълнително може да бъде подпомогнато от настойчивите пропагандни тезиси в руските медии, че войната се води не срещу Украйна, а срещу НАТО на територията на Украйна. При такъв вариант руският елит би могъл допълнително да съхрани консолидацията си около Кремъл, даже въпреки стремително съкращаващата се икономическа база.

Ескалация (след кратка пауза в бойните действия или без пауза)

Вариантът е с ниска вероятност, но не нулева. Цел на ескалацията би могла да бъде въвличането на НАТО (и преди всичко на САЩ) в преговорния процес за оказване на решителен натиск върху Украйна. Вариантът е максимално рискован за Москва. Но на фона на встъпването на Финландия и Швеция в НАТО и на ръста на военните доставки за Украйна, може да се оцени от Кремъл като приемлив.

Евентуална операция в Молдова, нанасяне на удар срещу доставките на въоръжение от Запада на територията на Полша или ограничени действия против страните от Балтика – подобни варианти не могат да бъдат изключени напълно.

Целта на подобна ескалация е не постигането на военна победа, а проверка на готовността на Запада да отстоява интересите на Украйна, или за прякото торпилиране на неговото единство.

Разбира се, това би могло да се постигне само на цената на още по-голяма икономическа и политическа изолация на Русия. Но при дипломатически успех, демонстриране на практика на липса на готовност на НАТО да воюва с Русия или начало на преговори за нова система на безопасност в Европа на условията на Русия, биха могли да се представят от руската пропаганда като огромен успех. При неуспех Кремъл може да премине към варианта „фактическа капитулация“.

Отсъстващият вариант: мирен договор

Това, което днес не се наблюдава, е готовност на Русия да седне на масата на преговорите, да сключи примирие и потенциално мирен договор и по-късно да го спазва.

Този вариант изглежда възможен само след сериозни политически и икономически промени вътре в Русия, с последваща стабилизация. А това е възможно само в резултат на евентуален военен разгром или мощна вътрешна турбулентност – преврат или революция, които са възможни само при евентуален разкол сред елита. Тези процеси обаче не се поддават на прогнозиране.

Следете новините ни в GoogleNews