''На Елиза'' може да се свири и така
Рано е да предположим кога 40 Fingers ще гастролират отново в България, но ние, които присъствахме на концерта им в пловдивския Амфитеатър, ще ги слушаме пак, и пак, и пак. Заразяват. Четири акустични китари и 40 изключително талантливи пръста озвучиха пловдивската нощ с виртуозни кавъри на класически произведения, поп и рок хитове, филмова музика.
Матео Бренчи, Емануеле Графити, Енрико Мария Миланези и Андреа Витори дойдоха у нас за първи път, учудиха се на многочислената публика - не подозирали, че са толкова популярни тук. Не подозираха и че тази публика ще пее с тях час по-късно.
Снимка: BG Sound Stage
Започнаха с музика, продължиха с още музика, докато дресираният зрител очакваше да кажат на компромисен български „Добър вечер България! Как сте Пловдив?“. Спестиха ни го, предложиха ни и „Африка“ на „Тото“ преди да проговорят.
Пестеливи, без скечове и монолози „като бях малък“ и „импровизирани“ заигравки с публиката. Играха си със струните. Така чухме тяхната версия на „Хей, Джуд“, „Султаните на сиунга“, компилация от хитове на Майкъл Джексън, хит на Саймън и Гарфънкъл, Либертанго-то на Пиацола.
Продължиха с интерпретации от „Хари Потър и Философският камък“, „Междузвездни войни“, „Карибски пирати“. Всички с милиони гледания в платформите, което не е изненада предвид популярността на кросоувър музикантите през последните години.
Консервативните класически меломани може да са скептични, но я да помислим кога Бетовен е бил толкова масово харесван, да не кажем, че някои разбраха за него за първи път на снощния концерт.
„На Елиза“ с четирите акустични китари е нещо, което трябва да се чуе не само заради виртуозното соло на Емануеле Графити. На този човек на моменти като че ли са му нужни още няколко сантиметра гриф, за да изсвири всичко, което ражда въображението му. Това е една друга "Елиза" с магнетично акустично звучене и много темперамент.
Тяхната „Бохемска рапсодия“, събрала над 11 милиона гледания в YouTube, впечатли легендите от „Куин“, а снощи „светна“ телефоните на зрителите в амфитеатъра.
Снимка: BG Sound Stage
После се заредиха сола, започна Емануеле Графити, наричан Лудия Дявол от колегите си заради нечовешкия маниер на свирене. След него дръпна струните Енрико Мария Миланези – всеки тон, изтръгнат с хирургична точност, кристално чист.
Матео Бренчи ни подлъга с такт от „Розовата пантера“ и ни завлече в безумно соло, слушаш и си мислиш, че не е възможно една акустична китара да изкара този звук.
Дойде ред на Андреа Витори, който само преди минути игра ирландски танци на сцената. Хвана китарата, разплака я с блус, представяш си, как след концерта я мята на гърба си, яхва мотора и изчезва по прашните пътища на Аризона.
Последваха бисовете, един след друг, щедро, без пестене и намек за нетърпение. Публиката беше еуфорична, музикантите сякаш се изненадаха. И след два часа свирене кротко изчакаха всички, които искаха да се снимат с тях.
Паметна нощ на китарите в Пловдив.