Проф. Христова: Няма повод за паника заради случаите на лайшманиоза

Няма повод за притеснение у нас по повод случаите на заразени с лайшманиоза у нас. Това коментира по БНТ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. д-р Ива Христова. Установените случаи у нас са 14 и са от Южна България.

Тя подчерта, че лайшманиозата е добре познато заболяване за специалистите.

"Заболяването у нас е ендемично" (засяга само отделни области), заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Ива Христова.

Тя обясни, че става дума за Висцеларна лайшманиоза. През годините са се оформили няколко ендемични района – Пловдив, Стара Загора и Благоевград. Тази година случаите 6 са в Пловдив, 4 в Стара загора, и единични в Хасково, Кърджали и Пазарджик.

Заболяването протича с дълъг инкубационен период – може да е две седмици до няколко месеца, като средно е 2-4 месеца. Това е време, в което този микропаразит, от който сме заразени от папатаците, да се размножи в организма ни и нашата имунна система да го допусне, защото в повечето случаи заразяванията завършва с напълно оздравяване, безсимптомно, обясни проф. Христова.

Опасна паразитна инфекция в Южна България

В повечето случаи организмът се справя сам с паразита, но има и единични случаи, при които това не е така.

Проявява се в единични случаи, при деца, при недохранване, при възрастни с намален имунитет. Когато имунната система все пак допусне размножаването на този микроорганизъм, иска продължително време, докато той завземе всъщност нашите кръвни елементи и тогава се изразява заболяването с повишаване на температурата, която не е постоянна, а има спадове и повишаване, а с обща отпадналост и започва да губи тегло пациента, обясни проф. Христова.

"Към симптомите трябва да се добави това, което се открива на елементарно лабораторно изследване и то е много силно понижаване на броя на левкоцити, тромбоцити, еритроцити“.

Тя обясни, че при висцералната лайшманиоза по принцип няма отражение по кожата.

"Кожна лайшманиоза не се среща в нашата страна, няма нито един случай описан у нас, всички са вносни случаи от чужбина", каза директорът на НЦЗПБ.

По думите ѝ няма повод за притеснение по отношение броя на заразените със заболяването у нас.

"Да, повече са случите, но преди 10 години, отново имахме 14 случая, после през годините по 2 до 4, просто всички инфекциозни заболявания имат пикове и спадове“, обясни проф. Христова.

Тя отчете, че има ръст на случаите на нахапванията от кърлежи, носещи Лаймска болест, Марсилска треска и други.

„Определено са повече, още от началото на сезона се движат някъде около 2 пъти повече заболелите от Лаймска болест, спрямо в същия период на миналата година", посочи тя.

Обясни и какво трябва да се направи за да бъде по-ефективна борбата с кърлежите.

„Трябва много редовно косене и след косенето пръскане. Ако се направи обратно, ефектът няма да е достатъчен. Просто много добра координация“, каза проф. Христова, която отрече да има мутирали кърлежи, каквито опасения се споделят в социалните мрежи.