Нийл Робъртсън: Сърцето ми биеше с милион удари в минута преди първия мач

Донислав Донев Последна промяна на 12 април 2017 в 14:11 2663 0

Световното първенство по снукър ще се излъчва ексклузивно в ефира на Евроспорт от 15 април до 1 май. Там са събрани най-големите таланти в този велик спорт, сред които Рони О‘Съливан, Марк Селби и Джъд Тръмп. Евроспорт ще покаже над 135 часа от Световното първенство по всички свои канали и платформи, както и над 800 часа пряко излъчване през цялата 2017 г.

Специално за OFFNews медията предостави интервю с един от хората, които винаги могат да се намесят в битката за титлата. Нийл Робъртсън вече стана световен шампион преди 7 години. Австралиецът говори за историята и шансовете си на това първенство. Очаквайте и други ексклузивни новини и интервюта от световния гигант, предоставени за OFFNews

- Нийл, разкажете ни спомените си в Крусибъл?

- 40 години в Крусибъл. Невероятно е, че има Световно първенство в продължение на толкова много време. Много хора смятат, че турнирът ще се премести в Китай, но аз съм сред голямата група от играчи, които са много щастливи да видят как остава в Шефилд.

Всяка година се вдига много шум около турнира. Той е важна част от живота ми в последните 11 или 12 години и това, че успях да спечеля този трофей, е едно от най-големите събития. Но в същото време изпитвам и болка през последните 5-6 години, защото не можах да повторя този успех. Затова сега работя много усърдно, за да триумфирам още един-два пъти.

Това, което прави Крусибъл специално събитие, е, че дори в бекстейджа виждаш историята, предните победители. Дори тези които са го печелили през 70-те и 80-те... виждаш всички тези велики стари снимки. За мен е много специално усещане. Когато си на път да излезеш, винаги е страхотно.

- Имахте труден дебют на Световното първенство по снукър...

- За дебюта ми в Крусибъл: да играя с тогавашния номер 1 Стивън Хендри беше просто невероятно. Очевидно можех да имам по-лек жребий, но се радвам. Бях много нервен, сърцето ми биеше с милиони удари в минута. Седях до него, той не каза нито дума, изобщо не ме отрази, дори не ме погледна. Само помня как седеше с кръстосани крака и си гледаше обувките. Тогава си помислих "Еха, сигурно са много скъпи".

- Пътят ви до върха не беше лесен...

- Когато бях на 21 години, бъдещето ми не се очертаваше добро в снукъра. Тогава ми беше много трудно. Нямаше академии за снукър, в които да отидеш и да играеш със силни съперници. В един момент почти бях загубил надежда. Трябваше да оцелея по някакъв начин, все пак успях и ето ме тук.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !