За инстинктите и тълпите

На каква цена, посредством преднамерените си действия, трябва да конституираме психична травма до живот у едно или повече деца? Отговорите са еднопосочни, защото въпросът е глуповато риторичен.

Късно вечерта на 17.08.2020 година, автомобил, управляван от жена на средна възраст, опитва да пробие блокадата на протестиращите срещу кабинета „Борисов”. Както е видно от видеоматериалите в мрежата, след размяна на реплики с протестиращите, жената се качва в автомобила и се опитва да продължи пътя си през тълпата, събрала се на булеварда пред Румънското посолство. Но за зла беда в автомобила има и двама маловръстни пасажери…

Според науката психология, най-силните инстинкти, които до голяма степен би трябвало да въздействат върху поведенческите аспекти на човешката психика и обуславянето на последващите ни действия, са два:

1) инстинктът за предаване и запазване на рода

и

2) този за себесъхранение.

Представете си една самка, на която и да е птица в дивата природа. При надвиснала заплаха майката инстинктивно ще предпази пиленцата си, като ги подслони под крилата си. Това означава недвусмислено, че на практика инстинктът за предаване на поколението е господстващият такъв и той еволюционно доминира върху инстинкта за себесъхранение.

От видеоматериалите, разпространени в Интернет е видно друго. Автомобилът продължава през тълпата. С това си действие родителят застрашава психичното здраве и живота на децата си и своя собствен (а и не само!).

От своя страна някои представители на екзалтираната тълпа чупят предното стъкло на автомобила. В този момент не можем дори и да си представим неописуемия ужас изписан по лицата на децата. С какво го заслужиха?

Психологията на тълпите ясно проследява динамиката на взаимоотношенията в една или друга група от хора. Това в никакъв случай не оправдава безразсъдното унищожаване на чужда собственост, но също така по никакъв начин не оправдава и безразсъдното съприкосновение с афектирана тълпа.

И в крайна сметка, и за жалост, единствените потърпевши са малките момичета. Защото арестант се пуска и предно стъкло се сменя, но следствията от преживени травматични ситуации, особено в ранно детство, се носят малко или много до живот.

Станислав Пандин е завършил психология в Софийския университет. Специализира в детската психология. Работил е като журналист във вестниците „Софийски университет“ и „Аз Буки“. Има 13-годишен опит като детски и училищен психолог. Бил е научен редактор на методическите списания „Философия“, „Педагогика“ и „Стратегии на образователната и научната политика“. Работил е като PR на държавна институция. Преподавател е във Философския факултет на Софийския университет – „Детско-юношеска и училищна психология“. Психолог е в МКБППМН на два столични района, експерт е в СГС, лектор в НЦПКПС.

Следете новините ни в GoogleNews