Доколко „жените не могат без подаръци“? Доколко ние живеем в схеми и илюзии по въпроса, които убиват искреното общуване и обичта?

Трябва да започнем с това, че малко или много в днешното общество се прекъснаха традициите и се заличи едновремешният „етикет“, който всеки млад господин, дори най-бедният, е спазвал, когато има интерес или уважение към някоя дама. Някога не само поводите, по които се е поднасял (или не се е поднасял) букет, а дори видът на цветята в него, са говорели доста.

В повечето руски филми от миналия век този етикет е запазен и ни навява носталгични нотки или напротив, притеснява ни, че „тогава жените са искали доста скъпи знаци за внимание“.  Бижута от злато, скъпоценности, истински кожени палта са били само начин да се покаже от страна на мъжа, че не жали средства, за да зарадва определена жена. А благородството на кавалера е проличавало в това, че й дава свободата, въпреки тези скъпи знаци на внимание, да предпочете друг.

Какво се получава днес? Момичетата днес станаха по-смели, по-самостоятелни, а често са не по-малко кавалери от момчетата. Обикновено, усещайки доколко може да отвърне на нечии чувства, момичето с достойнство ще отклони прекалено скъпите подаръци или прибързаното предложение за задгранична екскурзия. Равноправието на половете има и своята честна страна. Да не говорим за това, че докато младият господин прави подаръци с парите на родителите си, никоя жена не може да е спокойна, че ще избегне коментари и обиди от страна на хората.

Какво тогава? Да не подаряваме нищо на жените ли? Това би било най-голямата грешка. Естествената нужда на мъжа да подарява е доста силна, тя е подобна на нуждата у жената да се погрижи за любимия си. Да му сготви, да направи така, че да му е хубаво. Не е добре да потискаме естественото си усещане за преливаща обич или благодарност, или дори уважение, ако ни хрумне правилния подарък за случая. Нерядко това ще е нещо по-различно от стандартното, което няма да струва хиляди, но ще стопли сърцето, ще бъде полезно или ще разсмее. Понякога този подарък ще бъде пазен с години и жената няма да може да обясни неговата стойност, нито да я пресметне. Но като го вземе в ръка, ще усеща сърцето му...

За съжаление, има много изключения от горните случаи. Има жени, възпитани и дори „подковани“ от своите майки и близки, че всяка дружба трябва да започва с подаръци и те задължително трябва да бъдат над определена сума. Има също и жени, които не подбират желанията си, като използват нечие меко сърце, което се нуждае от тях. Тогава подаръкът, който жената иска от мъжа, може да бъде дори прекрачване на определени норми, дори престъпление.

А може ли това да се промени? Да, може. Дори чрез неочаквани за жената подаръци ние можем да изявим себе си, да дадем друга посока на нещата, които тя смята, че харесва. Дори подарявайки, мъжът може да остане силна личност със свои ценности и Принц – със свои принципи.  Нека не губим доверие в своето вътрешно чувство кое е уместно, кое е прекалено, а за кое още е рано. Нека не забравяме, че подаръкът е само допълнение и проявление на любовта ни.