Трифон Трифонов: Провал ли е Регистърът на хазартно зависимите лица?

В борбата със зависимостите първата стъпка изглежда проста – да ограничиш достъпа на зависимия до онова, което подхранва зависимостта му.

Когато говорим за хазартна зависимост, Регистърът на уязвимите лица е именно тази първа стъпка. Този регистър е създаден с цел да забрани достъпа на лица, подали заявление в съответния списък, като с това прекратява всякакъв достъп до хазартни платформи и наземни пунктове.

Логиката в това е ясна и на хартия звучи почти като решение. Ако нямаше едно голямо “НО”. В случая нашето “НО” е какво прави зависимият след това? Какво се случва с тези хора след като се впишат? По темата коментира Трифон Трифонов - автор и редактор с над седем години опит в една от лицензираните български афилиейт компании.

В професионалната си работа Трифон Трифонов анализира онлайн хазартния сектор, създава и редактира специализирано съдържание за него. Именно затова и следи отблизо развитието на регулирания пазар, законодателните промени, практиките на операторите и мерките за отговорна игра.

Това не е регистър за диагностицирани зависими

Макар разговорно често да споменаваме за “Регистър на хазартно зависимите”, всъщност в Закона за хазарта се използва друго понятие - Регистър на уязвими лица.

А разлика има. И то голяма.

В настоящия регистър може да се впише доброволно всеки човек, който по една или друга причина смята, че има проблем с хазарта или всеки, чието социално положение го прави уязвим. Само че това не бива да се разглежда като списък с хората, имащи хазартно разстройство в България. Напротив, работата на този регистър е конкретна - да създаде бариера между уязвимите и предлагания хазарт.

В тази си функция, регистърът всъщност се справя и със сигурност не може да бъде обявен за провал.

Припомням, че регистърът беше официално възстановен на 12 декември 2022 година, след 2-годишно законово прекъсване. От тази дата насам се въведе автоматизирана връзка между електронните системи, а операторите бяха задължени да проверяват и да не допускат до игра лица с активно вписване.

Само за 2023 година справките в единната система надхвърлиха 370 милиона. От тях 757 хиляди връщат негативен резултат. Разбира се, това не означава 757 хиляди различни вписани - в повечето случаи се касае за многократни проверки на едни и същи лица.

Това показва две неща - регистърът реално участва в ежедневната работа на легалния хазартен сектор. Но и някои вписани продължават да опитват.

Броят на вписаните не е успех

През март 2025 година НАП съобщи, че до този момент близо 54 000 граждани са подали заявление за вписване в регистъра.

Мащабът е достатъчно красноречив. Десетки хиляди българи са стигнали до заключение, че не могат да се справят сами и имат нужда от външна бариера, която да ограничи достъпа им до хазарт.

Това обаче по никакъв начин не доказва, че регистърът решава проблем. Но пък е доказателство, че има реална нужда от него.

Колко е важен срокът

Първоначално законът предвиждаше минимален период на изключване от две години. След законови промени през 2024 година възможността за ограничаване беше сведена до 30 дни. След тази промяна данните от НАП бяха красноречиви. През февруари 2025 година, по данни на агенцията, от списъка са заличени над 10 000 души, като се отчитат и множество случаи за повторно заличаване, непосредствено след изтичане на минималния срок.

През март 2025 година правилото отново беше променено и днес човек може да поиска заличаване от регистъра най-рано 12 месеца след подаване на заявлението за вписване.

Едногодишна мярка звучи много по-логично в смисъла на самоизключването. Ако защитата би могла да се премахне почти веднага, тя трудно може да изпълнява ролята на защитна мярка.

Най-голямата слабост е извън регистъра

Тук стигаме до същината на проблема. Човек може да бъде спрян да залага при лицензиран оператор. Това е. А какво се случва после с хората, попаднали под ограничението? Търсят терапия? Връщат се след изтичане на срока? Пренасочват се към нелегални сайтове?

Невъзможно е да дадем отговор на който и да е от тези въпроси. А точно те биха ни казали дали действително тази мярка намалява вредите.

Самоизключването е полезен инструмент, но сам по себе си трудно би бил добро самостоятелно решение. Анализ от 2023 година в научното списание Current Addiction Reports показва, че използването на подобни функции остава сравнително ограничено, дори и сред хората с проблемно залагане. Световната здравна организация пък разглежда подобни регистри като част от по-широк набор от мерки, заедно с ограничения на загубите, лимит на залози и продължителност на игралните сесии.

Именно тук България все още има недовършена работа.

През март 2026 година Министерството на Здравеопазването публикува проект за създаване на фонд за финансиране на превенция и лечение чрез вноските на хазартните оператори.

Към настоящия момент обаче тя все още стои публикувана само като проект.

Това означава само едно - работата ни по превенцията и лечението не започва и не свърша с регистъра. Той е само едно парче от цялостния пъзел. Пъзел, който тепърва предстои да сглобяваме.

Следете новините ни в :