По време на гоненията срещу християните много вярващи, боейки се от непоносимите мъчения, изоставяли градовете, жилищата и имуществото си и се скривали в планините и пустините. В тези тежки времена жена на име Руфина избягала от Коринт в пустинята и се скрила. Тя била бременна и родила в пустинята момче, наречено Кодрат, след което починала. Детето оцеляло и заживяло в пустинята. Вече в юношеска възраст, той бил намерен от вярващи хора. Те го завели в града, където проявил дарбата си да лекува хора. Свикнал с уединението в пустинята, той често ходел в планината. По заповед на император Декий в Коринт бил изпратен неговият подчинен Иасон. Той залавял християните и ги хвърлял в тъмница. Заедно с много други, заловен бил и Кодрат, заедно с неговите поддръжници Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Крискент. Като отказали да се подчинят и да предадат вярата си, всички те били измъчвани. След като не постигнал своето, Иасон ги осъдил на разкъсване от зверовете. Когато зверовете не се докоснали до светите мъченици, той ги осъдил на посичане с меч, като заповядал преди това да ги влачат из града за краката. На мястото, където ги посекли, потекъл чист извор, за да напомня за страданието им. След убийството на шестимата мъченици били измъчвани и по различен начин погубени и останалите заловени християни. На мъки за Христа се решавали и жени, подражавайки на свети Кодрат и пазейки в сърцата си наставленията му - Галина, Хориса, Нунерия, Василиса, Ника, Гали, Теодора и много други. Всички те заедно със своя наставник свети Кодрат били причислени към светците.   Източник: http://www.pravoslavieto.com