"Обеща да ми помогне да си намеря работа, за да мога да помогна на децата си."

Така започва разказът на жена, принудена да проституира, след като заминава за морето уж с оферта за работа.

Мъжът я уверява, че ѝ е намерил работа като барман на Черноморието. Изкарвали се добри пари на сезон. Мария (името е променено) му се доверява. Смятала го е за приятел. Заминават и кошмарът започва.

Същата вечер е заключена в хотелска стая, а телефонът ѝ е взет.

"Бях заключвана, унижавана, пребивана и изнасилвана в продължение на една седмица. Принуждаваха ме да проституирам" - разказва тя в интервю за БНТ.

В изтезанието над Дебора има белези, каквито оставят трафикантите на хора

ТВ разказът обръща внимание на тревожния недостиг на места за настаняване на избавените от трафик на хора жертви - на приюти и защитени жилища, където те могат да намерят подкрепа и защита. А жертвите са все повече.

„Вечерта, в която ми посегна – не само с шамари, а и с предмети – казах, че искам да си тръгна, че няма да се получи, не мога да съм далече от децата си толкова време. Този човек каза: „Не, ти ми дължиш пари. Ще ми ги връщаш“. За пръв път чувах нещо такова."

Историята зад една от най-големите присъди за трафик у нас: как жена осъди на 10 г. мъжа си, принудил я да проституира

Първата бяла робиня, осъдила мъчителите си

Последвали още физически и морален тормоз. Мария била принуждавана да проституира. След поредния побой успяла да избяга и да намери спасението. Била настанена в защитено жилище, където получила подкрепа. Успяла да осъди насилника си и днес той е в затвора.

Всичко това се случва преди пет години. Преживяното обаче още я разплаква.

"Тази ситуация продължава една седмица, но ехото и последствията продължават години наред. Само наказателното дело, което се водеше срещу извършителите, продължи четири години.

Мерките включват и психологическата помощ, и спешното настаняване на защитено място, което е ключово", разяснява Ани Николова, управител на фондация „SOS – семейства в риск“, колко голям ресурс изисква спасяването на един човек, попаднал в мрежа за трафик на хора.

В София, Варна и Бургас има защитени жилища, където могат да бъдат настанявани жертви на трафик, а сигналите за такива зачестяват. Кризисен център има и във Велико Търново.

Но това е крайно недостатъчно, особено за мащабите на явлението трафик, а и предвид дългия процес - жертвите остават в тези защитени места за дълго време.

"Сигналите, които получаваме на националната телефонна линия, зачестяват - споделя Моника Николова, директор на фондация "Кампания А21" за България. - За съжаление, не виждаме да намаляват все още. Тенденцията, която забелязваме на база обажданията, които постъпват, е, че много често жертвите на трафик са получили фалшиво предложение за работа."

Никой не е застрахован, всеки може да бъде въвлечен в трафик на хора – предупреждават от неправителствения сектор и призовават при въвличане или съмнение за трафик да се подават сигнали на националната телефонна линия на А21: 0800 20 100. Тя е безплатна за България и ЕС и денонощна, до нея може да се подават и анонимни сигнали.

Трафикът може да е с цел трудова, сексуална експлоатация, продажба на органи, на бебета, насилствени осиновявания, принудителна просия и др.

Как да се предпазите? От сайта на националната телефонна линия можете не само да подадете сигнал, а и да изтеглите и наръчник с полезна информация.