Стефан Стойков - българинът, който превзе най-елитните университети в света

18-годишният българин Стефан Стойков се превърна в истинска сензация не само за родните, но и за световните медии, след като беше приет в едни от най-престижните университети в целия свят - осемте от „Бръшлянова лига" (Harvard, Yale, Princeton, Brown, Columbia, University of Pennsylvania, Cornell и Dartmouth).

Кой е Стефан Стойков?

Стефан живее със семейството си в в Индианаполис, щата Индиана, от 10 години. Те емигрирали от България, след като майка му и баща му получили зелена карта. В САЩ те заживели в двустаен апартамент при леля му и чичо му.

Няколко месеца по-късно родителите на Стефан се развеждат. Майката намира работа като домашна помощница, а бащата става шофьор на камион. От тогава момчето не поддържа редовен контакт с баща си.

Майка му - Диди Стайкова - разказва, че основният мотив семейството да замине от България били по-добрите възможности за образование в САЩ. Преди 10 години, когато решили да емигрират, тя едва ли е подозирала, че някой ден синът й ще бъде един от тримата, приети във всички университети от „Бръшлянова лига".

"Близките ми направиха много жертви, за да се преместим в САЩ. Не исках всичко това да отиде на вятъра. Затова се възползвах от всяка възможност", споделя момчето пред местна медия.

Стефан напуснал България 8-годишен. Не знаел английски език и първия си ден в училище плакал, защото не разбирал какво става около него. Започнал да учи английски сам, носел книги вкъщи, за да се упражнява. Учел дори през нощта.

Ясно си спомня една от първите задачи в клас - трябвало да напише есе на тема "Какво прави през почивните дни". В часа Стефан отворил българско-английския речник и започнал да превежда текста си дума по дума, макар да си давал сметка, че написаното вероятно няма да има смисъл.

Първата му учителка Елън Сейлс разказва, че въпреки слабите познания по английски език, българинът е носел у себе си нещо специфично, имал специално отношение към ученето. Именно това го довело да там, където е днес.

В края на втори клас Стефан знаел много думи на английски, а в трети формулирал и по-сложни изречения. Е, не всички били граматически правилни. "Нямам представа как съм звучал в разговор с хората тогава", разказва българинът.

През същата година той бил допълнително амбициран да учи от невероятните си успехи по математика. Момчето се отличавало от съучениците си и учителите му често го хвалели. В училище правели упражнения, наречени "100 задачи за 5 минути" и след изтичане на времето българинът винаги имал най-много верни решения.

До пети клас той вече можел да говори и разбира английски толкова добре, колкото другите деца около него.

Дори придружавал майка си, когато някой трябвало да й превежда. С времето тя подобрила познанията си по чуждия език, докато работела, а и детето я учело на думите, които е разбрало в училище.

В гимназията Стойков вече учел в класове за напреднали ученици и преминал успешно програмите Advanced Placement и International Baccalaureate.

Той участвал и в много извънкласни дейности - съживил училищния клуб по колоездене, бил капитан на училищния отбор на научната олимпиада и спечелил медал на държавен конкурс.

Стефан не забравил трудното си начало в американското училище и помагал на ученици, изправени пред същата езикова бариера.

Тази година Стефан получи 2400 от възможни 2400 точки на SAT - тест, валиден за прием в университет. Такъв резултат е рядко постижение дори за най-добрите ученици с майчин език английски. Започват да пристигат писма от университетите, в които е кандидатствал. Приет е във всички 18 американски университета, в които е кандидатствал.

Докато се готвел за SAT, Стефан използвал учебник от библиотеката и понеже не искало да драска в него, преписал всички въпроси на хартия. По време на упражненията той допускал грешки на въпросите в секцията "Четене с разбиране", но на същинския изпит не допуснал нито една.

Стефан казва, че майка му е неговото вдъхновение. Той пише за нея и в есетата си. Споделя, че е късметлия да има майка, която е положила такива усилия, за да му осигури всичко, от което се нуждае.

Учителите му разказват, че той винаги е бил педантичен - обсъждал задачите си с учителите предварително и предавал чернови на работите си за корекция преди крайните срокове. Това старание се отблагодарило на крайно самокритичния Стефан - той до последно се чудел дали е достатъчно добър за някой от университетите. "Надявах се да ме приемат поне в един от тях, а сега имам шанса да уча във всеки един", казва щастлив той.

Още по темата

09/04/2015 Общество

Българин приет в осемте най-престижни американски университета

Следете новините ни в GoogleNews