Самотата на един цар. Животът на Путин зад кадър

Изключителна статия на автвора Бен Джуда ще бъде публикувана в следващия брой на американското списание Newsweek.

Текстът, който вече е публикуван на интернет страницата на списанието, разказва за живота и ежедневието на една от най-значимите и противоречиви политически фигури - Владимир Путин. Материалът е изготвен на базата на стотици интервюта, проведени в рамките на три години. Джуда се е срещал с административни служители, с приближени, служители от дома на Путин, с бивши министри. Предлагаме превод на статията за Путин.

Президентът се буди късно и яде около обяд. Закусва с лека храна. В менюто му сутрин винаги присъства извара. Яде омлет, а понякога и овесена каша. Пие плодов сок, а продуктите са винаги пресни: от градината на руския патриарх Кирил редовно пристигат кошници със свежи зеленчуци.

След закуска му сервират кафе. Той прекарва два часа в плуване, макар че съветниците му вече са пристигнали. Президентът обича да спортува във водата. Слага очила за плуване и упражнява крол. Много хора предполагат, че именно през прекараното в басейна време Путин обмисля държавните стратегии.

Съветниците се шегуват и нервничат в чакалните, докато чакат президентът да дойде, а той не идва бързо. Асистентите споделят, че обикновено го чакат три-четири часа. Той обича да прекарва много време и във фитнеса, където за фон си пуска новини. Путин предпочита тренировки с тежести, а не упражненията на велоаргометъра.

Понякога, след като приключи с тренировката, той обича да чете. Путин свиква хората си, чак когато е прояснил съзнанието си. Книгите, които предпочита, са предимно исторически и ги чете много внимателно. Тежки томове за Иван Грозни, Екатерина II, Петър Велики.

Но има слух, че веднъж Путин е прочел и обикновена новела. Твърди се, че през 2006 г. президентът е прочел "Санкя" на Захар Прилепин - трилър, в който се разказва за средностатистически мъж, който успява да се справи с чеченци и полицаи, за да попречи на корумпирани крадци да проникнат в офиса на губернатора.

Напоследък източници, които твърдят, че са отблизо запознати с предпочитанията на Путин, твърдят, че той е харесал изключително много "Третата империя" - книга, в която се разказва за историк от Латинска Америка, който изследва следите на цар Владимир II - владетелят, обединил всички руски земи. Но съветниците му твърдят противното - президентът не обича да чете.

Путин отделя много време на личната хигиена. Взима си и топла, и студена баня, след което се облича. Предпочита да носи само вталени костюми в консервативни цветове.

Ранния следобед прекарва на тежкото си масивно бюро, където се посвещава в писането на кратки бележки. В офиса му няма компютри, защото той се доверява само на най-сигурните технологии: червени папки с документи и специално подсигурени руски телефонни апарати.

Президентът започва деня си, като изчита три подвързани с кожа папки. Първата - доклада на ФСС за ситуацията в страната. Втората - доклад за международното положение, изготвен от руското разузнаване. Третата - отчет от силите за сигурност.

Той е обсебен от идеята да бъде информиран. Най-дебелата папка, с която се заема, не е отчет от някоя служба, тя е пълна с прессъобщения. Първо отваря руската преса. Най-важните вестници са с приоритет - "Комсомолская правда", "Московский комсомолец". Те имат най-голяма значение, защото са с най-голям тираж и имат милиони читатели. Заглавията в тях, клюките и коментарите оказват влияние върху настроенията на народа.

После Путин се прехвърля върху по-качествената преса: леко цензурираните "Ведомости" и "Коммерсант". Те са най-актуални за обстановката в Кремъл. Путин обръща специално внимание на колонката, която Андрей Колесников му посвещава редовно. Съветниците на президента разказват, че той изключително се забавлява с нея и винаги я изчита докрай.

Последната важна папка, с която Путин се заема, е чуждестранната преса. В нея има извадки, подготвени от президентската администрация и от външното министерство. Администрацията не крие от президента лошите новини - той трябва да е информиран докъде чуждестранните медии са готови да стигнат, за да го демонизират. За да го зарадват, служителите му оставят някои германски статии без превод, за да може Путин да упражни немския си език, който е овладял отлично заради работата си в КГБ.

Съветниците чакат пред вратата и чрез видео линк той ги гледа как си клюкарстват, скучаейки, или как играят на електронните си джаджи, но той игнорира всичко това и продължава с докладите.

Президентът рядко използва интернет. Той смята екраните и съобщенията, който се редят едно върху друго, за доста объркващи. Въпреки всичко, неговите съветници му показват някой сатирични видео клипове, за да знае как го иронизират.

Животът му се е превърнал в церемония, една напрекъсната процесия в позлатените стаи. Ежедневието му представлява хиляди срещи за по 15 минути, планирани месеци, ако не години напред.

Всяка сутрин той се взира в папките с релефно изобразен орел, съставя плана за срещи без радост и усмивка.
Повечето му срещи са свързани с отдаване на почит, например: да получи короната „Принц на Бахрейн” или да връчи бронзов медал на героите на труда в Удмурт, или да преразгледа повишенията като част от мениджмънта на федералната космическа промишленост.

Той не живее в Москва, дори мрази града: трафика, замърсяването, многото хора.

За своя резидениця президентът е избрал двореца в Ново-Огарйово. Домът му се намира в западната част на града далеч от червените стени, мегамоловете, мегасградите.

Когато президентът реши да замени палата със замъка, пътят се изчиства, трафикът се спира и той изминава 24-те километра до Кремъл за по-малко от 25 минути, докато Москва тъне в задръстване.

Той мрази да ходи до Кремъл, предпочита да работи от неговия дом. Срещите в Москва са сведени до минимум и са например с висши сaновници, които трябва да се впечатлят или са официални събития, които изискват тези екстравагантни зали с разкошни полилеи от фино обработен кристал и огледала високи колкото бреза да бъдат използвани.

Президентът е зает дори през уикенда. Събота и неделя графикът му е по-разреден, но понякога следобед Путин взима уроци, предимно по английски. Учителят му му помага да научи трудни думи, двамата пеят песни заедно. Запознати източници твърдят, че понякога в неделя Путин се моли или се изповядва. Близки до президента твърдят, че Путин не е атеист, а вярващ, но не е християнин.

Президентът обича хокей на лед, това е любимият му спорт. Смята, че е мъжествена и забавна игра. Президентът тренира хокей на лед винаги, когато има възможност. Обича да си слага шлема и да хваща стика в ръце. Това е и най-любимото мероприятие на служителите му: На всеки няколко седмици президентът организира с тях игра на леда.

Знак за близост и събитие, с което всеки може да се похвали в обществото, е ако присъстваш на един от мачовете на Путин. На игрите обикновено са поканени само най-близките му - предимно от Петербург, стари сътрудници, на които той вярва.

Има и бизнесмени, чиито имена могат да се видят в черния списък на САЩ. Мъже като Аркадий и Борисов Ротенберг или Генадий Тимченко. Те игрят и губят. Ако в отборите има свободни места, те се попълват от служителите на охраната.

Бодигардовете на Путин носят фланелки с лика му и викат името му. Гардовете на Дмитрйи Медведев - малкия премиер на Путин, запълват противниковия отбор. Въпреки че гардовете на Медведев винаги присъстват на игрите, самият премиер рядко се появява.

Това са мъжете от доверения кръг. Онези, които са се издигнали заедно с него от блатата на Петербург, когато той бе само заместник-кмет. По онова време те са живеели един срещу друг и са споделяли трапезата си и затова смятат, че заслужават всичко постигнато в момента. В миналото тези мъже наричали Путин "шефе", но с течение на времето започнали да му казват "цар".

Няма бляскави и екстравагантни истории: само самота. Президентът няма семеен живот. Майка му и баща му са починали. Съпругата му страда от нервно разстройство и след дълга раздяла двамата се разведоха. Путин има две дъщери, но те са държавна тайна и не живеят в Русия. Има слухове за фотомодели, фотографки и гимнастички, които правят компания на президента през нощта. Но тези истории са въздух под налягане.

Президентът обича животни. Той много се радва на създания, които отказват да му се подчинят. Путин намира утеха в компанията на черен лабрадор, който не се бои от него. Обича да ходи на лов - заедно със служителите си се качва на хеликоптер, който ги стоварва в средата на тундрата, където търсят тигри и мечки.

Животът на Путин е монотонен, твърди неговият преводач. Срещи без особено значение. Педантичен обръч от президентски протокол, повтаряне отново и отново на едни и същи графици година след година. Пътуванията му се състоят в две посоки: или към Кремъл, или към летището.

Путин работи по-усилено от който и да е съветски лидер след Сталин. Никой не е пътувал и не е видял толкова от Русия, колкото той. Самолетът му се намира на президентския терминал Внуково-2, дори преди време е имало меморандуми да се премести цялата Руска администрация в тези залесени покрайнини, в големи жилищни комплекси, оцветени в различни цветове като блокчета лего. Тук върху дърветата и разпръснатия боклук да се създаде мечтаният аеротрополис, един Кремъл построен на база страстта към самолетите.

Неговата свита се състои от три самолета: единият е натоварен с флотилия коли, във втория се намира делегацията, а третият лети напред с президента в него. Флотилията излита от Внуково-2 повече от пет пъти на месец. Той иска да бъде навсякъде: индустриалния панаир в Омск, инспекция в Карелия, среща на високо равнище в Астана или държавно посещение в Южна Корея.

Когато пътува из Русия, губернаторите в различните части на страната понякога се опитват да го заблудят, използвайки различни трикове: при посещение на Путин в Суздал, за да се скрият изгнилите дървени колиби, решили да ги покрият с платнища, на които били изрисувани прекрасни вили, в заводите и воените инсталации скрили всички счупени и развалени машини.

При пътуванията в чужбина нещата стоят по различен начин, защото разузнавателните служби организират всичко предварително: Пилотна група отива месец преди посещението на президента в дадена страна и започва инспекция на луксозния хотел, на администрацията и хората, които работят в него. Стаите се изследват от гледна точка на сигурност, баните се изследват за опасност от биологично замърсяване.

Седмица преди да пристигне президентът, хотелът става Кремъл. Всички стаи в хотела са запазени и запечатани. Изграден е специален асансьор за нуждите на президента.

Стаята, в която ще отседне Путин, е запечатана, никой няма достъп до нея. Хотелското оборудване и тоалетните са заменени. На тяхно място са сложени нови - одобрени от екипа по специален надзор. Свежи плодове са доставени от Кремъл в специални опаковки, които не позволяват каквото и да е замърсяване.

Междувременно всичко, от което има нужда президентът, пристига със самолет: руски готвачи, руски персонал за почистване, руски сервитьори и 2 тона храна. Времето, което ще изкара там е само една нощ.

По заповед на службите за сигурност на президента не може да бъдат сервирани млечни продукти. Когато Путин е на посещение, не може да му бъде сервирана храна, дори когато домакините са държавни глави или министър-председатели.

На руските посолства редовно се налага да обясняват, че държавният им глава не може да консумира храна, която не е проучена и одобрена от Кремъл.

Около въпросните мерки има известна неяснота. Дали президентът не страда от непоносимост към лактоза? По-скоро Путин е обхванат от параноя, че някой ще го отрови. Заедно с делегацията по посещенията, в чужбина се изпращат и хранителните продукти, съхранявани в специални кутии. По-късно готвачи, одобрени от всички служби за сигурност на Русия, ще се погрижат да сготвят блюдата за държавния глава, докато той е на посещение. Президентът отказва дори да докосне чуждестранна храна.

Президентът се държи така, сякаш е направен от бронз и блести. Сякаш знае, че хората потръпват, когато погледите им се срещнат с неговия. Той е обкръжен от тишина. Гласовете на големи мъже се променят, щом разговарят с Путин. Лицата им заемат тържествена гримаса и остават почти вцепенени. Често гледат надолу: притеснени, от нерви или са нащрек.

"Той не говори", споделя преводачът на Путин: "Не смята, че е нужно да се усмихва. Не обича да се разхожда, не пие. По всяко време около него се въртят поне десетима души. Не може да се приближиш на по-малко от три метра до него, защото постоянно го пазят стриктно."

"Когато Путин е в стаята, останалите политици шепнат. Стоят много внимателно. Никой не е достатъчно близък с него, за да си позволи да се шегува. Веднъж, докато бяхме домакини, аз обявих на всеослушание с висок глас, че гостите трябва да се изместят в другата зала. Бях сепнат от действията на един министър, който ме хвана за ръка и изсъска: "Тихо, той е тук!"

Президентът няма време да мисли. Прехвърча от златна стая в златна стая в безкрайна поредица от церемониални чествания.

Формалностите го дразнят. Той мисли съвсем малко на своя глава. Речите му са написани предварително, позициите и изказванията му са обмислени предварително.

Министрите му пътуват с него. Много малко от тях са достатъчно близки с президента, за да се обръщат към него директно, а на още по-малко е позволено да се шегуват в негово присъствие. Но той не се интересува от тях и в първия удобен момент се оттегля в собствената си стая. Защото вече е виждал всичко, което те могат да му предложат.

Министрите обичат да имитират жестовете на президента. Но за разлика от него те се смеят и пият през нощта. Сенчестите им лица стават подпухнали, те се отпускат и стават словоохотливи. Но президентът го няма.

"Той изглежда безчувствен, сякаш нищо не го трогва. Сякаш не разбира какво се случва край него. Сякаш обръща съвсем малко внимание на хората, които го заобикалят. Все едно е захабен, износен. Той е прекарал толкова дълги години, живеейки сякаш е икона, че вече е отвикнал да общува. Не е свикнал с нещата, които не зависят напълно от него. Той е изолиран, сякаш е в капан", казва преводачът на Путин и продължава: "Впечатлението, което придобива човек, е, че Путин би бил много щастлив да се оттегли от политиката. Но той знае, че Русия може да се управлява само по феодален начин. И в момента, в който изпусне ситуацията, всичко ще се срине, а той ще отиде в затвора и Москва ще пламне, както пламна Киев."

Някои съветници твърдят, че са го чували да говори откровено. Един си спомни как в една лятна вечер Путин заговорил искрено за съдбата на Русия. Той попитал обкръжението си кои според тях са най-големите предатели в историята на Русия.

Но не изчакал отговор: "Най-големите предатели в нашата история са онези страхливци, които се отказаха от властта - Николай II и Михаил Горбачов, който позволи властта да бъде завзета от истерици и луди."

В присъствието на съветниците си президентът се заклел никога да не стори същото.

Следете новините ни в GoogleNews